Историята на българския лев и символиката на последната монета
Има някои думи, които носят в себе си и радост, и тъга. Такава е и думата „възпоменание“. Езиковата справка посочва, че идва от старобългарската или църковнославянската основа „помня“, а префиксът „въз-“ усилва нейното значение. Това е нещо, което напомня за миналото – за минали събития или хора, нещо, което е оставило следа в човешкото съзнание.
Затова е повече от символично, че Българската народна банка погреба българския лев и пусна в обращение възпоменателна монета.
В своя статия, публикувана на сайта на БАН, Иван Русев пише:
„… процесът по приемането на българската национална валута преди 145 г. не е бил еднопосочен, недискусионен и леснопостижим. Съществувала е възможността България да приеме френските франк и сантим като своя национална валута, не липсвали поддръжници на тази идея. На 25 януари 1879 г. е създадена Българската народна банка (БНБ) с главната цел тя да е регулатор в търговските взаимоотношения…
Първата емисия български монети с номинали в левове и стотинки се появява една година след приемането на Закона, през 1881 г. Процесът не е нито лесен, нито бързо-осъществим. Ще са нужни повече от десет години (чак до 1894 г.), за да влязат в обращение сребърните и златните монети, както и книжната емисия (банкнотите), които дълго време ще провокират недоверие сред населението…“, пише чл.-кор. Иван Русев.
Позицията на БНБ и последната година на левовите емисии
Днес ни очаква обратният процес. И някак си прозира още една символика, която, не знам дали е търсена, но със сигурност е показателна. Преди два дни Българската народна банка пусна в обращение златна възпоменателна монета на тема „Св. Патриарх Евтимий Търновски“.
Според българската история, поне тази, която аз учих в училище, Евтимий Търновски е сред последните защитници на Търново от османските орди. Когато накрая градът пада, въпреки героичните усилия на патриарха и на местните защитници, Евтимий е окован и прекаран по опустошените улици, след което е заточен. Няколко години след това идва и краят на Втората българска държава.
Патриарх Евтимий като символ на края на една епоха
Та на фона на това, което се случва с нашата независимост и суверенитет, на фона на това, към което управляващите ни тласнаха с лека ръка, че дори със засилка, символиката с последния български лев, който пусна в обращение БНБ, е повече от силна. Защото след първи януари възпоменателните пари ще са евро. Днес не сме обградени от орди, които да ни избиват или поробват. Днес това се случва от тези, които сами сме избрали да ни управляват. И то не е насилствено – то е напълно доброволно и не е моментна смърт, а бавно и мъчително. С по-високи цени, с разрушаваща се държавност, с липса на правосъдие и справедливост. Повели са ни на заточение в една паравоенна структура, събрала в себе си брюкселски „елити“, които не мислят за гражданите, а за обслужване на онези интереси, които са ги поставили на тези места. Към един имагинерен клуб на богатите, обединяващ държави, чиито граждани се гънат под натиска на зелени политики, индустриален колапс, подмяна на населението, мигрантски безчинства, насилствено насаждане на идеологии, цензура, дигитален и физически контрол и обезличаване. Всичко това под знака на „обединена Европа“. Новото владичество не е османско, то е дигитално, централизирано и деспотично, обвито в мантията на демокрацията и европейските ценности. И натам вървим, редом до кервана от оковани роби, които с усмивка и надежда в очите виждат европейското си бъдеще, което им прожектират през розовите VR очила.
След ерата на лева: посоката, суверенитетът и новата реалност
Докъде ще стигнем и колко време ще отнеме, за да видим какво се случва? Зависи от нас самите, защото, както пише Левски до Филип Тотю: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“.
Уроците от историята са, за да се помнят; за съжаление, ние носим тежкия кръст на повторенията. И съдбата ни е да допускаме същите грешки отново и отново. Дано някой ден се поучим.
„На кого ни оставяш, добрий Пастирю?“ – така опустошените сърца на поробените българи мълвяли на първосвещеника. „На Светата Троица ви оставям – сега, винаги и во веки веков“. Това били пророческите слова на Свети Патриарх Евтимий Търновски.
Който ще запомним на последния български лев. Възпоменателен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
