Бъдещето на енергийния комплекс „Марица-изток“ отново се превърна в една от най-спорните теми в парламентарната комисия по енергетика. По време на заседанието заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков очерта позицията на министерството: комплексът не може да работи на пълен пазарен капацитет до 2038 г., но трябва да бъде използван за сигурността на електроенергийната система, честотно регулиране и реакция при кризисни ситуации.
Тази позиция обаче предизвика остър отговор от депутата от „Възраждане“ Искра Михайлова, която заяви, че чутото от нея на практика звучи като подготовка за превръщане на въглищните мощности в резерв, а не като гаранция за пълноценно бъдеще на комплекса. Според нея така се поставя под въпрос не само съдбата на работещите в „Марица-изток“, но и енергийната независимост на България.
Държавата призна: пазарът вече не държи „Марица-изток“ на пълен капацитет
Темелков посочи, че към момента пазарът не позволява мощностите на „Марица-изток“ да бъдат натоварени на пълен капацитет при чисто пазарни условия. По думите му това не означава незабавно прекратяване на производството на електроенергия от въглища, но означава промяна в начина, по който държавата гледа на комплекса.
Мощностите ще бъдат ползвани именно в посока сигурност на енергийната система, осигуряване на честотното регулиране на системата, действия при кризисни ситуации, обясни заместник-министърът.
От производство на ток към системна сигурност и кризисен резерв
Казано по-просто, държавата вече не представя „Марица-изток“ толкова като производител на ток, който трябва да продава електроенергия на борсата. Комплексът се разглежда и като инструмент за стабилност на електропреносната система — особено в моменти, когато има недостиг, авария, резки колебания в производството или проблеми с баланса между производство и потребление.
Точно този аргумент стои е и в основата на гражданската инициатива „Защита на Марица-изток“, която събра хиляди подписи в подкрепа на комплекса. Както „Критично“ вече писа, инициативата настоява „Марица-изток“ да бъде признат не просто като въглищен производител, а като стратегически енергиен актив, който осигурява критични системни услуги — горещ резерв, въртяща инерция и реактивна мощност.
Подписката не защитава само работата на въглищните централи като обикновено производство на ток, а настоява държавата да отчете стратегическата роля на комплекса — включително системните услуги, които той осигурява и които пазарът невинаги заплаща адекватно. Разликата е в извода. За защитниците на „Марица-изток“ тази системна роля е аргумент комплексът да бъде запазен като работещ стратегически актив. В изказването на министерството обаче същият аргумент се вписва в логиката на трансформацията — мощностите да се използват за сигурност на системата, честотно регулиране и реакция при кризи, докато паралелно се търси нов икономически модел за региона.
Бизнес планът: трансформация, холдинг и нови икономически дейности
Темелков заяви, че Министерството на енергетиката работи по бизнес план и интегриран план за трансформация на комплекса. Според него целта не е просто да се покаже как мините добиват въглища, които след това се изгарят за производство на електроенергия. Заместник-министърът дори призна, че ако бъде изготвен бизнес план само върху тази основа, той „няма да бъде много приятен за гледане“.
Затова акцентът се поставя върху по-широка трансформация на региона. По думите му планът трябва да покаже как съществуващите миннодобивни дейности и електропроизводство могат постепенно да бъдат свързани с нови икономически и енергийни дейности, които да бъдат устойчиви в дългосрочен план.
Сред посочените възможности са рекултивацията на земите, изграждането на инфраструктура върху терените, привличането на инвестиции и използването на наличните енергийни мрежи и човешки ресурс в региона. Темелков подчерта, че в района има значителни площи, които могат да бъдат включени в бъдещо развитие, но това трябва да стане така, че да не се създадат тежки социални и икономически последици.
Заместник-министърът обясни още, че бъдещата структура ще бъде организирана около холдинг, в който да влязат отделени дружества. Според него именно в рамките на този холдинг трябва да се осъществи преходът между досегашните дейности и новите направления.
