Българска държавна институция е предоставяла микробни щамове на канадска биотехнологична компания още през 2024 г., а година по-късно двете страни обявяват многогодишно споразумение, което предвижда изключително снабдяване с неуточнено портфолио от патогенни изходни материали.
Официалната цел е напълно легитимна и научно обяснима – създаване на инактивирани контролни продукти, чрез които лабораториите да проверяват точността на тестовете за инфекциозни заболявания. Но когато става дума за колекция от бактерии, вируси и паразити, поддържана от национална институция, понятия като „ексклузивност“, „лицензиране“ и „патогенни щамове“ не би трябвало да остават без подробно публично обяснение.
изображението е илюстративно
Сътрудничеството с канадската Microbix не е първият случай, в който Националният център по заразни и паразитни болести – НЦЗПБ, работи с чуждестранна структура по проекти, включващи патогени, биологични проби и диагностика. Няколко години по-рано Центърът е посочен като основен български партньор в документация за американска военномедицинска програма, ръководена от структура на армейския институт „Уолтър Рийд“.
Тази програма предизвика остър спор, след като журналистката Диляна Гайтанджиева я представи като подготовка за „биологични експерименти с български войници“. Българските институции и американската страна категорично отхвърлиха тази интерпретация. Публичните документи действително описват изследвания и наблюдение на инфекциозни заболявания, възможна работа с хора и животни и логистика за биологични материали, но не доказват целенасочено заразяване или разработване на биологично оръжие.
Няма публични данни договорът с Microbix да е свързан с американската военномедицинска програма. Двата случая са различни по характер. Общият въпрос е друг: каква част от международната дейност на НЦЗПБ остава извън подробното обществено обяснение, когато се работи с патогенни материали и национален лабораторен ресурс?
Какво предвижда договорът между НЦЗПБ и Microbix
На 8 юли 2025 г. канадската Microbix Biosystems обявява, че е сключила споразумение с НЦЗПБ. Според съобщението българският център ще предоставя на компанията „портфолио от патогенни изходни щамове“, които ще бъдат използвани за производството на продукти за оценка на качеството, обозначавани от Microbix като QAPs.
Договорът е многогодишен, а организмите ще бъдат предоставяни на Microbix „на изключителна основа“. В замяна НЦЗПБ ще получава лицензионна такса, такси за трансфер на материалите и възнаграждения, изчислявани върху нетните продажби на свързаните с тях продукти. Конкретните суми, процентите от продажбите и обхватът на изключителността не са посочени в публичното съобщение.
На пръв поглед обяснението е достатъчно ясно. QAP продуктите не са ваксини, лекарства или новосъздадени патогени. Те представляват инактивирани и стабилизирани материали, които наподобяват реални пациентски проби. С тях лабораториите проверяват дали тестовете, апаратурата и целият диагностичен процес дават правилен резултат. Подобни контроли са необходима част от съвременната диагностика. Наличието на контролен материал за даден вирус или бактерия не означава, че някой подготвя епидемия от съответния причинител. Означава, че лабораториите трябва да разполагат с начин да докажат, че могат надеждно да го откриват.
Именно затова самият предмет на сътрудничеството не е основание да се говори за тайни биологични програми или за разработване на оръжия. Но това не прави въпросите около договора маловажни.
Износът на щамове е започнал още през 2024 г.
Оказва се, че отношенията между НЦЗПБ и Microbix не започват с публичното съобщение от юли 2025 г.
В официалната годишна програма на НЦЗПБ е записано провеждането на съвместни изследвания с Microbix, включително „износ на щамове за контролни материали“.
В отчета за 2024 г. Центърът посочва, че по проекта с канадската компания са били предоставени три микробни щама, обозначени като MTB DNA, Shigella и Campillobacter – очевидно използвано изписване на Campylobacter. Посочената цел е „характеризиране и оценка на място от канадския партньор“.
Самата формулировка поражда допълнителен въпрос. MTB DNA означава ДНК на Mycobacterium tuberculosis – причинителя на туберкулозата, и не представлява непременно жизнеспособен микробен щам. В същото време в документа трите материала общо са описани като „микробни щамове“. Това може да е само неточност в отчета. Но показва защо е необходимо ясно разграничение между жива култура, изолирана ДНК, инактивиран материал и друг вид биологичен продукт.
