„Вече тридесет години българският народ възобновява своята държава. С помощта на Всевишния, с вяра в правдата и с любов към Отечеството, той върви напред по пътя на свободата и културния напредък.
Днес, като се уповаваме на силата на нашето народно съзнание и като се ръководим от необходимостта за укрепване на държавата ни, ние прогласяваме съединената до днес под името Княжество България държава за независимо Българско царство.
Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
Историческата оценка
По повод една от годишнините на обявяването на независимостта на България, историкът Милен Куманов пише:
„През последните 50–60 години това събитие беше неоснователно подценявано, а то има огромно значение, тъй като слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ против петвековното османско владичество.
Наистина Руско-турската освободителна война донесе Освобождението на България, но последвалият след това Берлински договор постави Българското княжество под суверенитета на Високата порта. Във вътрешен план този акт нямаше кой знае какви особени последици, тъй като развитието на политическия живот вървеше съобразно повеленията на Търновската конституция от 1879 година.
Не така стояха нещата във външнополитически план, макар и в тази област присъствието на Османската империя да не беше така ярко. Все пак дипломатическите представители на България бяха с най-ниския статус според традиционната дипломатическа йерархия. С един замах на 22 септември 1908 г. България се откъсна от орбитата на Османската империя и се провъзгласи за независима. С оглед историческата традиция тя се върна към ранга на българската държава от епохата преди падането под османска власт, обявявайки се за царство, а на главата на нейния владетел княз Фердинанд бе сложена царска корона.“
Зависимостите днес
ДА „Архиви“/Уикипедия
И както онези 30 години, цитирани от министър-председателя Александър Малинов в началото на текста, така десетилетия и десетилетия малка България тъне в зависимости в своята нова история. Дали от Велики сили, дали от вътрешни сили.
Политиците ни са потънали в зависимости от външните си партньори, от международни компании, от вътрешни олигарси – само не и от своите избиратели. От избирателите нищо не зависи, освен да пуснат своя глас. А отвратени от тези зависимости, дори и това вече не правят. И очакват, че нещо ще се промени като с магическа пръчка. А на тия магьосници вече се нагледахме – идвайки от Мадрид, от Лондонското сити, от Харвард или от Банкя. Зависими политици, сламени хора и откровени мошеници се упражняват и ни поставят и нас в зависимости – от държавни институции, от европейски норми и регламенти, от световни здравни ограничения, от поети международни ангажименти.
Преди много години разговарях с един служител на Европейската комисия. Той ми каза: „България има такова важно географско разположение за ЕС, че ако имате смели политици, те ще знаят как да използват това и да ни извиват ръцете.“ Е, не случихме на смели политици. Или, по-скоро, така и не си ги избрахме, а предпочетохме тия – със зависимостите.
Урокът на историята
И все забравяме, че всичко е в нашите ръце. Силата да променим статуквото, силата да си извоюваме днес нашата независимост. Защото днес тя е още по-необходима от всякога. Все нещо трябва да е останало в гените ни като наследство от онези велики наши сънародници, които са постигнали толкова много за нашата свобода, за нашето съединение и за нашата независимост.
„Съединението е акт на народната воля. Независимостта е венец на това дело, тя е плод на народното чувство и на държавната ни зрелост.“
Честит празник! И се борете за нашата независимост!
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
