Може ли България да се откаже от „Марица-изток“, без да знае кой ще поеме ролята му при срив, недостиг или опасни колебания в електроенергийната мрежа? И кой ще плати, ако след закриването на комплекса се окаже, че стабилността, която днес той осигурява, трябва да бъде изградена отново – но на многократно по-висока цена?
Тези въпроси поставя Гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“ в отворено писмо до министъра на енергетиката Ива Петрова. То идва след заявеното от нея намерение политическият разговор за комплекса да отстъпи място на експертния диалог и да бъде изработена устойчива концепция за бъдещето му. От инициативата подкрепят подобен подход, но настояват той да започне от основата: има ли България действаща национална енергийна стратегия и върху какъв стратегически документ се основават предприеманите в момента промени в Българския енергиен холдинг и „Марица-изток“.
Битката за запазването на комплекса вече е събрала подкрепата на над 6500 души.
Има ли България стратегия за бъдещето на енергетиката?
Проблемът според авторите на писмото е, че решения с дългосрочни последици за българската енергетика се вземат, без обществото да вижда цялостната посока. Планът за възстановяване и устойчивост може да осигури европейско финансиране за определени проекти, но не може да замести националната стратегия, която трябва да определи каква електроенергийна система иска България след 10, 20 или 30 години.
Според инициативата последователността трябва да бъде обратната на наблюдаваната сега – първо държавата да определи собствените си енергийни интереси и необходимите мощности, а след това европейските фондове и програми да се използват за тяхното осъществяване.
Невидимите услуги, които „Марица-изток“ дава на системата
Вместо това „Марица-изток“ продължава да бъде разглеждан основно през две величини – колко електроенергия произвежда и колко струват въглеродните му емисии. Това според защитниците на комплекса пропуска друга негова роля, която трудно се вижда в сметката за ток, но става критично важна при авария – поддържането на стабилността на електроенергийната система.
Както Критично.бг вече писа, инициативата предлага „Марица-изток“ да бъде признат не просто като въглищен производител, а като стратегически енергиен актив и доставчик на критични системни услуги. Сегашният пазар плаща основно за продадените мегаватчасове. Той обаче не оценява адекватно готовността на дадена централа да реагира при авария, да поддържа честотата и напрежението в мрежата или да остане в резерв, когато електроенергията ѝ временно не е необходима.
Именно затова една централа може да изглежда финансово неизгодна, докато едновременно изпълнява функции, без които електроенергийната система не може да работи надеждно.
Една от тези функции е синхронната инерция. Казано по-разбираемо, огромните въртящи се турбини на конвенционалните централи действат като своеобразен амортисьор. При внезапна загуба на производство или рязка промяна в потреблението те помагат честотата в мрежата да не се отклони опасно от стандартните 50 херца. Комплексът участва и в регулирането на напрежението и осигуряването на реактивна мощност – технически услуги, необходими, за да може електроенергията да се пренася надеждно и без опасни колебания.
Централите могат да поддържат и горещ резерв – мощности, които са готови да реагират при авария, недостиг или внезапен спад на производството от други източници.
Затова инициативата поставя един от най-съществените въпроси в целия дебат: ако работата на комплекса бъде ограничена или прекратена, кои конкретни мощности ще поемат синхронната инерция, регулирането на напрежението, реактивната мощност, горещия резерв и аварийната устойчивост?
Отговор от типа „повече ВЕИ и батерии“ според авторите не е достатъчен, защото различните технологии не предоставят автоматично едни и същи услуги.
Предупреждението на ENTSO-E: новите мощности не заменят автоматично старите
сн: Фейсбук/Движение „23 септември“
В писмото е посочен стратегически доклад на ENTSO-E (Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи) от 9 юни 2026 г. Според прочита на инициативата документът предупреждава, че преждевременното извеждане на управляеми мощности намалява гъвкавостта на електроенергийната система, а новите ресурси не могат автоматично да заместят услугите, предоставяни от синхронните генератори.
Под „управляеми“ или диспечируеми мощности се разбират централи, чието производство може да бъде включвано, намалявано или увеличавано според нуждите на системата. Слънчевите и вятърните мощности произвеждат според времето и затова сами по себе си не могат във всеки момент да изпълняват същата функция.
От „Защита на Марица-изток“ настояват Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да разгледа предложенията им заедно с новия доклад на ENTSO-E и да представи официално техническо становище. Според инициативата именно ЕСО трябва да отговори дали системата може да остане надеждна без услугите на комплекса и колко би струвало тяхното заместване.
Сред предлаганите мерки е поддържането на 500–600 мегавата горещ резерв и въвеждането на механизъм, чрез който да се заплаща не само произведената електроенергия, но и готовността на централите да поддържат стабилността на мрежата.
Дерогация от въглеродните разходи като временно решение
Като временно решение инициативата предлага дерогация от въглеродните разходи за „Марица-изток“. Това би означавало комплексът временно да бъде освободен от част или от всички плащания за въглеродни емисии, докато бъде създаден постоянен механизъм за заплащане на системните услуги.