Не следва непременно, че през 2024 г. нещо е извършено неправомерно. Напълно възможно е първите материали да са били предоставени в рамките на пилотен научен етап, предшестващ по-широкото търговско споразумение.
Възниква обаче логичният въпрос при какви договорни отношения са били изпратени материалите през 2024 г., какви права е получил тогава канадският партньор и защо многогодишното споразумение е обявено публично едва година по-късно.
Американската следа: „Уолтър Рийд“, Гайтанджиева и спорът за биологичните изследвания
Международното сътрудничество на НЦЗПБ с чужди лаборатории и здравни институции не е необичайно. Центърът изпълнява национални референтни функции и участва в трансгранично наблюдение на инфекциозни заболявания.
По-особено внимание обаче заслужава предходното му партньорство с американска военномедицинска структура.
Документация от американската система за обществени поръчки описва дейност на Дирекцията за медицински изследвания на армията на САЩ в Грузия – USAMRD-G, която е подразделение на Изследователския институт на армията на САЩ „Уолтър Рийд“. В основното техническо задание НЦЗПБ и Военномедицинската академия са определени като основни партньори на USAMRD-G в България. Потенциалното сътрудничество е свързано с изследване и наблюдение на фебрилни и пренасяни от вектори инфекции, антимикробна резистентност, остри респираторни инфекции и чревни патогени.
В отделно задание за програмно управление е записано, че главният изследовател в България ще работи основно в или съвместно с НЦЗПБ, а планираното алтернативно място е ВМА, след получаване на одобрение. Документът предвижда управление на проекти за биомедицински изследвания и наблюдение, които могат да включват протоколи за работа с хора или животни. Предвидени са процедури за одобрение от комисии по етика, защита на участниците в изследванията, спазване на добрата клинична практика и контрол върху протоколите. В документацията се съдържа и възможност за логистична подкрепа при транспортиране на лабораторни консумативи, оборудване и биологични материали между обекти, свързани с мисията на USAMRD-G. Това е договорна възможност, а не доказателство, че конкретни материали действително са били изнесени от България по тази програма.
Именно тази документация става основа на публикация на Диляна Гайтанджиева, в която тя твърди, че Пентагонът подготвя „биологични експерименти с български войници“.
Гайтанджиева поставя акцент върху няколко елемента:
- програмата се ръководи от американска военна структура;
- USAMRD-G работи от финансирания от САЩ център „Ричард Лугар“ в Тбилиси;
- документацията допуска изследвания с участие на хора и животни;
- не са посочени конкретните вируси и бактерии, които ще бъдат обект на бъдещите проекти;
- участващите страни трябва да подписват споразумения за неразкриване на непублична информация;
- търсен е микробиолог за работа по програмата в България;
- съществува възможност за движение на проби и биологични материали.
изображението е илюстративно
В нейния прочит тази комбинация поражда въпроси за двойната употреба на изследванията – едновременно за обществено здраве и за военни цели. Тя свързва планираната дейност в България с други американски програми в Грузия и Украйна.
В друга своя публикация Гайтанджиева се позовава на проекти, при които са вземани кръвни проби от военнослужещи за изследване на антитела срещу различни патогени. Според представените от нея документи проектът GG-21 в Грузия е включвал 1000 военни, а UP-8 в Украйна – проби от 4400 военнослужещи. Тя подчертава възможността пробите да бъдат съхранявани и използвани за бъдещи изследвания, както и клаузите за докладване на тежки инциденти и смъртни случаи.
Тези клаузи обаче не доказват, че участниците са починали вследствие на изследванията. Изискването всички сериозни нежелани събития и смъртни случаи да бъдат докладвани е обичайна част от протоколите за медицински изследвания с човешко участие. Самата Гайтанджиева посочва за грузинския проект, че вземането на кръв не може да причини смърт, но интерпретира наличието на подобна клауза като основание за допълнителни съмнения.
Сходно е положението със споразумението за поверителност. Такъв документ съществува и защитава непублична държавна, лична, търговска и проектна информация. Това не е доказателство за незаконна или оръжейна програма. Но от гледна точка на Гайтанджиева изискването за конфиденциалност е още един елемент, който ограничава възможността обществото да научи пълните параметри на изследванията.
