Днес петъчна доза оптимизъм няма да има. Защото понякога е трудно, колкото и болен оптимист да си, да запазиш това светоусещане. Днес бях на протест с искане за справедливост, организиран от близките на прегазените в „Слънчев бряг“ майка и син. Христина вече е изпаднала в мозъчна смърт, а невръстното ѝ дете е в кома. Справедливост – това е, което искат хората.
Блъснатите Христина и Мартин/сн: Фейсбук
Трудно е да си оптимист, когато виждаш около себе си здрави и корави мъже, които ридаят от безпомощност. Защото губят близките си, семействата си, приятелите си и нищо не могат да направят по въпроса. В такъв момент оптимизмът се изпарява.
Да, обвиняемият 18-годишен Никола Бургазлиев бе пратен за постоянно в ареста от Бургаския окръжен съд, делото се поема от Националното следствие, а обвинението за средна телесна повреда най-вероятно ще бъде преквалифицирано. Проблемите обаче остават. А те са свързани с контрола и наказанията.
Вижте още – Протест в Бургас: справедливост за жертвите в Слънчев бряг
Контролът да не е по храстите
Убитата край Телиш Сияна/Снимката е от Фейсбук-профила на нейния баща
Дебненето по храсти и засичането на средна скорост няма да реши проблема с убийците на пътя. Защото всеки, който се е качил пиян, надрусан, кара извън правилата – той е потенциален убиец. Тази извратена форма на контрол само пълни бюджета, не действа дисциплиниращо. Какво ми пука на мен, че са заснели джигита с превишена скорост и ще му пратят акта, след като той вече ме е сгазил и ме е убил? Контролът трябва да е повсеместен, навременен и строг, за да намалим подобни престъпления до минимум. Не очаквам, че ще ги премахнем напълно. За съжаление, той много често се снижава, за да не дразним хората, да не пречим на сезона… Докато някой ни сгази. След това – малко пушилка по медиите, малко показване на мускули, някой друг показен арест или акция и като забравят хората – пак я караме по старому. До следващата жертва. Защото те вече са само статистика. След време жертвите нямат имена, нямат лица, вече са само числа. Помнят ги само почернените близки, когато ходят на гробовете им.
Наказанията – в горната граница
Като чуя някой прокурор да казва „Грозят го до 20 години затвор“, например, и веднага проверявам каква е долната граница. Защото прокурорът иска, но съдията решава. А през годините съм се нагледал на какви ли не абсурди в съдебните зали.
През 2015 г. Георги Бабата намушква с нож 17 пъти младо момиче. Това престъпление той извършва, докато е в домашен отпуск от затворническото общежитие. А беше там, защото убил баба си – удушил я, след което я увил в килим и я прибрал под леглото. За убийство – в затворническо общежитие с лек режим. Благодарение на лекарите, младата жена оживя, след като в продължение на дни се бориха за живота ѝ. ВКС обаче му намали наказанието, защото било прекалено сурово. Първоначално той беше осъден за опит за умишлено убийство, извършено „с особена жестокост и по особено мъчителен начин, при условията на опасен рецидив“. Върховните магистрати обаче прецениха друго:
„Съществено е подценено обстоятелството, че все пак се касае за опит, при който, макар и довършено деянието, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици – смъртта на пострадалата. Действително само спешната оперативна интервенция е единствената причина да не се достигне до най-трагичния резултат. Въпреки нанесените ѝ над десет удара с нож, след шестдневен престой в реанимация, на единадесетия ден от постъпването в болничното заведение е изписана единствено със загуба на слезката.“
Когато разказах това на тогавашния директор на болницата, той се потресе.
„Тоест – заради това, че сме ѝ спасили живота, на него му намаляват присъдата.“
Човекът не можеше да го осмисли.
Разказах ви този пример, защото винаги ме е втрещявала тази история. Но те са десетки и стотици. На един пиян шофьор му намалиха наказанието, защото алкохолът в кръвта му бил малко над допустимото – т.е. малко пиян. Един собственик на транспортна фирма го оставиха да избяга в чужбина, въпреки че целият град знаеше, че той ще го направи. Десетки и стотици примери. Сигурно и вие знаете немалко.
Та затова трябва съдът да действа с цялата строгост на закона, за да може неговите наказания да действат дисциплиниращо. Защото тогава повече потенциални убийци ще се замислят дали да се качат надрусани, пияни или неподготвени зад волана и да тръгнат по пътища, улици и тротоари да газят нас и нашите деца.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
