Натискът върху потребителите расте — от цените на храните и услугите до ежедневните разходи, които все по-често карат хората да преосмислят навиците си. В този контекст идва и коментарът на бизнес консултанта Радослав Благоев, който поставя въпроса не просто за поскъпването в ресторантите, а за границата, след която клиентът спира да вижда стойност и започва да усеща, че търпението му се тества.
Благоев заявява, че ще сведе храненето в ресторанти до „абсолютния минимум“ — не защото не уважава ресторантьорския бизнес, а защото според него част от заведенията са преминали границата между нормална пазарна цена и опит да се тества търпението на клиента.
Поводът е все по-често срещаното усещане сред потребителите, че след въвеждането на еврото част от цените не просто са били превалутирани, а са били психологически „пренаписани“ — така, че старото число да остане същото, но валутата да се смени.
Кой е Радослав Благоев и защо коментарът му има тежест
Радослав Благоев е познат в България като бизнес консултант, обучител и автор, фокусиран върху продажбите, маркетинга, клиентската комуникация и развитието на бизнеси. В професионалните му представяния се посочва, че има практически опит в сферата на продажбите, маркетинга и бизнес развитието, а подходът му е ориентиран към приложими търговски стратегии и работа с реални клиентски ситуации.
Той е автор на бизнес книги, сред които „Хвани Жокера“, „Хвани Жокера 2“ и „Бизнес над червената линия“. На сайта му първата книга е представена като издание с над 20 000 продадени копия, а „Хвани Жокера 2“ е позиционирана като продължение, свързано с продажбите и превръщането на всеки контакт в бизнес възможност.
Именно затова коментарът му за ресторантите не е просто потребителско недоволство, а идва от човек, който говори през понятия като стойност, възприятие, търговско предложение и потребителско поведение.
Когато цената расте, но стойността остава същата
Основната теза на Благоев е, че проблемът не е в самото поскъпване. Той изрично признава, че ресторантьорският бизнес е тежък: има заплати, наеми, осигуровки, ток, доставки, данъци и постоянен натиск върху разходите. Според него обаче има момент, в който клиентът спира да вижда икономическа необходимост и започва да вижда тест — дали ще приеме новата цена.
Вижте и това – Еврото в Хърватия: ръст на цените, инфлация и отказан референдум
„Когато една пица, която преди няколко месеца е била 15–16 лева, изведнъж стане 15 евро, аз не виждам инфлация. Виждам тест“, казва Благоев.
Примерите, които дава, са показателни: кафе от 3 лева става 3 евро; салата, която е била 10–12 лева, започва да се движи в евро на нива, характерни за много по-висок клас преживяване. В неговата логика това вече не е инфлация, а опит да се използва психологическият ефект на числото.
Още по темата – Емил Йотовски: Пица за 20 еврака – но „не е от еврото“
Тук официалната рамка е важна. Според разясненията на БНБ превалутирането на цените от левове в евро не трябва да поставя потребителите в по-неблагоприятно финансово положение, отколкото биха били без въвеждането на еврото. Освен това въвеждането на еврото само по себе си не може да бъде основание за увеличение на цените, освен ако повишението не е обосновано от обективни икономически фактори.
Това не означава, че бизнесът няма право да променя цени. Означава обаче, че ако промяната се представя като естествен ефект от еврото, тя трябва да има икономическа логика. А именно това Благоев поставя под съмнение — не всяко поскъпване е измама, но не всяко поскъпване е и убедително.
Еврото, инфлацията и усещането за „нови“ цени
Данните на НСИ също поставят казуса в по-широк контекст. През март 2026 г. експресната предварителна оценка показва месечна инфлация от 0,7% и годишна инфлация от 3,9%, а при хармонизирания индекс цените в групата „Услуги на ресторанти и хотели“ се очаква да са нараснали с 1,0% спрямо предходния месец. През април 2026 г. НСИ отчита очаквана месечна инфлация от 2,0% и годишна от 7,1%, като най-силните месечни увеличения са при транспорта, облеклото и обувките, хранителните продукти и безалкохолните напитки.
Тези данни не означават, че няма отделни заведения с рязко повишени цени. Но означават, че когато дадена цена практически се удвои за кратък период, това трудно може автоматично да бъде обяснено само с общата инфлация. Именно в тази разлика между официалната статистика и конкретното потребителско преживяване се появява напрежението, за което говори Благоев.
Той не твърди, че всеки ресторант е некоректен. Напротив — признава, че има заведения, където качеството, обслужването и цената имат логика. Според него проблемът е друг: когато клиентът получава средно преживяване на премиум цена, пазарът рано или късно реагира.
Най-тихият протест: клиентът просто спира да купува
Най-важната част от коментара на Благоев е свързана не с възмущението, а с потребителското поведение. Според него клиентът не е длъжен да пише гневни коментари, да се кара с ресторантьори или да обяснява на бизнеса как да си прави сметките. Най-силният му инструмент е много по-тих: просто да не купи.
„Потребителят не е длъжен да приеме всяко търговско предложение. Това е неговата най-голяма сила“, казва Благоев.
Може да ви е интересно – След еврото: икономист предупреждава за инфлация и риск от гръцки сценарий
Това е класическа пазарна логика. Ако има предлагане, но няма търсене, цената започва да губи почва. Благоев предупреждава, че за ресторантите най-опасният момент не е, когато клиентът се ядоса. Най-опасният момент е, когато си промени навиците.
„Когато човек започне да си готви вкъщи, когато вместо ресторанта избере барбекю на двора с приятели, когато вместо кафе навън започне да си прави кафе в офиса, когато спре да приема храненето навън като нормална част от седмицата си — тогава дори да върнеш цените, няма да върнеш всички клиенти“, предупреждава той.
Причината, според него, е проста: част от хората вече ще са изградили нов модел на потребление. Ако ресторантът изчезне от седмичната им рутина, връщането към старите навици няма да бъде автоматично.
Клиентът плаща за стойност, не за проблемите на бизнеса
Благоев формулира тезата си през понятието „стойност“. Според него клиентът не плаща за разходите, страховете или трудностите на бизнеса. Клиентът плаща за собственото си усещане, че получава достатъчно качество, отношение, продукт и преживяване срещу парите си. Това може да звучи грубо от гледна точка на търговеца, но е основен пазарен принцип. Разходите на бизнеса са реални, но не са автоматичен аргумент пред клиента. Ако стойността не е убедителна, цената започва да изглежда като натиск, а не като справедлива размяна.
Затова решението на Благоев е лично, но и показателно: той ще ходи по-рядко на ресторант, ще избира по-внимателно и ще оставя парите си само там, където усеща уважение — към клиента, към продукта и към здравия разум.
„Най-тихият, но най-силен протест е този: не купуваш, не влизаш, не поръчваш, не приемаш предложението“, обобщава Благоев.
В този смисъл коментарът му не е атака срещу целия ресторантьорски сектор. Той е предупреждение към онези бизнеси, които бъркат временната възможност за по-висока цена с дългосрочно доверие. Защото клиентът може да премълчи, може да не спори и може да не напише нищо във Facebook. Но може просто да спре да влиза, да спре да поръчва и да започне да харчи парите си другаде.
„Клиентът не е банкомат. Той е господар“, казва Благоев. „Клиентът е съдията на стойността.“
Именно това е най-същественото послание в коментара му: в момент, в който цените се променят бързо, а потребителите стават все по-чувствителни към усещането за справедливост, ресторантьорският бизнес трябва да внимава не само колко взема, а какво кара клиента да усеща, че получава срещу тези пари.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
