Етническата карта като политическо оръжие
Когато аргументите на българските политици свършат, те винаги вадят най-тежкото си оръжие – противопоставянето. А то е най-тежко, защото на тези географски ширини силно любим и силно мразим, виждаме нещата в черно и бяло и затова сме най-податливи на противопоставяне едни на други. Както казваше Джоко Росич в онзи прословут монолог „Тука на Балканите не си сбъдваме мечтите, ами си ги давим. Давим си ги в кръв.“
През годините, в които наблюдавам и (доколкото ми стига капацитетът) анализирам българската политика, виждам, че ваденето на етническата карта от ръкава успява достатъчно добре да поляризира общественото мнение и отново да ни противопостави на българи, турци и цигани. Нищо, че всички сме записани в документите като български граждани. И сме, колкото и да им е неприятно на някои. Но пък същите тези някои успяват да извлекат дивиденти.
Делян Пеевски/сн: ДПС
Така отникъде се появи изявлението на Делян Пеевски „Няма да позволя да бъдат хулени моите братя турци, помаци, роми…“. И под слогана „Не на омразата“ започна организация на „контрапротести“ тази вечер, които се провеждат в традиционни за ДПС бастиони. И, с цялата отговорност на това, което ще напиша, тези хора пак ще бъдат употребени. Защото хулене няма. И го казвам с цялата отговорност на човек, израсъл сред мюсюлмани, български турци или както там е коректно да се каже. Аз никога не съм се замислял как се обръщам към тях, защото винаги съм ги възприемал като сънародници. Дали се казваш Мехмед или Мартин, значение няма, важно е какво имаш в главата и в сърцето си. Защото едва ли мнозинството мрази българските турци, които си гледат земята, поминъка, семейството. Но, за съжаление, една голяма част от тях са сред най-използваните. И не само те, макар вече да се пробуждат някои, вижте видеото:
Употребата на хората и личният спомен от Росенец
Преди няколко години бяха на протеста край т. нар. сараи на Доган, които вече дори не са негови. Не бях там заради призивите на хората с лодката, защото и те добре се погрижиха протестиращите да бъдат използвани, а поради лични мотиви, свързани със спазването на законите. Вървях пеша около 10 километра в жегата, защото не допуснаха колите да влязат в парк Росенец. Но пък допуснаха автобусите със стотици български турци, докарани от села от близко и далеч. Стовариха ги и ги подкараха като добитък, за да „пазят“ агата. Видях очите на някои от тях – четеше се страх, недоумение. Прекараха ги покрай нас, за да увеличат допълнително напрежение, да ни противопоставят едни на други. Дожаля ми за тях, но историята днес се повтаря отново. И, за съжаление, много от тях го допускат. Къде – по убеждения, къде – от страх. Чувал съм, че ги плашели, че пак щяло да има възродителен процес, да им сменят имената и да ги гонят. А когато живееш в една малка и затворена общност е лесно да повярваш на подобни небивалици. И е лесно да извадиш картата с етническото противопоставяне и да я хвърлиш в боя. Нищо, че то отдавна не съществува или е в главите на единици.
Преди доста години разговарях с бивш политик от ДПС. Той не пееше много в хора на агата и затова му бяха намерили една синекурна служба, че да не им се мярка много пред очите. Тогава беше лансирана идеята, че трябва да се направи паметник на жертвите от възродителния процес, защото отново трябваше да се противопостави обществото по някаква причина. Потърсих го за коментар и до ден днешен помня думите му:
„Ако тръгнем да се ровим назад в общата ни история, ще намерим много поводи, за които трябва да си строим паметници. От години обаче ние живеем заедно, в мир и разбирателство, на това парче земя и от това – по-голям паметник няма“.
Урокът: общият живот срещу изкуствените разделения
Не разчитам, че някой политик ще се замисли върху тези думи, но замислете се вие – когато пак започнат да ни противопоставят едни на други. Защото е най-лесно да се делим, но ще завърша така, както започнах – с част от монолога на Джоко Росич:
„Като легнеш у окопа – сички наедно ги едат бълхите – и сърбите, и българете, и шиптарете. Турците и евреите – и тех, нема рамазан, нема шабат – за бълхите е все курбан байрам! Туй ще рече, че кръвта е една и съща…“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