Светослав Пройнов
Светослав Пройнов, координатор на Гражданска инициатива „Защита на Марица-изток“, описва въглеродните плащания като част от модел, който според него едновременно отслабва електроенергийната система и увеличава цената на тока.
„В момента под прикритието на „зеления преход“ работи схема, която едновременно отслабва електроенергийната система и увеличава цената на тока. Дерогацията е най-прекият начин да спрем този грабеж“, заявява той.
Пройнов твърди, че средства, излизащи от комплекса под формата на въглеродни разходи, впоследствие се използват за подпомагане на частни соларни мощности и батерии. Според него така държавен стратегически актив се поставя под финансов натиск, а средства се насочват към избрани частни проекти, които печелят от резките колебания на борсовите цени.
От 3 до 133 евро за мегаватчас: пазар или спекулация?
Като пример той посочва 6 и 7 юни, когато по думите му слънчевите мощности са произвеждали над 1000 мегавата по обяд, а борсовата цена е паднала почти до нула. В други дни са били отчетени и отрицателни цени до минус 50 евро за мегаватчас. Според изложената от него теза големите собственици на батерии могат да ги зареждат в часовете с излишък на електроенергия при цени от 2–3 евро за мегаватчас, а вечер да продават съхранения ток за около 133 евро. Разликата достига приблизително 130 евро за мегаватчас.
„Това не е пазар. Това е спекулация с националната сигурност“, заявява Пройнов.
По думите му резките колебания вредят не само на потребителите, но и на базовите мощности. Централа като АЕЦ не може просто да бъде изключена за няколко часа, когато цената стане нулева или отрицателна. Така тя може да бъде принудена да продава на загуба, което според Пройнов намалява средствата, постъпващи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, и в крайна сметка създава допълнителен натиск върху цената за битовите потребители.
Бизнесът също трудно може да планира производството и разходите си при резки колебания, зависещи от слънцето, облачността и вятъра.
Пройнов твърди още, че масовото изграждане на големи фотоволтаични паркове, свързани директно към мрежата, противоречи на целите на българското и европейското законодателство. Според него ВЕИ трябва да се развиват предимно за собствено потребление и по начин, който повишава енергийната ефективност, вместо да създава допълнителна необходимост от балансиране.
„Марица-изток“ като стратегически възел и магнит за центрове за данни
Освен временната дерогация и бъдещото заплащане на системните услуги инициативата предлага „Марица-изток“ да бъде включен в енергийния коридор TEN‑E Изток–Запад. Крайната цел е комплексът да получи европейско признание като стратегически енергиен възел, а ролята му да бъде разглеждана не само в национален, но и в регионален контекст. Според защитниците му географското положение и връзките на българската мрежа превръщат „Марица-изток“ във важен елемент от стабилността на електроенергийната система в Югоизточна Европа.
Запазването на комплекса може да има и друго икономическо предимство – привличането на големи центрове за данни.
Тези центрове консумират огромни количества електроенергия, а едно от основните условия международни компании да инвестират в тях е да разполагат с надеждно захранване на предвидима цена. Част от изчислителните процеси могат да бъдат организирани като т.нар. гъвкави товари – потребление, което се увеличава, намалява или временно се изключва според състоянието на електроенергийната мрежа.
Така базовите мощности на ТЕЦ могат да работят относително постоянно, а центровете за данни да поемат повече електроенергия, когато има излишък, и да ограничават определени дейности при недостиг. Именно тази симбиоза между постоянно производство и гъвкаво потребление е сред решенията, които инициативата откроява в стратегическия доклад на ENTSO-E.
„Условието за привличане на чужди дата центрове е да се поддържат ниски цени на тока. За тази цел комплексът „Марица-изток“ е истинско национално съкровище – магнит за световните гиганти като Amazon, Google и Meta“, посочва Пройнов.
Инициативата призовава правителството да внесе в Европейската комисия предложение „Марица-изток“ да бъде признат за стратегически енергиен възел.
Според Пройнов, ако съществуващите мощности бъдат загубени, последващото изграждане на съоръжения, способни да предоставят същите системни услуги, може да струва многократно повече.
„Ако Брюксел не го признае сега, веднага, много скоро ще трябва да плати десетократно повече, за да пресъздаде стабилността, която „Марица-изток“ дава в момента за мрежата на Югоизточна Европа“, заявява той.
От „Защита на Марица-изток“ подчертават, че не защитават просто една технология или един въглищен комплекс. Според тях истинският въпрос е дали България ще разполага със стабилна, управляема и предвидима електроенергийна система, способна да осигурява достъпен ток за гражданите и бизнеса.
Затова очакваният отговор от Министерството на енергетиката не може да се изчерпи с общо обещание за плавен зелен преход. Той трябва да посочи каква е националната стратегия, върху която се основават промените в „Марица-изток“, кои мощности ще заместят системните услуги на комплекса и колко ще струва това на държавата и потребителите.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
