Знам, че не е редно да се започва с въпрос, обаче някой от вас успя ли да напазарува от тая кошница с грижа? Ако сте успели – споделете мнение: евтино ли е, скъпо ли е, къде са я сложили в магазина? Усетихте ли, че големите вериги са загрижени за вас?
Аз, да ви кажа, усещам последното всеки ден. Убиват се да ме облъчват по телевизора каква бормашина ми трябва, какво кисело мляко е подходящо за мен и колко са намалени яйцата – с грижа за хората. И нямам причина да не им вярвам. Нито пък на държавата. Въпреки че всеки път, като чуя, че държавата се е загрижила за мен, започва един неприятен бодеж в лявата част на гърдите. Но може и да си въобразявам.
Въпреки че… Когато в началото държавата реши да се загрижи за редовите потребители и за цените, които плащат, създаде „Магазин за хората“. Цял магазин. Само за нас – хората. Даже – верига от магазини. После се оказа, че е само на хартия и верига от магазини няма. Даже няма и магазин. Един клек-шоп от зората на политическата зрялост на Волен Сидеров дори нямаше. Магазините останаха щандове. Да, обаче дойде служебното правителство, каза, че магазините, дето не са магазини, са на загуба и ги затвори. И останахме и без щанд за хората.
Сега дойде ново правителство и ни предлага кошница. Че и с грижа. Сякаш са ни малко грижите…
От магазини за хората до висящи сметки
Та, в тоя ред на мисли, забелязвате ли как върви по низходяща линия държавната загриженост? Говоря за мащаба – от верига магазини до магазин, през щанд, до кошница… Не искам да съм песимист, обаче си мисля, че накрая ще останем с един гол… рафт. Да не си помислите нещо друго. Въпреки че другото, дето си го помислихте, май е по-реалистичният вариант.
Сещате ли се как едно време имаше висящи неща – преди повече от 10 години. Висяха кафета, хлябове. Днес отвсякъде висят неплатени сметки. Не наши, де, просто ние ще ги платим. Все така става накрая.
Самолетите, които закъсняват, и сметката, която пак идва навреме
В този ред на мисли – като сме заговорили за плащане – помните ли ония самолети, дето ги поръчахме от нашите задокеански партньори? Дето се позабавиха малко, после дойде един, ама се оказа, че имал проблем, после и вторият се забави. Накрая се оказа, че всъщност още не могат да охраняват небето ни от врагове (Путин – разбира се) и ще трябва още известно време да разчитаме на старите съветски машини. Малко се отвлякох, ама знам, че паметта не е най-силната страна на българина.
Та – втората партида от осем F-16 трябваше да дойде догодина. Само че нямало да стане. Или през 2028 г., или през 2029 г. Военният министър посочил, че причината била забавяне в производствената линия на производителя. Само дано успеем до 2030 г., че европейските ястреби вече казаха, че Путин тогава щял да нападне Европа. Но да се върна на плащането на сметката. Аз съм малко невежа в областта на търговията, обаче съм писал договори. И там си има клаузи за обезщетение, неустойки, ако едната страна не спази срока на договора. В този ред на мисли – ние ще покажем мускули и ще искаме обезщетение, нали? Или бъркам?
Клубът на богатите и салатата за 18 евро
Но – петък е, нека завършим с нещо оптимистично. „Фокус“ пише, че българи пропищели, че платили 18 евро за една мижава салата в Созопол. Да, по това се разбира, че идва лято -започват репортажите за туристите, които не четат менюто предварително.
Но темата е друга и ще питате къде е оптимизмът? Е, нали искахте в Клуба на богатите? Там колко си мислите, че струват салатите? Радвайте се сега, че вече сме редом с нашите най-богати европейски съграждани.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
