През последното десетилетие понятието „инфлуенсър“ се превърна не просто в професия, а в жизнена цел за милиони млади хора. Според глобални данни броят на активните инфлуенсъри достига около 50 милиона души, а общият брой на създателите на съдържание надхвърля 200 милиона. Проучванията показват тревожни тенденции: в Китай над 60% от младежите заявяват, че биха искали да станат инфлуенсъри; в САЩ над половината от поколението Gen Z споделят същото. В Европа числата варират, но тенденцията е ясно очертана — значим процент от младите смятат инфлуенсърството за своя мечта или дори идеална професия.
Въпросът е: какво означава това за обществото? Какво означава за икономиката, за пазара на труда, за бъдещето на държавите — включително България?
Вижте още – Будители срещу „инфлуенсъри“: битката за децата ни
Инфлуенсърите се множат, а работници няма
След пандемията всички държави в Европа изпитват едно и също: липса на хора за реалната икономика. Няма достатъчно работници в производството, земеделието, строителството, транспорта, медицината, инженерните професии. България е особено тежко засегната — недостигът на кадри е системен, а цели отрасли буквално оредяват.
На този фон расте поколение, което предпочита да снима, вместо да произвежда; да влияе, вместо да работи; да се стреми към бърза видимост, вместо да гради дългосрочни умения. Наблюдаваме странен парадокс: има кой да показва, но няма кой да създава.
И докато западните икономики могат донякъде да компенсират с миграция или автоматизация, България все по-трудно успява. В държавата ни вече се говори за истинска кадрова криза — но рядко се обсъжда културният фактор, който стои зад нея.
Поколение без умения и без професионален път
Инфлуенсърският модел внушава на младите, че не е необходимо да имат професия, квалификация или опит. Достатъчно е да имат телефон, смелост и визия. Но икономиката не се гради върху лайкове.
В резултат се формира поколение:
- без практически умения
- без професионален опит
- без трудови навици
- без връзка с реалната икономика
Тук не говорим само за видеа в TikTok. В България само за няколко години се появиха стотици момичета, които правят съдържание за порно платформи, рекламирайки това като „лесни пари“ и „самостоятелност“. Това също е част от културата на моментното удоволствие, бързото забогатяване и отказа от реален труд.
Влияние без стойност: моделите, които оформят младите
Инфлуенсърството само по себе си не е проблем — проблемът е влиянието. То се превръща в модел, който младите копират.
Десетки инфлуенсъри внушават на хилядите си последователи, че:
-
жената трябва да си намери богат мъж
-
реалната работа е за „неуспелите“
-
стойностното в живота е „пътувай, харчи, снимай“
-
семейство, отговорности и професия са остарели концепции
Това не са маргинални случаи — това е масово явление.
Разбира се, има и положителни примери. У нас има инфлуенсъри като пилотът Марио Бакалов, който прави висококачествени, образователни видеа за авиацията и безопасността. Има млади учени, лекари, инженери, които популяризират знания, наука, критично мислене, полезни умения.
Но това е малцинството.
Къде ни води това бъдеще без създатели, а само с наблюдатели?
Реалността е проста: съдържанието, което се гледа най-много, е най-елементарното.
Глобалните данни го потвърждават: инфлуенсър индустрията е оценена на 845 млн. долара само в Китай, а до 2030 г. ще нарасне над шест пъти. Причината е ясна — пошлостта продава.
Ако продължим по този път, след 20 години България може да се окаже в абсурдна, но напълно реална ситуация:
няма да има кой да произвежда храна — но ще има безброй хора, готови да я снимат;
няма да има инженери — но ще има ревюта на телефони;
няма да има лекари — но ще има съвети от „лайфстайл гурута“;
няма да има работници — но ще има хора, които разказват „как да станеш успешен без да работиш“.
Това е не само икономически риск — това е цивилизационен риск. Общество, в което огромна част от младите се стремят да бъдат гледани, но не и полезни, е общество на културен упадък.
Инфлуенсърската култура е огледало — тя отразява нашите социални слабости. Но когато твърде много млади хора виждат бъдещето си не в науката, труда или професията, а в лайковете и кликовете, тогава трябва да се замислим:
Кой ще гради държавата след 30 години?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
