Нов закон срещу лихварите и фирмите за бързи кредити
От години хиляди българи страдат от практиките на фирмите за бързи кредити – непосилни лихви, скрити такси и неравноправни клаузи в договорите. Немалко хора са принудени да заминат в чужбина, за да могат да изплащат заемите си.
На този фон народните представители Георги Хрисимиров и Димо Дренчев внесоха законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Той има за цел да въведе превантивни механизми за защита на гражданите и да пресече нелоялните практики в сектора.
Предварителен контрол върху договорите
Според вносителите едно от най-сериозните нарушения е свързано с неравноправни клаузи в договорите. Те често отпадат в съда, но междувременно добросъвестните длъжници понасят цялата тежест, защото си плащат редовно.
Законопроектът предвижда Комисията за защита на потребителите (КЗП) да получи ново правомощие – да проверява предварително договорите и общите условия на фирмите и банките, които отпускат кредити. Така нарушенията ще се предотвратяват още при сключването на договора, а не постфактум.
„До момента КЗП реагираше едва след настъпил проблем, като се стигаше до колективни искове. Това е тромава процедура и не осигурява реална защита. Ние искаме превенция, която да спре практики, бъркащи в джобовете на хората и водещи ги към несъстоятелност“, коментира Хрисимиров.
По-тежки санкции за нарушителите
Друга ключова промяна е новата скала на санкциите. Досегашните глоби се оказвали твърде леки и не възпирали компаниите.
Предлага се:
-
при първо нарушение глоба между 10 000 и 50 000 лв.;
-
при второ – между 50 000 и 100 000 лв.;
-
при трето – до 1 млн. лв. или 4% от оборота на дружеството.
„Както казва Фредерик Бастиа – болката е необходимото условие за ефективна превантивна мярка. Ако фирмите не усетят тежестта на санкциите, няма да спрат нарушенията“, подчерта депутатът.
Намаляване на годишния процент на разходите
В момента законът позволява годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите да достига петкратния размер на законната лихва на БНБ.
Законопроектът предлага този коефициент да се намали на четири, за да се приближи до средното за Европейския съюз – около 40–50%.
„Това ще облекчи българските граждани, които и без това усещат тежестта на високите лихви. Много хора са принудени да напускат страната само за да изплащат заемите си. С тези промени искаме да ги задържим тук, в България“, посочи Хрисимиров.
Възстановяване на наказателната отговорност за лихварство
Законопроектът предвижда и промени в Наказателния кодекс. След решение на Върховния касационен съд от 2020 г. частната лихварска дейност на практика бе извадена от обхвата на наказателното право.
Сега се предлага лихварството да бъде върнато в член 252 и отново да се преследва като престъпление.
„Частното лихварство не може да бъде узаконено. То е вредна практика, която поставя хората в несъстоятелност. Считаме, че държавата е длъжна да реагира и да върне наказателната отговорност“, заяви депутатът.
Припомняме – Ще бъдат ли защитени правата на гражданите, изнудвани от лихвари?
Целта – защита на гражданите и задържане на българите у нас
Вносителите подчертават, че промяната има и социален ефект. Според тях справедливата регулация на пазара на кредити е важна за задържането на българските граждани в страната.
„Не е нормално бизнесът да търси изход единствено чрез внос на работници от Непал, Индия и други държави. Ние трябва да създадем условия българите да останат тук, а дори и да върнем тези, които вече са заминали“, каза Хрисимиров.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