Основният въпрос е откъде ще дойдат средствата, как ще бъдат насочени и как бизнес планът на бъдещия холдинг ще бъде съобразен с потенциала на региона. Темелков подчерта, че целта е да не се стигне до демографски срив и социално обезлюдяване.
Мините на загуба: защо моделът със заемите вече не издържа
Mинистърът на енергетиката Ива Петрова и заместник-министър Кирил Темелков/сн: Министерство на енергетиката
Той обаче не скри, че финансовото състояние на мините е тежко. По думите му „мините“ в момента генерират загуби, а един план сам по себе си не може автоматично да ги превърне в печелившо предприятие. Заместник-министърът направи и остро сравнение с живот на кредит.
По думите му държавата не капитализира реално мините, а на практика им предоставя заеми, с които те продължават да функционират, но и да затъват. Това е все едно да си издържате семейството от бързи кредити и да кажете: ние сме се разбрали тук така да живеем, заяви Темелков.
Според него най-лошият вариант за региона е нищо да не се прави. Той припомни, че през 2023 и 2024 г. постоянно се е говорило за трансформация, но реални действия не са били предприети. По думите му именно това „нищоправене“ всеки месец задълбочава проблемите на комплекса и региона.
Министерството си поставя срок от два месеца, в който да бъдат дефинирани основните посоки, стратегическите документи и необходимите стъпки за бъдещето на „Марица-изток“. Темелков заяви, че задачата е тежка, но целта е да се постигне социален и политически консенсус за развитието на региона.
Искра Михайлова: това звучи като студен резерв, а не като бъдеще
Именно тази част от отговора обаче засили скептицизма на Искра Михайлова. Тя заяви, че след двата кръга въпроси е станала „много по-скептична“, защото според нея министерството продължава да стъпва основно върху европейски документи — Плана за възстановяване и устойчивост и други свързани европейски ангажименти — вместо върху българска енергийна стратегия.
Михайлова подчерта, че за една суверенна държава националната енергийна стратегия трябва да бъде водещият документ. Според нея не е достатъчно правителството да твърди, че изпълнява условия по европейски документи, за да получи определено финансиране или да изпълни определени ангажименти.
Тя определи тази логика като продължение на реторика, която според нея години наред се чува от ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“. Основният ѝ упрек беше, че зад говоренето за трансформация не се вижда ясна гаранция за бъдещето на комплекса в сегашната му роля.
Михайлова заяви, че чутото от Темелков ѝ звучи „буквално като студен резерв“. Тя постави въпроса какво означава това за работещите в комплекса след изтичането на двата месеца, през които според уверенията на министерството ще се запази настоящото положение.
Разликата между активна работа и резервен режим е съществена. Ако въглищните мощности се използват основно като резерв за кризи, това може да означава по-малко производство, по-ниска натовареност и несигурност за работните места. Именно това беше и един от основните акценти в изказването на Михайлова.
Тя припомни, че „Марица-изток“ е стратегически обект и според нея е единственото място, което прави България реално енергийно независима. Този аргумент е в основата на по-широкия спор за бъдещето на въглищната енергетика. Михайлова постави и правен въпрос. Тя припомни, че съществуват действащи решения на Народното събрание, включително решение от 20 юли 2023 г., което според нея подробно описва терените на мините и какво може или не може да се случва с тях. По думите ѝ тези решения имат ранг на закон и не могат да бъдат заобикаляни чрез действия на изпълнителната власт.
Според нея, ако управляващото мнозинство иска да върви в друга посока, трябва да внесе тези решения в пленарната зала и публично да ги отмени. В противен случай, заяви тя, се създава колизия между действащи решения на парламента и стъпките, които министерството предприема в момента.
„Внесете ги в пленарна зала и ги отменете публично, пред очите на цялото общество, и кажете: оттук нататък се случва това“, заяви Михайлова.
В края на изказването си тя подчерта, че говори и като човек от региона на Стара Загора. По думите ѝ отговорите на министерството я водят до извод, който „не мисля, че ще се хареса на който и да било от моя регион“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
