Въпросът дали в малки общини като Средец и Симеоновград могат да бъдат изградени центрове от затворен тип за мигранти, без ясно съгласие на местните жители, вече влиза в нова фаза. „Възраждане“ внесе подписки за провеждане на местни референдуми в двете общини, след като темата предизвика обществено напрежение, притеснения за сигурността и несъгласие от страна на местни общности.
Подписки за референдуми в двете общини
В Средец бяха внесени близо 1500 подписа в подкрепа на искането за местен референдум. Подписката беше внесена от народния представител от „Възраждане“ Борис Аладжов и Александър Койчев, организационен секретар на „Възраждане“ – Бургас.
Въпросът, по който жителите трябва да се произнесат, е:
„Съгласни ли сте да се забрани изграждането на територията на Община Средец на център за настаняване на лица, търсещи международна закрила?“
В Симеоновград също беше подготвена подписка, като според народния представител Георги Георгиев става дума за над 770 подписа. Инициативата е насочена срещу изграждането на център от затворен тип в общината.
Спорът тръгна от решение за два центъра от затворен тип
Повод за напрежението стана решение на Министерския съвет от времето на кабинета „Желязков“, с което имоти, собственост на Министерството на отбраната, са предоставени на Държавната агенция за бежанците за изграждане на два центъра от затворен тип – в Средец, област Бургас, и в Симеоновград, област Хасково.
От „Възраждане“ твърдят, че решението е било взето без достатъчно публичност, без обществено обсъждане и без предварително допитване до хората, които ще живеят в непосредствена близост до бъдещите обекти. Според организацията именно това е провокирало местните жители да потърсят съдействие за иницииране на местни референдуми.
От „Възраждане“ подчертават, че темата не може да бъде сведена до административно решение, взето далеч от местните общности. Според организацията става дума за въпрос, който засяга сигурността, спокойствието, демографската структура и икономическото бъдеще на двете общини.
Основните притеснения на местните жители са свързани с липсата на достатъчно публична яснота за капацитета, режима и профила на бъдещите центрове. Допълнителен аргумент е, че и Средец, и Симеоновград са общини с демографски проблеми, ограничен административен и социален капацитет и застаряващо население.
В случая със Средец от „Възраждане“ поставят и икономически въпрос. Според тях теренът, за който се говори, е бил разглеждан като възможност за развитие на индустриална зона. Подобен проект би могъл да донесе работни места, инвестиции и перспектива за общината, докато изграждането на мигрантски център от затворен тип според партията би било в противоречие с дългосрочния интерес на местната общност.
Радев посочи два сценария и разход от над 7,2 млн. евро годишно
По време на парламентарен контрол темата беше поставена от Георги Георгиев пред министър-председателя Румен Радев. Георгиев попита каква политика ще предприеме правителството по отношение на миграционния въпрос и конкретно дали ще бъде спряно изграждането на центровете в Средец и Симеоновград.
В отговора си Радев заяви, че правителството отчита чувствителността на темата и сериозните обществени притеснения в засегнатите общини. По думите му към момента строителството на двата центъра е в процес на анализ и окончателно решение не е взето. Той посочи, че това дава възможност за допълнителни технически и екологични оценки, обществено обсъждане и прецизиране на мерките.
Премиерът обясни, че идеята за изграждане на нови центрове е свързана с миграционния натиск през 2023 г. и с препоръки за разширяване на капацитета за настаняване. По думите му Държавната агенция за бежанците е предложила изграждането на два нови центъра от затворен тип с капацитет до 400 места всеки, като проектът е влязъл в Националния план за изпълнение на Пакта на ЕС за миграцията и убежището.
Радев посочи, че за всеки от двата центъра Европейската комисия е предвидила по 7,669 млн. евро с ДДС, или общо 15,338 млн. евро по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
В същото време премиерът изнесе и данни за бъдещата тежест върху държавния бюджет, ако двата нови центъра бъдат изградени. По думите му ще трябва да бъдат назначени още около 160 служители на Държавната агенция за бежанците, а за охрана ще бъде необходим ресурс от около 120 служители на МВР общо за двата центъра. Предварителните разчети, които Радев цитира, показват, че месечната издръжка за режимни разходи на един център би била около 114 565 евро, а заплатите на персонала за двата центъра биха възлезли на около 4,5 млн. евро годишно. Общият необходим ресурс, посочен от премиера при този сценарий, е около 7,249 млн. евро годишно за сметка на държавния бюджет.
Министър-председателят представи два възможни сценария. Първият предвижда изграждане на двата нови центъра, което би увеличило капацитета с до 800 места, но би изисквало допълнителен персонал, охрана и сериозни годишни разходи от държавния бюджет.
Вторият вариант: пари за старите центрове вместо нови обекти
Вторият сценарий предвижда центровете в Средец и Симеоновград да не се изграждат, а отпуснатият европейски ресурс да бъде пренасочен към реновиране на вече съществуващи центрове. Така, според представените от Радев данни, би се използвал наличният терен, сграден фонд и персонал, биха се подобрили условията в съществуващите обекти и би се избегнало напрежение сред местното население в планираните нови локации.
Радев не даде категоричен отговор, че правителството ще спре изграждането на центровете, нито обяви окончателно решение по въпроса. Той обаче заяви, че лично е привърженик на втория вариант — средствата да бъдат вложени в съществуващи центрове, а не в изграждането на нови съоръжения. От думите му остана и впечатлението, че подкрепя идеята хората на място да бъдат питани за подобни решения.
„Хората на място ние ще искаме да си кажат думата. Искат ли? Не искат ли?“, заяви Радев по време на отговора си, като допълни, че неговото лично виждане е средствата да се насочат към вече съществуващите центрове.
Местните хора искат да бъдат питани
От „Възраждане“ настояват именно това да бъде окончателната позиция на правителството. Георги Георгиев предупреди, че в област Хасково вече има сериозна концентрация на подобни съоръжения – в Харманли, Любимец и Пъстрогор край Свиленград. По думите му изграждането на още един център в Симеоновград би означавало нов обект в съседна община, която също има демографски проблеми и не е подготвена за подобен капацитет.
Георгиев посочи, че ако центърът в Симеоновград бъде изграден с капацитет около 400 души, това би представлявало значителен дял спрямо населението на града. Той припомни още, че общинските съвети в двете общини са изразили несъгласие с изграждането на центровете.
От „Възраждане“ заявяват, че ще настояват процедурите по местните референдуми да бъдат разгледани законосъобразно, публично и без опити за натиск. Според организацията внесените подписки са ясен знак, че хората в Средец и Симеоновград не приемат бъдещето на общините им да се решава без тяхно участие.
