Българската пенсионна система е изправена пред нова промяна. С изменения в Кодекса за социално осигуряване се въвежда т.нар. мултифондов модел, който ще позволи на частните пенсионни дружества да управляват спестяванията за втора пенсия чрез различни инвестиционни стратегии – динамична, балансирана и консервативна.
Официалната логика зад реформата е сравнително проста: пенсионните спестявания да се инвестират различно според възрастта на осигурения човек. Младите хора имат десетилетия до пенсия и могат да поемат по-висок инвестиционен риск, докато при хората, които се приближават до пенсионна възраст, основната цел е запазването на натрупаните средства.
Въпреки тази икономическа логика промените предизвикват и сериозен политически спор. Критиците на реформата твърдят, че тя може да увеличи печалбите на пенсионните дружества, като същевременно прехвърли инвестиционния риск върху осигурените граждани.
Как работи вторият пенсионен стълб и защо се предлага пенсионна реформа
Вторият пенсионен стълб в България представлява система от универсални пенсионни фондове, в които се натрупват лични спестявания за втора пенсия. В тях постъпват 5% от дохода на всеки работещ.
В сегашния модел инвестиционната стратегия е практически една и съща за всички осигурени. На практика това означава, че средствата на човек в началото на трудовия му път и средствата на човек непосредствено преди пенсия се управляват почти по идентичен начин.
Много икономисти смятат, че това е проблем, защото системата не отчита най-важния фактор – времето до пенсия. Един 25-годишен човек има десетилетия, през които финансовите пазари могат да преминат през спадове и възстановявания. За човек на 63 години обаче подобни колебания могат да означават загуба на част от натрупаните средства точно преди пенсиониране.
Именно този аргумент стои зад предложението за въвеждане на мултифондов модел.
Какво представляват мултифондовете и как ще работят пенсионните фондове
Новият модел предвижда един пенсионен фонд да бъде разделен на няколко подфонда с различни инвестиционни стратегии. Разликата между тях е в степента на риск, която фондът поема при инвестирането на средствата.
Предвиждат се три основни типа фондове:
- динамичен
- балансиран
- консервативен.
Динамичният фонд е вариантът с най-висок инвестиционен риск. При него значителна част от средствата могат да бъдат инвестирани в акции и други по-рискови финансови инструменти. Делът на подобни активи може да достигне приблизително до 90% от портфейла. Идеята е, че акциите носят по-висока доходност в дългосрочен план, а младите хора имат достатъчно време да изчакат възстановяване на пазарите след евентуални кризи.
Балансираният фонд представлява междинен вариант между риск и стабилност. При него инвестициите се разпределят между по-рискови активи като акции и по-стабилни инструменти като облигации. Акциите могат да достигат приблизително около половината от портфейла, а останалата част се инвестира по-консервативно.
Консервативният фонд е предназначен за хората, които се приближават към пенсионна възраст. При него основната цел не е постигане на висока доходност, а запазване на вече натрупаните средства. Затова по-голямата част от инвестициите се насочва към нискорискови инструменти, например държавни облигации.
Как ще се разпределят осигурените лица между динамичен, балансиран и консервативен фонд
Според предложения модел осигурените лица ще могат да се разпределят приблизително така: хората до 50-годишна възраст ще могат да избират динамичен фонд, между 50 и 55 години – балансиран, а след 55-годишна възраст – консервативен фонд.
Системата ще допуска и възможност хората сами да изберат стратегията си, ако предпочитат различен подход към риска.
Какви са икономическите аргументи за въвеждането на мултифондове
Основният аргумент в полза на мултифондовете е по-високата потенциална доходност.
В момента значителна част от средствата в пенсионните фондове се инвестират в сравнително сигурни инструменти като държавни облигации, банкови депозити и други нискорискови активи. Това осигурява стабилност, но има и недостатък – доходността често остава ограничена.
В много случаи тя е около 2–4% годишно, което при висока инфлация означава, че реалната стойност на част от спестяванията може да намалява.
Мултифондовият модел позволява по-голям дял инвестиции в акции и международни пазари, които исторически носят по-висока доходност. В дългосрочен план акциите обикновено носят средна доходност около 6–8% годишно, което е значително повече от доходността на облигациите.
Тази разлика може да има огромен ефект във времето. При 30 години спестяване например доходност от 3% би довела до приблизително удвояване на средствата, докато при доходност от 6% натрупването може да се увеличи около четири пъти.
Какви рискове крие новият модел за втората пенсия
По-високата доходност неизбежно означава и по-висок риск.
Финансовите пазари периодично преживяват сериозни спадове. Историята познава редица подобни примери – сривът на технологичните компании през 2000 г., глобалната финансова криза през 2008 г. и пандемичният шок през 2020 г. При такива събития цената на активите може временно да падне с десетки проценти.
Съществува и друг риск – в някои държави пенсионните фондове се използват за финансиране на държавни проекти или политики. Това може да доведе до ситуации, в които инвестиционните решения се вземат не само по икономически, но и по политически съображения.
Критиците предупреждават и за ролята на таксите. Пенсионните дружества печелят чрез различни такси върху управляваните средства, а по-активното управление на инвестициите може да увеличи тези разходи.
Политическият спор около пенсионната реформа
Промените в Кодекса за социално осигуряване предизвикаха и остри политически реакции.
Според народния представител от „Възраждане“ Георги Хрисимиров законът не защитава интересите на осигурените лица. По думите му това е „закон, който вместо да защитава осигурените лица, обслужва интересите на пенсионните дружества“.
„Законът не само е отклонен от целта си, но се прилага за постигане на напълно противоположна цел. Законът е превърнат в инструмент за всички видове корист, вместо да бъде пречка пред тях. Законът налага несправедливост, вместо да я наказва – каквато всъщност е неговата мисия“, цитира Хрисимиров.
Според него именно това се случва и с промените в Кодекса за социално осигуряване. Той предупреждава, че при евентуални сътресения на финансовите пазари рискът ще остане върху осигурените лица, а не върху пенсионните дружества.
Обвинения, че законът обслужва частните пенсионни дружества
Подобна позиция изразява и народният представител от „Възраждане“ Петър Петров.
Според него с приетите промени се създават мултифондове от частните пенсионни дружества и се увеличават таксите, които те събират от осигурителите. По думите му целта на законопроекта е да подсигури печалбата на частните пенсионни дружества за сметка на осигурителите и на техните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Петров твърди, че промените са били приети от парламентарното мнозинство на ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС и са били прокарани бързо през парламента. По думите му от тях могат да пострадат милиони български граждани, защото според някои изчисления съществува риск двете пенсии от двата стълба да се окажат по-ниски от една пенсия само от НОИ.
Той твърди също, че бившият социален министър е заявил от парламентарната трибуна, че сам би прехвърлил своите осигуровки от частно пенсионно дружество към фонд „Пенсии“ в НОИ.
„Аз самият вече го направих“, казва Петров.
И добавя, че ако гражданите не са съгласни с действията на управляващите партии, могат да направят две неща – да прехвърлят своята партида по ДЗПО към фонд „Пенсии“ на НОИ и да подкрепят политическата сила, която се противопоставя на тези промени – „Възраждане“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
