Прошка е! Прошка – всеобщото опрощение! По традиция на този ден близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с миряните.
Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“
Още сутринта на Сирни заговезни младите тръгват на гости у кумовете и своите по-възрастни родствени – родители, братя, сестри и побратими. Целуват им ръка и искат от тях прошка. “Прощавай!” казват младите. “Господ да прощава, простен да си!”, благославят възрастните. Така, когато седнат на трапезата да заговяват, те ще са се помирили и опростили със своите близки, пише ЕпицентърБГ.
В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден). Но дори и в чисто човешко разбиране,прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Прошката е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.
Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.
Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.
В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ – последния ден преди началото на Великия пост.
Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.
Да прощаваш не означава…
да оправдаваш лошата постъпка. Всъщност Библията осъжда тези, които твърдят, че злите дела са безобидни или приемливи;
да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог простил сериозните грехове на цар Давид, но не го предпазил от последствията. Той дори се погрижил греховете му да бъдат записани, за да се помнят и до днес;
да позволяваш на другите да се възползват от тебе. Представи си например, че даваш на някого пари назаем, но той ги похарчва и след това не може да ти ги върне, както е обещал. Той съжалява много и ти се извинява. Може да решиш да му простиш, като не таиш неприязън, не му натякваш постоянно за станалото и дори му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем;
да извиняваш грешките на другите без основание. Бог не прощава на хора, които умишлено и безочливо вършат грях и отказват да признаят вината си, да се променят и да поискат прошка от онези, които са наранили. Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не очаква от нас да прощаваме на онези, на които той не е простил;
Какво да правиш, ако някой се е отнесъл жестоко към тебе и отказва да ти се извини или дори да признае какво е направил? Библията ни съветва: „Отхвърли гнева и остави яростта.“ Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не позволяваш да те обземе гняв. Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. Може да те утеши също Божието обещание, че ще дойде време, когато няма да изпитваме силната болка, която ни измъчва днес;
да прощаваш предполагаеми обиди. Понякога вместо да мислим дали да простим, трябва да признаем, че не сме имали основателна причина да се обиждаме. В Библията се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“
Как да прощаваш
Помни какво означава прошката. Тя не означава да оправдаваш погрешната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш.
Помни каква е ползата от прошката. Като не се гневиш и не таиш неприязън, си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прощава на тебе.
Бъди състрадателен. Всички сме несъвършени. Както искаме другите да прощават на нас, така трябва и ние да им прощаваме.
Бъди разумен. Когато става въпрос за дребна обида, може да приложим следния библейски съвет: „Проявявайте търпимост един към друг.“
Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да расте.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри .
Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сиреници – пречистващата сила на огъня
Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората вярват във всемогъщата сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама. Смята се, че така се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Източник: ЕпицентърБГ. Със съкращения
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски