Докато Мозамбик, Буркина Фасо, Нигерия и Южна Африка вече са извадени от „сивия списък“ на Групата за финансови действия (FATF), България остава под наблюдение. Парадоксално, това се случва само няколко месеца след като Европейската комисия и Европейската централна банка одобриха влизането на страната ни в Еврозоната – въпреки официално заявените критики за слаб контрол върху прането на пари. Решението на Брюксел и Франкфурт показва, че политическите съображения явно надделяват над техническите критерии.
Защо България остава под наблюдение на FATF
FATF включва държавите под „засилено наблюдение“ в списък, известен като сив, когато техните режими срещу прането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT) имат „стратегически слабости“. Това не води до санкции, но поставя страната под повишен контрол, докато не изпълни конкретен план за действие.
Още през октомври 2023 г. страната ни пое официален политически ангажимент пред FATF и MONEYVAL да засили ефективността на системата си срещу пране на пари и финансиране на тероризма.
Тогава организацията отчете известен напредък – като обучения за оператори на парични преводи, валутни бюра и агенции за недвижими имоти, както и възможност за паралелни финансови разследвания при случаи на тероризъм. Въпреки това България беше приканена да ускори разследванията и съдебните производства по прането на пари, особено при високорискови случаи на корупция и организирана престъпност, и да въведе по-ефективен контрол върху нестопанските организации.
Какво отпадна от доклада на FATF
Новият доклад от октомври 2025 г. повтаря почти дословно формулировките от юни, но с няколко съществени промени. FATF вече признава, че България е въвела по-пропорционален и възпиращ режим на санкции за институциите, които нарушават правилата срещу прането на пари, и е приела важни законодателни промени – криминализиране на тероризма, по-висока отговорност на юридическите лица и въвеждане на конфискация на имущество от недобросъвестни трети лица.
От текста обаче отпадат частите, в които преди се изискваше подобряване на паралелните финансови разследвания при терористични дела и запълване на пропуските в рамката за санкции при финансиране на разпространението на оръжия за масово унищожение (PF TFS). Това подсказва, че България е предприела частични корекции и тези слабости вече не се считат за основни.
Въпреки това FATF подчертава, че всички срокове по плана са изтекли, а работата продължава. Основното предизвикателство остава липсата на убедителни резултати от реални съдебни процеси – ключов показател, по който България продължава да изостава.
Министърът на вътрешните работи: „22 от 25 мерки вече са изпълнени“
В публикация във Facebook вътрешният министър заяви, че България е изпълнила по-голямата част от ангажиментите си:
„През 2023 г. България получи 40 препоръки от FATF, въз основа на които изработихме план с 25 мерки. В момента 22 от тях са изпълнени. За последните девет месеца реализирахме законодателни промени, които криминализират тероризма, увеличават отговорността на юридическите лица и въвеждат отнемане на имущество от недобросъвестни трети лица.“
Министърът допълни, че България се готви да поиска още през януари 2026 г. започване на процедура за изваждане от сивия списък, като подчерта признанието на Европейската комисия за направения напредък и подкрепата на директора по финансови престъпления в ЕК, Уго Басси..
Докато други излизат от сивия списък, България стои
На фона на дипломатическите уверения, докладът на FATF ясно показва, че няколко африкански държави – Буркина Фасо, Мозамбик, Нигерия и Южна Африка – вече са изпълнили своите планове и са извадени от режима на засилено наблюдение. Така България остава една от малкото страни в Европа, които все още се оценяват като „среден риск“ по линия на прането на пари и финансирането на тероризма.
Този статус е проблемен, тъй като борбата с изпирането на пари е сред ключовите критерии за членство в Еврозоната. Въпреки това, ЕК и ЕЦБ дадоха зелена светлина за напредъка на България, без страната да е извадена от списъка – нещо, което експерти тълкуват като политически компромис.
Оставаме в сивия списък въпреки напредъка
Докладът от октомври потвърждава, че България е направила реални стъпки в посока техническо съответствие, но все още не може да покаже ефективност в съдебната практика и финансовите разследвания. Докато държави с по-слаба икономика и институционален капацитет вече приключиха наблюдението, България остава под контрола на FATF – с изтекли срокове и недовършени ангажименти. Това продължава да поставя под въпрос реалната готовност на страната за пълноправно участие в Еврозоната и подкопава доверието в способността ѝ да гарантира прозрачност и върховенство на закона.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
