Механизмът за възстановяване и устойчивост беше създаден като инструмент за излизане от икономическите последици на пандемията, но днес все по-често се поставя въпросът дали средства, финансирани чрез общ европейски дълг, не се насочват към проекти със спорна обществена и икономическа стойност. Случаят с финансирането на актьора Иво Аръков в България е поредният пример, който изостря този дебат.
Финансиране за стотици хиляди: какво пишат медиите
Разкрития за публично финансиране, предоставено на актьора Иво Аръков чрез Национален фонд „Култура“, предизвикаха сериозен медиен и обществен интерес. Според публикация на в. „Сега“, значителни средства са отпуснати за създаване и промотиране на авторски песни“ в края на мандата на министъра на културата Мариан Бачев като принципал на фонда. Сигналът за случая идва от страницата Today’s Metal, която поставя под съмнение съотношението между отпуснатите средства и реалното присъствие на изпълнителя в музикалните платформи. По техни данни Аръков има около 74 месечни слушатели в Spotify, като най-успешната му песен достига приблизително 3250 слушания. В YouTube каналът му има около 2000 абонати и пет публикувани песни.
Допълнителна проверка, цитирана от „Сега“ и извършена от „Площад Славейков“, показва, че дружеството „Фиш Ай“ ЕООД – управлявано от Иво Аръков и собственост на баща му Максим Аръков – е получило финансиране по линия на Национален фонд „Култура“ и Националния план за възстановяване и устойчивост.
На 19 декември 2025 г. дружеството получава 499 084,54 лева по процедура BGRRP-11.019. В публичните регистри липсва подробно описание на проекта, но според „Площад Славейков“ средствата вероятно са свързани със сериала „Изолация“, за който Аръков публично говори.
Данни от ИСУН: договори за над 366 хил. евро
Допълнителна проверка на Критично.бг в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН) показва малко по-различни данни. Дружеството „Фиш Ай“ ЕООД е сключило три договора на обща стойност 366 634,62 евро, като единият е още от 2020 г.
Два от тях са финансирани по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост и са пряко свързани с музикалната дейност на Иво Аръков:
– „Създаване на авторски сингъл на певеца Иво Аръков“ – 70 163,31 евро безвъзмездна финансова помощ (БФП), със сключен договор на 29 юли 2025 г.
– „Представяне на дебютен музикален албум „Glory“ на отворените пазари за изкуства в Европейския съюз“ – 255 177,87 евро БФП, със сключен договор на 27 януари 2026 г.
МВУ: фонд за възстановяване или инструмент за дълг
Механизмът за възстановяване и устойчивост е създаден като отговор на икономическите щети от пандемията, но с по-широка амбиция – да финансира структурна трансформация на икономиките в ЕС.
Важно уточнение обаче е, че този механизъм не се финансира от „свободни“ средства, а чрез общ дълг, поет от Европейската комисия. Това означава, че дори средствата, представяни като „безвъзмездни“, реално ще бъдат изплащани в бъдеще чрез вноски на държавите членки и европейски приходи.
С други думи, става дума за пари от заем, който всички европейски данъкоплатци ще връщат, включително и България.
Първоначалната логика на механизма е тези средства да се насочват към:
– инвестиции с дългосрочен икономически ефект;
– повишаване на производителността;
– модернизация на ключови сектори;
– създаване на устойчив растеж.
Скандали в ЕС: от Полша до системен проблем с контрола
На този фон все по-често възниква въпросът дали средствата действително се използват в съответствие с тези цели.
Още през август Критично.бг съобщи за скандал в Полша, който предизвика широк отзвук. Разследване разкри, че средства по националната програма, финансирана чрез МВУ, са били насочени към дейности със спорна обществена стойност – включително клуб за суингъри, пицария със солариум, верига водка-барове и покупка на яхти. Случаят повдигна въпроси за това доколко реално се спазва принципът средствата да подпомагат икономическото възстановяване и устойчивото развитие.
Подобни опасения са изразявани и на европейско ниво. Европейската сметна палата многократно е предупреждавала за слабости в контрола върху механизма. Сред основните критики са:
– ограничена връзка между финансирането и реалните резултати;
– зависимост от националните системи за контрол;
– риск от финансиране на проекти с ниска добавена стойност;
– трудности при проследяване на крайното използване на средствата.
Според институцията бързото въвеждане на механизма след пандемията е довело до облекчени процедури и повишен риск от неефективно разходване на средства.
Още по темата – ЕС е раздал 650 милиарда евро без ясен контрол
Вижте и това – Одит на ЕС бие тревога: Парите по ПВУ остават изложени на риск
Отговорът на Аръков и въпросът за обществената отговорност
Във видеообръщение Иво Аръков отхвърли публикациите и заяви, че ще потърси право на отговор.
„Очаквайте моят детайлен отговор. Ще поискаме право на отговор – с коментар по всяко едно от твърденията. Това не е етична журналистика“, заявява той.
Актьорът твърди, че „нито сумите са верни, нито историите“, и обвинява авторите на публикациите в умишлена кампания срещу него, като свързва случая и с политически контекст.
Казусът поставя по-широк въпрос: дали формалното съответствие с критериите е достатъчно основание за финансиране, когато става дума за публични средства, осигурени чрез общ дълг. Разликата между „допустим проект“ и „обществено оправдан разход“ става все по-видима в контекста на подобни случаи.
А когато средствата идват от заем, който ще се изплаща години напред, въпросът за тяхното предназначение и ефект неизбежно излиза извън рамките на процедурите – и се превръща в въпрос на обществена отговорност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
