„Възраждане“ предлага нулева ставка на ДДС за основни храни и напитки от малката потребителска кошница като антикризисна мярка срещу поскъпването на базовите стоки. От партията аргументират законопроекта с ръста на цените преди въвеждането на еврото, слабия регулаторен контрол, социалното неравенство и високата чувствителност на домакинствата с ниски доходи към цените на храните.
Според позицията на формацията, както и в други източноевропейски държави, преминали към еврото, в България вече се наблюдава бързо и според тях спекулативно повишение на цените. От „Възраждане“ посочват, че този процес се случва около половин година преди планираната дата за въвеждане на еврото — 1 януари 2026 г.
Партията твърди, че приетият Закон за въвеждане на еврото в България не е успял да ограничи поскъпването. Като допълнителни причини се посочват неефективният регулаторен контрол и ниското ниво на конкурентоспособност на българската икономика спрямо средноевропейските равнища. Според вносителите България се намира в по-уязвима позиция, защото досега страна с толкова ниска конкурентоспособност не се е присъединявала към еврозоната.
В текста на „Възраждане“ се посочва още, че към ефекта от подготовката за въвеждане на еврото са се добавили и външни фактори, свързани с поскъпването на горива, торове, алуминий и други суровини. От партията обвързват тези процеси с международното напрежение и войната между Израел и САЩ срещу Иран.
Вижте още – Светът остава със седмици петролни резерви: МАЕ предупреди за нов ценови шок
Защо мярката е насочена към най-уязвимите домакинства
Аргументът на вносителите е, че най-тежко засегнати от ръста на цените са домакинствата с ниски доходи. Официалните данни потвърждават, че социалната уязвимост в България остава висока. Според НСИ през 2025 г. линията на бедност е 866,67 лв. средномесечно на човек, а под този праг са били 1,368 млн. души, или 21,2% от населението. Коефициентът на Джини е 37,7, което показва високо неравенство в разпределението на доходите.
Данните на Евростат също поставят България в най-рисковата група в ЕС. За 2024 г. делът на хората в риск от бедност или социално изключване у нас е 30,3% — най-високият показател в Европейския съюз, пред Румъния, Гърция, Испания и Литва.
Именно върху тази социална картина стъпва предложението на „Възраждане“. От партията подчертават, че при хората с най-ниски доходи разходите за храна могат да достигат до около 40% от доходите им. Затова според тях поскъпването на хляб, мляко, яйца, сирене, месо, олио, картофи и други базови продукти има много по-тежък ефект върху бедните домакинства, отколкото върху домакинствата със средни и високи доходи.
Предложението предвижда нулева ставка на ДДС за хранителни продукти и напитки от номенклатурата на малката потребителска кошница на НСИ към 1 януари 2026 г. В самия законопроект обаче продуктите не са изброени един по един, точната спецификация на стоките трябва да бъде определена допълнително с правилник и наредба. От „Възраждане“ посочват, че Министерството на финансите съвместно с Министерството на земеделието и храните трябва да изработят правилник и наредба за прилагането на закона, с точна спецификация на продуктите, за да се избегнат злоупотреби и отклоняване от плащането на ДДС.
Вижте и това – Шефът на Бундесбанк: по-висока инфлация, по-високи лихви и по-късно пенсиониране
Какво влиза в малката потребителска кошница
Малката потребителска кошница на НСИ не е списък само с храни. Според методологичната информация на статистическия институт кошницата за индекса на цените на малка по състав кошница през 2026 г. съдържа 213 стоки и услуги, разпределени в три основни групи — 58 хранителни стоки, 54 нехранителни стоки и 101 услуги.
Индексът на цените на малката кошница е насочен към най-нискодоходните 20% от домакинствата. НСИ уточнява, че ИЦМК измерва средното изменение на цените на социално полезни и жизненонеобходими стоки и услуги, като теглата му се основават на разходите на най-бедните 20% от домакинствата. Същевременно официалният измерител на инфлацията в България остава индексът на потребителските цени, а хармонизираният индекс се използва за сравнение в рамките на ЕС.
В хранителната част на малката потребителска кошница за 2026 г. попадат продукти като ориз, брашно, бял хляб, хляб „Добруджа“, тестени закуски, сухи сладкарски изделия, свинско месо, месо от домашни птици, малотрайни и трайни колбаси, кайма смес и замразена риба. В списъка са включени още пълномаслено и нискомаслено прясно мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал, извара, кисело мляко, яйца, слънчогледово олио, млечни масла, маргарин и подобни продукти. При плодовете и зеленчуците фигурират банани, ябълки, череши и вишни, грозде, дини и пъпеши, зеле, домати, краставици, пипер, картофи, зрял фасул, леща, лук, чесън, маслини и консервирани зеленчуци.
