Д-р Христов, защо приехте предложението на „Възраждане“ да бъдете номиниран за шеф на БНБ?
За мен е чест, че политическа партия “Възраждане” издига кандидатурата ми за управител на Българската народна банка. A приех, защото смятам, че притежавам нужните опит и квалификация да служа на България в този най-важен финансов регулатор за страната ни.
По време на Вашето представяне в Народното събрание казахте, че ако народните представители Ви се доверят, в своя мандат бихте направили така, че БНБ да е и българска и народна. А днес такава ли е?
Моята оценка е, че БНБ може и трябва да се ръководи в дейността си по-стриктно от стопанските интереси на българските граждани и българската икономика, като стимулира растежа, доколкото това не противоречи на основната ѝ цел – преследване и запазване на ценова стабилност.
Казахте, че преждевременното въвеждане на еврото и през 2025 г. би имало негативен ефект върху дребните търговци, хората на наемния труд и пенсионерите. Сега ще Ви помоля за повече аргументация?
Привържениците на незабавното въвеждане на еврото у нас подхождат счетоводно към пресмятане на ползите от въвеждането му, като дори не отчитат разходите, както би било редно. Така, пресмятат се икономии от премахване на транзакционни разходи и евентуално намаляване на лихвените проценти и пр. Този подход е оправдан, но е статичен. Аз си служа с икономически подход, който е динамичен. Отчита взаимодействието между икономическите променливи и резултата за 7-8-10 години напред. Нали еврото е завинаги?
Този подход ме навежда на извода, че неподходящо нисък за българската икономика лихвен процент ще доведе до приток на капитал от чужбина и свръхзадлъжняване и то не толкова на публичния, колкото на частния сектор. В един момент в средносрочен план притокът на капитал ще секне и ще обърне посоката си. Тогава ще преживеем финансова криза и рецесия, водеща до намаляване на доходите, до безработица и емиграция. Хората, които разчитат на текущи доходи, тогава ще загубят повече отколкото са спечелили от елиминирането на 0.004 лв. курсова разлика от превръщане на левовете в евро за предишните 10-ина години.
Политически или лобистки е в същината си напънът за преждевременното му въвеждане?
Какво значение има? Важното е, че има мощни бизнес интереси с голямо политическо влияние, които ще спечелят от въвеждане на еврото, а разходите ще бъдат платени от хората, които разчитат на месечните си доходи, а не на финансови активи. Само един пример е освобождаването в деня на премахване на българския лев на 12-13 млрд. лв. минимални задължителни резерви на банките, които не им носят доход. Те ще могат да ги инвестират или раздадат като кредити и да увеличат печалбите си.
Как се отнасяте към факта,че българските търговски банки раздадоха милиарди за ипотечни кредити, а предупрежденията на експерти са, че Западът е навлязъл в стагниране на имотните пазари и предстои охлаждането им. Застраховани ли са банките в България при спукване на ипотечния балон?
Никой не е напълно застрахован от бъдещето, но банките у нас в момента са по-добре капитализирани и по-ликвидни отколкото в еврозоната.
Какъв е Вашият прочит на факта, че централните банки по света купуват с най-бързи темпове злато? Защо се ориентират към най-стария пазител на стойността?
Централните банки по света държат по-голям дял от валутните си резерви в чуждестранни държавни ценни книжа.Например, резервите на Европейската централна банка са в книжа на САЩ, Япония,Канада и пр. При повишаване на лихвените проценти, цените на тези книжа падат. За да намалят декапитализацията си, централните банки увеличават вложенията си в актив, който не е задължение на никого.
Защо лихвите в България вървят по-бавно от тези в САЩ и ЕС? ФЕД и ЕЦБ ги вдигнаха многократно в опит да овладеят инфлацията, друг е въпросът в успешността на тази политика. Ние дяволски късмет ли имаме, че изоставаме от тренда, или някой друг поема обезценяването на парите?
Ситуацията изглежда парадоксална, но не е. Българският лев има ограничено действие – само в страната. Както казах, в момента банките у нас са свръх ликвидни, защото хората са свикнали да държат парите си в банка (или да купуват недвижими имоти). В скоби, интересно, защо Министерство на финансите не предлага държавни ценни книжа пряко на българските граждани при доходност по-висока от тази по банкови депозити, от което би спечелил и бюджетът и спестителите. Такова предложение неотдавна направи проф. Ст. Петранов. Та, понеже депозитите са много, банките у нас ги олихвяват минимално. Лихвите по кредитите пък зависят от лихвите по депозитите и конкуренцията между банките на кредитния пазар. Никоя банка не би искала да загуби пазарен дял, ако повиши прекалено лихвите по кредитите си в лева. Всъщност лихвите по кредитите в лева у нас са по-ниски от тези в евро в момента. Ако утре въведем еврото, лихвите по ипотечни и потребителски кредити ще се повишат, а няма да намалеят.
На какви размисли Ви навява новината,че БРИКС ще създаде нова валута и то покрита със злато за бъдещето?
Навява ме на мисълта, че позицията на долара, като световна резервна валута е подложена на атака. Доларът евентуално ще загуби тази позиция. Всяка световна валута е само временна, в т.ч. и византийския перперон, който се е използвал широко в Европа в течение на близо 700 години. Но това няма да стане скоро, не и в близките десетилетия, защото условията една валута да играе ролята на световни пари са много и тежки. По-скоро, ако светът се разпадне на два или повече икономически и политически блока, бъдеща валута на БРИКС може да претендира да е валутата на един от блоковете.
д-р Любомир Христов е дългогодишен преподавател в УНСС. От 2008 до 2011 г. е член в експертна група по финансово образование, Европейска комисия, Брюксел. От 2011 г. първоначално е член на Консултативна група в Европейски банков регулатор, Лондон, а след това на Европейски орган за ценни книжа и пазари. Работил е и в БНБ, бил е съветник на изпълнителния директор на Световната банка.
Председател на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти, София