Българското Министерство на отбраната, НЦЗПБ, Посолството на САЩ и „Уолтър Рийд“ отхвърлят твърдението, че се подготвя целенасочено заразяване или провеждане на опасни опити с български военнослужещи.
Според проф. Ива Христова става дума за диагностика и изследване на естествено съществуващи в България заразни заболявания, които представляват риск за военнослужещите. Американското посолство също определя проучването като изследователско и диагностично, а не експериментално, посочва Factcheck.bg. БНР цитира Министерството на отбраната, според което към февруари 2022 г. няма подписано споразумение между България и САЩ за разкриване на лаборатория във ВМА. В същия материал обаче Посолството на САЩ заявява, че „Уолтър Рийд“ има споразумение с НЦЗПБ и финансира участието на изследовател, който ще работи в Центъра.
Тези две позиции не се изключват непременно. Едната се отнася до междудържавно споразумение и лаборатория във ВМА, а другата – до институционално сътрудничество с НЦЗПБ. Но разликата показва колко лесно непълната публична информация може да доведе до взаимно изключващи се възприятия.
Историята е важна за настоящия договор с Microbix не защото двете програми са доказано свързани, а защото показва, че НЦЗПБ от години участва в международни отношения, при които български патогени, проби, лабораторен капацитет и епидемиологични данни представляват интерес за чуждестранни партньори.
Разликата е, че при „Уолтър Рийд“ става дума за военномедицинско, диагностично и епидемиологично сътрудничество, докато при Microbix има изрично търговско споразумение – с ексклузивност, лицензионни такси и процент от продажбите.
Какво точно е предоставено на канадската компания
Още по-съществен е въпросът какво точно е изнесено.
Отчетът на НЦЗПБ за 2024 г. посочва MTB DNA, Shigella и Campillobacter, но не дава номера или други идентификатори на щамовете. Не се уточнява дали става дума за стандартни референтни щамове, клинични изолати от България или материали с по-специфични характеристики.
Не е ясно и дали предоставеното включва:
- жизнеспособни култури;
- инактивирани микроорганизми;
- пречистена ДНК;
- антигени;
- синтетични нуклеинови киселини;
- или комбинация от различни видове материали.
Съвсем различни режими на риск и контрол се прилагат при предоставяне на изолирана ДНК, инактивиран материал, синтетична нуклеинова киселина или жизнеспособна бактериална и вирусна култура.
Прессъобщението на Microbix използва едновременно понятията „организми“, „патогенни изходни щамове“ и „микроорганизми“, но не уточнява формата, в която всеки отделен материал ще бъде доставян.
Крайните QAP продукти са инактивирани и неинфекциозни. От това обаче не следва автоматично, че изходният материал, необходим за производството им, винаги се предоставя в инактивирана форма.
Microbix разработва например контролен материал за тестове за птичи грип H5N1, който съдържа целия геном на вируса, но според компанията не съдържа инфекциозен материал и не изисква употреба на жизнеспособен H5N1. Това показва, че надежден диагностичен контрол може да бъде произведен и без предоставяне на жив вирус. Именно затова НЦЗПБ би могъл да уточни не само имената на организмите, но и физическата и биологичната форма на предоставените материали.
Какво означава „ексклузивен достъп“
Не е ясно и какво точно означава формулировката „на изключителна основа“. Възможно е изключителността да е тясно ограничена – например само за производството на определени диагностични контроли, за конкретни пазари или за определен срок. Това би било обичайна търговска практика, чрез която компанията защитава инвестицията си в разработването и регистрирането на нов продукт.
Но формулировката може да има и по-широк смисъл. От публичното съобщение не се разбира дали НЦЗПБ запазва правото си да предоставя същите щамове на други научни институции, университети или производители. Не се разбира дали Microbix получава изключителност само върху конкретен продукт, или върху използването на съответния материал за цяла категория диагностични приложения. Не става ясно и дали изключителните права обхващат само оригиналния материал, или и негови производни – пречистени антигени, генетични конструкции, синтетични аналози, адаптирани контролни материали и последващи продуктови разработки.
Точно тук е границата между рутинния научен трансфер и предоставянето на дългосрочно търговско преимущество.
НЦЗПБ е държавна институция към Министерството на здравеопазването. Неговата колекция е резултат от десетилетия научна, диагностична и референтна дейност. Когато част от такава колекция се използва за създаване на частни търговски продукти, общественият интерес изисква поне основните условия да бъдат известни.