Актуалните данни за инфлацията дават допълнителен контекст към инициативата. Според НСИ през април 2026 г. месечната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени е 1,8%, а годишната — 6,0%. В групата „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ месечното увеличение е 1,4%.
При малката потребителска кошница ръстът също е отчетлив. През април 2026 г. месечното изменение на индекса на цените на малката кошница е 1,5%, а годишното изменение спрямо април 2025 г. е 4,5%. В рамките на самата кошница хранителните продукти са поскъпнали с 2,0% само спрямо предходния месец, нехранителните стоки — с 1,8%, а услугите — с 0,1%.
Ще стигне ли нулевият ДДС до крайните цени
От „Възраждане“ твърдят, че новоприетите промени в законите за защита на потребителите и за защита на конкуренцията вече изискват пълна проследимост на хранителните стоки и ценообразуването им. Според партията това би трябвало да гарантира, че премахването на 20% ДДС ще доведе до реално понижение на крайните цени за потребителите, а няма да бъде задържано като допълнителен марж по веригата.
Точно тук е и ключовият практически въпрос около мярката. Намаляването или премахването на ДДС може да облекчи цените само ако данъчната отстъпка бъде прехвърлена до крайния потребител. В противен случай част от ефекта може да остане при производители, доставчици или търговци. Затова контролът върху ценообразуването и конкуренцията е също толкова важен, колкото и самата данъчна ставка.
Какво показва европейският опит с по-нисък ДДС върху храните
Подобни мерки обаче не са непознати в Европейския съюз. Европейските правила позволяват на държавите членки да използват намалени, супернамалени и при определени условия нулеви ставки за стоки и услуги от първа необходимост. След реформата на системата на ДДС от 2022 г. държавите могат да прилагат до две намалени ставки не по-ниски от 5%, както и една ставка под 5% и една нулева ставка за ограничен кръг доставки, покриващи основни нужди, включително храни и лекарства.
Най-близкият пример е Ирландия, където за повечето основни храни се прилага нулева ставка на ДДС. Ирландската данъчна администрация посочва, че 0% ДДС важи за голяма част от хранителните продукти, включително хляб, масло, сирене, яйца, мляко, бебешки храни, зърнени продукти, брашно, плодове, месо, паста, захар, чай и кафе в недиректно готова за пиене форма, както и зеленчуци.
Полша също приложи много близка антикризисна мярка. Страната временно намали ДДС върху основни храни до 0% от февруари 2022 г., когато инфлацията вече се ускоряваше. Мярката беше прекратена след 31 март 2024 г., когато полското финансово министерство реши да не я удължава заради отслабването на инфлационния натиск и връщането към предишната ставка от 5%, припомня Reuters.
Актуален пример е и Швеция. От 1 април 2026 г. страната въведе временно намаление на ДДС върху храните от 12% на 6%, като мярката трябва да действа до 31 декември 2027 г. Официалното обяснение е, че целта е да се подсилят финансите на домакинствата чрез по-ниски разходи за хранителни стоки. Шведският пример показва и друг важен детайл — държавата не разчита само на данъчната промяна, а следи дали тя ще се пренесе към потребителите. Reuters съобщи, че шведското правителство е предвидило т.нар. „хранителна комисия“, която да следи ценовото развитие, именно за да се види дали намалението на ДДС реално стига до домакинствата.
Тези примери показват, че предложението за по-нисък или нулев ДДС върху основни храни не е екзотична идея в европейски контекст. Разликите са в обхвата, продължителността и механизма за контрол. Ирландия има дългогодишна нулева ставка за голяма част от основните храни, Полша използва мярката временно като антиинфлационен инструмент, а Швеция я въвежда като временно облекчение за домакинствата в условия на натиск върху покупателната способност.
Социална помощ или фискален риск за бюджета
От „Възраждане“ признават, че законопроектът ще доведе до спад в приходите от ДДС върху включените в наредбата храни и напитки. Според партията обаче този спад ще бъде компенсиран от увеличените приходи от данъка в резултат на високата инфлация и по-високите цени на горивата. Като пример вносителите посочват, че само събраният ДДС от горива през март бележи годишен ръст от 23,9%.
Предложението поставя и по-широк политически въпрос — трябва ли държавата да реагира на поскъпването чрез директна намеса в данъчната политика, или да разчита основно на пазарна конкуренция и контрол върху нелоялни практики. Аргументът на „Възраждане“ е, че при висок дял на бедност и силно социално неравенство държавата няма право да чака пазарът сам да коригира цените на жизненонеобходимите продукти.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
