Сигурно малцина от вас са чували за странджанското село Стоилово. Или, ако сте го чували, най-вероятно го свързвате с героизма на местните по време на Преображенското въстание. Аз обаче го свързвам с един от най-тъжните репортажи, които съм правил в 20-годишната си кариера като журналист.
През септември 2013 г. в Странджа избухна поредната епидемия – този път от шарка по дребните преживни животни. Две години по-рано в района вече бяха избити стотици животни заради шап. Когато установиха, че има и шарка, отново бе приложен добре познатият метод – масова евтаназия. Още помня един възрастен човек, който водеше последната си козичка, за да ѝ сложат фаталната инжекция и да я хвърлят в трапа заедно с другите. Водеше я, пееше народна песен и плачеше. Буца ми заседна в гърлото и се разплаках и аз.
Нито моите, нито неговите сълзи помогнаха – животните бяха избити, за да се ликвидира заболяването. В следващите години епидемиите се повтаряха, а подходът оставаше един и същ – по сталински. Малцина, като станалата известна Ани от Болярово, успяха да спасят стопанствата си. Тя дори доказа правотата си в съда.
Призивите на ветеринари и експерти да не се прибързва с умъртвяването така и не бяха чути. Те настояваха животните с доказана клинична картина да се изолират, да се въведат карантинни зони и дори да се приложи ваксинация. Всичко това беше пренебрегнато с аргумента: „ЕС не дава“. Десетки фермери разпродадоха всичко и заключиха фермите си, защото не знаеха кога ще се появи следващото заболяване, при което стадата им щяха да бъдат ликвидирани. Ситуацията днес не е много по-различна.
Новата вълна и тревожните данни
снимка: БНР
Според информация на БНР, ситуацията с последната епидемия от шарка вече е критична. В интервю за радиото проф. Дойчо Димов – председател на Сдружението за отглеждане и развъждане на маришките овце и дългогодишен преподавател в Аграрния университет – посочи, че една четвърт от цялата популация на породата вакла маришка овца в страната вече е унищожена, като в Пловдивско са ликвидирани над 66% от животните.
Проф. Димов подчерта, че вече месец ветеринарните власти не успяват да овладеят заразата, а единствената предприета мярка остава евтаназията на цели стада, дори когато е открито само едно болно животно. Според него това е „единственият избран вариант от европейския регламент“, макар че същият този регламент допуска изключения за стада, представляващи генетична ценност.
„Институциите не си представят какъв пожар се разгаря в овцевъдството и козевъдството. С тези стада е работено години наред, а рискът от загуба на генетични ресурси е огромен“, предупреди специалистът.
Той настоя Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните да поискат дерогация, която да позволи алтернативни мерки: спиране на евтаназиите, изследване и наблюдение на животните и възможност за лечение. Проф. Димов заяви, че шарката е лечима болест, макар и с по-големи разходи, и че единственото правилно решение в момента е поголовна ваксинация.
Между регламентите и реалността
И така, спазвайки регламенти и препоръки, продължаваме да ликвидираме цели стопанства при всяко подобно заболяване. Ако преди години вярвах, че твърденията за умишленост са конспирация, днес вече не съм убеден.
Един ветеринар с над 30 години стаж ми каза открито: „Трепем здрави животни“. Но не намери смелост да го каже публично – защото истината носи последствия, а за мнозина е по-лесно да замълчат, да си запазят поста и да затворят очи. Дори ако цената са човешки съдби.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
