С последните промени в законодателството, приети от Народното събрание, от президента се отнема правото да назначава ръководителите на две от най-важните служби за национална сигурност – Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Вместо това председателите им вече ще се избират от парламента, което според юристи и политици поставя въпроси за баланса между институциите и за възможна политизация на системата за сигурност.
Парламентът промени реда за назначаване в разузнаването
Парламентарната група на „Възраждане“ внесе искане до Конституционния съд с настояване последните изменения в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ да бъдат обявени за противоконституционни.
С оспорваните промени отпада досегашният ред, според който председателят на ДАР се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Новата процедура предвижда избор директно от Народното събрание.
От политическата организация посочват, че това представлява директно нарушение на принципа на разделението на властите и отнема конституционно установени правомощия на държавния глава.
„Така се политизира ключова служба за националната сигурност, която трябва да бъде независима и професионална“, се посочва в мотивите.
Според депутатите, промяната превръща разузнаването в инструмент за партийно влияние и отслабва институционалния баланс между президента, правителството и парламента.
Исканията до Конституционния съд са внесени от народните представители от „Възраждане“ Златан Златанов и Ангел Георгиев, подписани от общо 53 народни представители – 33 от „Възраждане“, както и представители от групите на МЕЧ, АПС и „Продължаваме промяната“.
Президентът губи правомощия при избора на ръководители
В изявление след внасянето на жалбите, Златан Златанов заяви, че измененията в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ представляват „грубо нарушаване на баланса между трите вида власти – законодателна, изпълнителна и съдебна“, установен в Конституцията.
„С тези промени се отнемат приоритетите на държавния глава, който по член 92 от Конституцията е олицетворение на единството на нацията, а по член 100 е главнокомандващ на въоръжените сили и ръководител на Консултативния съвет за национална сигурност“, посочи Златанов.
Той допълни, че ДАТО, ДАР и ДАНС са съществени елементи от националната сигурност, а „с промени, продиктувани от мнозинството на Делян Славчев Пеевски, се нарушава основният принцип на разделение на властите и се отслабва ролята на президента като център на баланса между тях“.
„Изборът на ръководители на трите звена вече ще бъде резултат от моментно парламентарно мнозинство, оформено чрез задкулисни договорки и търговия с влияние, а част от тези политически субекти са на пряка издръжка от външни сили, враждебни към българската държавност“, заяви още Златанов.
По думите му, така националната сигурност се поставя под диктовката на външни фактори, а ролята на президента като гарант и обединител се обезсилва. Той предупреди, че „в ход е опасна тенденция на разпад на държавността“ и че внасянето на конституционните искания цели да спре „вредни процеси, които могат да дадат своите отровни плодове в най-близко бъдеще“.
Опасения от политизация на службите за сигурност
Паралелно с това, партията внесе и отделно искане за обявяване на противоконституционни и промените в Закона за специалните разузнавателни средства, касаещи Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).
До момента ръководителят на ДАТО се назначаваше с указ на президента по предложение на Министерския съвет, но след последните изменения председателят вече ще бъде избиран от Народното събрание.
Според мотивите към искането, това също представлява нарушаване на конституционния принцип за разделение на властите и опит за поставяне на службата под политически контрол.
От вносителите се подчертава, че ДАТО е ключов орган, който прилага всички специални разузнавателни средства – подслушване, проследяване и наблюдение. Затова, според тях, ръководителят ѝ не може да бъде избиран от парламентарно мнозинство, зависимо от партийни договорки, без това да застраши професионалния и деполитизиран характер на агенцията.
„Така се създава риск службата да бъде превърната в инструмент за политическа репресия“, се казва в мотивите на искането.
В документа се изтъкват и процедурни нарушения – законът е бил разглеждан в несъответстваща комисия, мотивите са копирани от други законопроекти, а реален обществен дебат е липсвал.
Партията, внесла жалбата, иска отмяна на промените
От парламентарната група настояват Конституционният съд да обяви промените за противоконституционни и да възстанови досегашния ред на назначаване, който гарантира независимостта на службите за сигурност и институционалния баланс между властите.
Според тях само така може да бъде предотвратено превръщането на разузнавателните структури в политически зависими органи и да се защити ролята на президента като гарант на независимостта на службите и обединител на нацията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
