Прагът за регистрация по ДДС отново се превръща в политически и икономически спор — между нуждата от по-висока събираемост в бюджета и желанието малките фирми да бъдат освободени от част от административната тежест. Въпросът засяга най-вече микропредприятията, семейния бизнес, занаятчиите, малките търговци и услугите, при които всяка допълнителна отчетност означава разходи, време и натиск върху крайните цени. Предложението е България да се доближи почти до максимално разрешения в ЕС праг за освобождаване от ДДС регистрация.
„Възраждане“ внесе законопроект за изменение на Закона за данъка върху добавената стойност, с който предлага прагът за задължителна регистрация по ДДС да бъде повишен до 84 875 евро, или 166 000 лева. Според вносителите мярката е насочена към малкия, семейния и микробизнеса, тъй като би намалила административната тежест, разходите за счетоводно обслужване и времето, което малките предприятия отделят за данъчно съответствие, съобщиха от партията.
От „Възраждане“ посочват, че предвидимостта на средата и административната тежест остават сред най-често изтъкваните проблеми от предприемачите в България. Именно затова, според тях, въпросът за прага по ДДС трябва да бъде поставен отново в 52-рото Народно събрание — този път не като временна бюджетна мярка, а като част от по-широк разговор за условията, при които работят микро- и малките предприятия.
Прагът от 166 000 лв. се връща в парламента
Темата има конкретна предистория. Прагът от 166 000 лв. вече беше въведен от началото на 2025 г., но просъществува само кратко. На 21 март 2025 г. мнозинството в Народното събрание прие намаляване на прага за регистрация по ДДС от 166 000 лв. на 100 000 лв., като разпоредбата беше част от проекта на Закона за държавния бюджет за 2025 г., припомня БТА.
Новият стар праг влезе в сила от 1 април 2025 г., след промяна в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, обнародвана в Държавен вестник бр. 26 от 27 март 2025 г. Така на практика по-високият праг от 166 000 лв. действа от 1 януари до 31 март 2025 г., преди да бъде върнат на 100 000 лв., или 51 129 евро, както посочва и Националната агенция за приходите.
Какво се случи при кабинета „Желязков“
Решението за връщане на по-ниския праг беше прието при управлението на кабинета „Желязков“. Самото правителство с премиер Росен Желязков беше избрано на 16 януари 2025 г., а бюджетната промяна за ДДС прага беше прокарана два месеца по-късно — през март 2025 г., припомня БТА.
Логиката зад по-ниския праг беше фискална и контролна. Колкото повече фирми преминават задължително в режим на ДДС регистрация, толкова повече от тях подават регулярни декларации, попадат в по-пряко наблюдение от НАП и оставят по-ясна следа за оборотите си. В този смисъл ниският праг се използва като инструмент за разширяване на обхвата на ДДС облагането и за повишаване на събираемостта.
Аргументът на държавата: контрол и събираемост
Този аргумент обаче остава спорен. През юни 2025 г. Economic.bg, позовавайки се на справка от НАП, отчете, че близо три месеца след връщането на прага от 166 000 лв. на 100 000 лв. не се наблюдава съществен ръст на регистрациите по ДДС.
Според данните броят на регистрираните търговци по ЗДДС е нараснал от 363 796 към 31 март 2025 г. до 367 184 към 31 май 2025 г., или с 3388 търговци, като увеличението не може да се отдаде единствено на сваления праг.
Така спорът остава отворен: дали по-ниският праг действително води до „изсветляване“ на икономиката, или основният му ефект е да натовари допълнително малки фирми, които и без това работят с ограничен административен и финансов ресурс.
Европейският таван е почти достигнат
Предложението на „Възраждане“ се доближава почти до максимума, който европейската рамка позволява. От 1 януари 2025 г. в ЕС действа нов режим за малките предприятия, според който държавите членки могат да определят национален праг за освобождаване от ДДС, но той не може да бъде по-висок от 85 000 евро, показва информацията на Европейската комисия.
Това означава, че исканите 84 875 евро на практика поставят България почти на европейския таван. Важно уточнение е, че ЕС не задължава държавите да въвеждат максималния праг — всяка страна може да избере по-ниска стойност. Но европейската рамка допуска именно такъв тип облекчение за малките предприятия, включително с цел намаляване на задълженията им по ДДС отчетност.
Новият европейски режим има и трансграничен елемент. Малки предприятия с общ годишен оборот до 100 000 евро в рамките на всички 27 държави членки могат да се възползват от режима за малки предприятия при определени условия. Това е отделен праг и не отменя националния лимит от 85 000 евро, но показва посоката на европейската политика — облекчаване на най-малките стопански субекти и намаляване на административната тежест.
Защо по-високият праг е важен за малкия бизнес
По-високият праг за регистрация по ДДС може да действа като реално облекчение за малкия и семейния бизнес, защото отлага момента, в който фирмата влиза в по-тежък режим на отчетност, месечни декларации, допълнителен контрол и по-високи счетоводни разходи. Най-силен е ефектът при микропредприятия, занаятчии, малки търговци, услуги и фирми, които продават директно на крайни потребители.
Причината е проста: когато един малък бизнес продава на крайни клиенти, които не ползват данъчен кредит, регистрацията по ДДС често означава избор между две неприятни възможности — или да увеличи крайната цена, или да поеме част от данъка за своя сметка чрез по-нисък марж. При бизнеси, които работят основно с други ДДС-регистрирани компании, ефектът може да бъде по-слаб, защото клиентите им могат да приспадат данъчен кредит.
Европейската комисия също описва режима за малки предприятия като възможност те да продават стоки и услуги без начисляване на ДДС и да облекчат задълженията си по ДДС съответствие. Има обаче и ограничение: фирмите, които ползват освобождаване от ДДС, губят правото да приспадат ДДС по покупките и услугите, които използват за освободените доставки.
Бюджетът срещу бизнеса: къде е балансът
В предварителната оценка на въздействието на законопроекта от „Възраждане“ посочват, че промяната ще доведе до облекчаване и опростяване на бизнес средата в България. Според тях засегнатата група включва няколкостотин хиляди микро- и малки предприятия, а краткосрочният спад в приходите от ДДС би бил около 67 млн. евро, или приблизително 131 млн. лв. Тези средства, по аргумента на вносителите, биха останали в бизнеса и в дългосрочен план биха могли да се компенсират чрез по-висока стопанска активност.
Тук се намира и основният политически и икономически спор. За държавата по-ниският праг е начин да разшири обхвата на ДДС системата, да увеличи отчетността и да търси по-висока събираемост. За малкия бизнес обаче същата мярка често се възприема като допълнителна административна бариера, която идва твърде рано — още преди фирмата да е натрупала достатъчна устойчивост. Именно затова предложението за връщане на прага до 166 000 лв. не е просто техническа данъчна промяна. То поставя по-широкия въпрос дали държавата трябва да търси повече приходи чрез по-ранно въвеждане на малките фирми в ДДС режима, или да остави по-голяма част от тях извън него, докато достигнат по-сериозен оборот.
С внесения законопроект „Възраждане“ на практика предлага връщане към режима, който действаше в началото на 2025 г., но този път с аргумента, че прагът от 166 000 лв. е не само допустим по европейското право, а и необходим заради натрупаната инфлация след 2020 г. Партията настоява, че дори този размер вече е нисък на фона на поскъпването и че България трябва бързо да се доближи до максимално разрешения праг в ЕС.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
