Въпреки рекордното увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., средствата за лечение на тежко болни деца остават непроменени. Това предизвика остра реакция от народните представители от „Възраждане“, които предупредиха, че допълнителните милиарди „няма да стигнат до пациентите“, докато най-уязвимите продължават да разчитат на дарителски кампании.
Замразени средства за най-тежките детски случаи
Преди гласуването на първо четене депутатът Петър Петров подчерта, че при общо увеличение на разходите на Касата с 1,4 млрд. лева, средствата за скъпоструващо лечение на тежко болни деца остават фиксирани на нивата от предходните две години.
Той припомни, че след 2022 г. сумите бяха увеличени благодарение на натиск от „Възраждане“ – от 37 млн. лв. през 2022 г., до 84 млн. лв. през 2024 и 2025 г. За 2026 г. обаче промяна няма:
„Как не ги беше срам – милиард и четиристотин милиона повече за здравеопазване и нито една стотинка повече за лечение на деца“, заяви Петров.
Депутатът добави, че докато държавата заделя допълнителни стотици милиони за болнична помощ, семействата на тежко болни деца продължават да покриват животоспасяващи терапии чрез дарителски кампании.
Съмнения за раздути разходи и липса на контрол
В пленарната зала Петров съобщи, че е внесъл искане за проверка в държавната болница в Монтана, където, по думите му, са изплатени половин милион лева бонуси за едно отделение и 91 000 лева допълнителни възнаграждения за три години на ръководен служител със средна заплата от 7 000 лева.
Стоян Таслаков
Колегите му Георги Георгиев и Стоян Таслаков също поставиха акцент върху системни проблеми. Георгиев настоя темата за злоупотребите да бъде разглеждана през призмата на това, че за децата в най-тежко състояние финансирането е замразено:
„Сумите остават същите и това е крайно неприятно, когато знаем какво се случва в здравеопазването.“
Таслаков даде пример от Пловдив, където според него били назначавани ненужни медицински процедури върху дете:
„Пробойните са стотици, а вместо да бъдат запушени, бюджетът отново се увеличава с още 1,4 млрд. лв.“, каза той.
Приходната част според депутатите: прогноза без покритие
Петров постави под въпрос и приходната част на бюджета, в която е заложено увеличение от 448 млн. лв. от здравноосигурителни вноски. По думите му това число е „необяснимо“, защото:
-
работодатели с високи възнаграждения могат лесно да избегнат максималния осигурителен доход чрез раздаване на ДМС;
-
сивият сектор няма да бъде изсветлен;
-
приходите от неосигурени лица остават без промяна.
„Чудно ми е откъде ще дойдат тези пари“, коментира той от трибуната.
Детското лечение остава на заден план въпреки милиардите
В края на дебата Петров направи подробен преглед на средствата, отпускани за тежко болни деца през последните години:
-
2022 г. – 37 млн. лв., повишени по-късно до 51 млн. лв.;
-
2023 г. – 72 млн. лв.;
-
2024 и 2025 г. – 84 млн. лв.;
-
2026 г. – отново 84 млн. лв.
Той подчерта, че докато детското лечение остава на едно и също ниво, болничната помощ ще получи допълнително 400 млн. лева – сума, която според него „няма да се усети от пациентите“, защото ще бъде погълната от клинични пътеки, оборудване, медикаменти и бонуси.
За да илюстрира проблема, Петров прочете текст от текуща дарителска кампания за бебе с тежки увреждания:
„Абе вие хора нямате ли деца? Защо събираме пари за кампании за лечение на деца? Нямаме ли държава, която да осигури това лечение?“
Депутатът съобщи, че от името на групата ще внесе предложение част от средствата, предвидени за COVID ваксини, да бъдат пренасочени към лечението на тежко болни деца.
В заключение Петров заяви, че въпреки три поредни години на рекордно увеличени бюджети, здравните услуги не показват подобрение, а финансирането за най-уязвимите пациенти остава непроменено.
„Пак ние от ‘Възраждане’ ще дадем надежда – за разлика от правителството, за което тези деца очевидно не означават нищо.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