Как е определена стойността на лицензионната такса? Какъв процент от продажбите ще получава НЦЗПБ? Кой ще проверява декларираните нетни продажби? Има ли минимални гарантирани плащания? Кой е оценил търговския потенциал на предоставените материали? Получава ли българската институция достъп до разработените продукти при преференциални условия?
Кой ще притежава правата върху новите продукти
Същото се отнася и до интелектуалната собственост. Прессъобщението не посочва кой ще притежава правата върху новите QAP продукти, върху производствените методи и върху евентуални производни материали.
Не е известно дали НЦЗПБ ще бъде само доставчик, получаващ процент от продажбите, или ще има съвместни права върху резултатите от разработването.
Microbix не е неизвестна фирма, появила се специално за този договор. Компанията работи в областта на биологичните материали и диагностиката от близо четири десетилетия. Тя произвежда антигени, контролни продукти за лабораторни тестове, реагенти и материали за вземане и обработване на проби.
Канадската компания притежава лиценз за работа с патогени и токсини, издаден от Агенцията за обществено здраве на Канада. В собствените си финансови документи тя посочва, че изследователската и производствената ѝ дейност включва потенциално опасни материали и че прилага мерки за управлението им съобразно регулаторните изисквания.
По време на COVID-19 Microbix произвежда контролни материали за SARS-CoV-2 и транспортни среди за проби, като получава и финансиране от правителството на Онтарио за увеличаване на производствения си капацитет.
В съобщението на Microbix директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова определя компанията като експертен международен партньор и подчертава значението на точните тестове за диагностика на инфекции. По думите ѝ Центърът е удовлетворен, че микроорганизми от неговата колекция ще бъдат включени в продукти, подпомагащи клинично значими изследвания.
В същото съобщение Павел Желев, директор „Продуктов мениджмънт“ в Microbix, заявява, че сътрудничеството ще позволи създаването на нови контроли за тестове за бактериални, паразитни и вирусни инфекции, и благодари за доверието, оказано от НЦЗПБ.
Прозрачността е най-добрият отговор срещу съмненията
В сферата на патогените доверието не се изгражда само с уверения, че всичко се прави в името на човешкото здраве. То се изгражда с ясни правила, публично достъпни параметри и възможност обществото да провери дали националният научен ресурс е защитен.
Историята с „Уолтър Рийд“ показва колко бързо липсващата информация може да бъде заменена с най-тежката възможна интерпретация. Документите действително съдържаха основания за въпроси – военна структура, работа с патогени, човешки и животински протоколи, конфиденциалност и възможен транспорт на биологични материали. Те обаче не доказваха целенасочено заразяване или оръжейна програма.
Тезите на Диляна Гайтанджиева надхвърлиха онова, което самите документи могат категорично да установят. Но официалният отговор също остана предимно на ниво уверения, че програмата е безопасна и диагностична, без обществото да получи пълна картина на конкретните проекти, патогени, проби и постигнати резултати.
Сега при Microbix отново има ясно заявена полезна цел, но и същия дефицит на подробности – кои точно материали се предоставят, в каква форма, при какви финансови условия, за какъв срок и с какъв обхват на изключителността. Особено след пандемията всяка непрозрачна сделка, включваща вируси, бактерии и генетични материали, неизбежно ще поражда подозрения. Най-лесната реакция е всички въпроси да бъдат обявени за „теории на конспирацията“. Но най-добрият отговор срещу конспиративните версии не е заклеймяването им. Най-добрият отговор е публикуването на достатъчно информация, за да не остава празно пространство, което спекулациите да запълнят.
Договорът може да е изгоден за НЦЗПБ, полезен за световната диагностика и напълно обезпечен от гледна точка на биосигурността. Но за да бъде направен този извод, трябва да бъдат известни поне конкретните материали, обхватът на изключителните права, финансовите условия, режимът за последващо използване и собствеността върху разработените продукти.
Докато това не бъде обяснено, въпросът не е дали някой може да измисли конспиративна версия.
Въпросът е защо една държавна институция отново оставя толкова много неизвестни, върху които подобна версия лесно може да бъде изградена.
Критично ще отправи тези въпроси и към НЦЗПБ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
