Политическата трансформация на ПП–ДБ
С голям интерес следя трансформацията на ПП–ДБ. Като цяло в българската политика, както веднъж вече писахме, е пълно с гьонсурати, които днес се мразят с едни, а после присядат на скута им.
И ето, стигнахме до трансформацията, при която Ивайло Мирчев вече се държи като лошото момче на българската политика. Дебне Пеевски пред кабинета му, налита му на бой, крещи, вика, заплашва… Е, след като Пеевски се мушна в кабинета си под лозунга „Не на омразата“ (каквото и да означава това), Мирчев очевидно се почувства, че може още да направи, и налетя на някакъв служител на НСО да го пита защо пазел Пеевски. Ами, защото това му е работата. Аз познавам десетки полицаи, които поддържат идеята на някой протест, обаче ако нещата ескалират, ще извадят палките. Ама друго си е да се покажеш като „алфа политик“, докато около тебе са извадили няколко телефона, които излъчват шоуто.
Лицемерието и забравените сглобки
И това въобще нямаше да е толкова интересно, ако същите тези хора, които днес предвождат протести срещу Борисов и Пеевски, говорят за тикви и прасета, допреди няколко години не управляваха с тях. Що за цинизъм и гьонсуратлък трябва да можеш да произведеш срещу тези, които изпра? То верно, българите сме с къса памет, ама това не беше чак толкова отдавна. Как тия хора не ти пречеха, докато правеше сглобки и пиеше мазно турско кафе (по Пеевски), а днес ги гониш по коридорите и се правиш на бабаит от гарата в Сливен?
Вижте още – Зимата на нашето недоволство: време е да се пробудим
Протестите, опорките и загубеният контрол
Само хората по протестите малко ги объркаха. Щото, нали, не искаме оставка, искаме само да се оттегли бюджетът. Да, ама мнозинството „обърка опорките“ и почна да иска оставка. Та се наложи и ПП–ДБ да я поиска. Протестите и с друго се объркаха. Очевидно в обществото се е генерирала някаква енергия на нетърпимост и хората започнаха и сами да се организират и да излизат по площадите, без да чакат призивите на ПП–ДБ, които бяха в стил: „Чакайте, като внесем вота, ще ви кажем кога да излезете.“ В бургаски групи набързо почнаха да надъхват хората да не вземат да излязат, без организаторите да са им казали. Да, ама все още се намират и такива, които не чакат някой да им даде светлина, че да почнат да скачат по площадите, щото който не скачал — бил дебел.
В Instagram също се постараха да не вземе някой да излезе на 3 декември, без да е имало организация от „правилните хора“. Единият призив, който видях, беше от сдружение „Активни политики“ (интересно ми е дали може да има пасивни политики). И те — сакън, да не вземете да излезете, щото ни е притеснено за вашата безопасност, ония са тролове — ние не сме, стей сейв енд стей хоум, гайс! Само като видях, че партньори са им „Дневник“ и „Капитал“ (zdr Prokopi), и ми замириса на соево лате.
Обаче си правят сметката без кръчмаря. Защото протестната вълна може да е започнала, инициирана от тях, обаче бързо ще ги надрасне, задмине и остави в прахоляка на жълтите павета. То може и техният интерес да намалее, защото Борисов днес обяви, че ще разтуря комисията „Сорос“. А разни хора разправят, че протестите някак са съвпаднали с тази комисия. Ама това са разни конспиратори, най-вероятно, нали?
Поколение Z и паметта на обществото
И този път оптимизъм има — наистина. На протеста снощи в Бургас, имаше и млади хора (от т. нар. поколение Z), които нямаше нужда някой да ги кара да викат, да протестират, да си кажат мнението и болката. Имаше и хора с памет, които още помнят как разни политици се въргаляха в прахоляка около Росенец и сараите на Доган, а после забравиха тази битка. И дори розовото пони да реши, че вече е станало еднорог, хората още помнят кои са го яхали.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
