По-високи плащания за държавата, реален контрол върху добива или прекратяване на неизгодните договори – това предлага „Възраждане“ за действащите концесии за злато, благородни и редки метали. Костадин Костадинов и народни представители от парламентарната група внесоха проект за решение, който връща в Народното събрание дългогодишния спор дали България получава справедлив дял от експлоатацията на подземните си богатства.
Целта на инициативата е увеличаване на концесионните възнаграждения, въвеждане на по-ефективен държавен контрол и по-пълна защита на националния интерес. Ако не бъде постигнато съгласие с концесионерите, от „Възраждане“ предлагат да се предприемат действия за прекратяване на договорите по реда на действащото законодателство.
„Подземните богатства са изключителна държавна собственост. В момента обаче концесионните такси са нищожни в сравнение със световната практика, а държавата няма реален контрол върху това какво и колко се изнася. Компаниите работят напълно непрозрачно – всичко се базира единствено на техните декларации. След отмяната на ключови клаузи държавата вече не може да проверява количеството концентрат, съдържанието на злато, сребро, мед и други благородни метали“, се посочва в мотивите към проекта.
От „Възраждане“ подчертават, че договорите са сключени при коренно различни икономически условия и при значително по-ниски международни цени на металите. Според вносителите днес пазарната конюнктура е съществено променена, но България продължава да получава минимални приходи от експлоатацията на своите подземни богатства.
„Европейската практика показва, че държавите периодично преразглеждат финансовите условия, когато пазарът се промени или когато общественият интерес го изисква. Ние настояваме за същото – по-високи приходи в бюджета, строг контрол върху добивите, инвестициите, екологията и рекултивацията. Ако предоговарянето се окаже невъзможно – договорите да бъдат прекратени“, заявяват от „Възраждане“.
Проектът не предвижда допълнителни бюджетни разходи. Напротив – при успешно предоговаряне вносителите очакват увеличение на приходите от концесионни възнаграждения.
Одитите потвърждават слаб контрол и пропуснати приходи
Поставените от „Възраждане“ въпроси са част от продължаващ от години политически и обществен дебат. Критики са отправяни както срещу размера на концесионните възнаграждения и дългите срокове на договорите, така и срещу начина, по който държавата контролира добитите количества, съдържанието на металите, инвестициите и изпълнението на екологичните задължения.
Част от тези критики намират потвърждение в одити на Сметната палата. При проверка на концесионния договор за находище „Челопеч“ за периода 2011–2013 г. институцията установява, че осъществяваният контрол не е бил достатъчно ефективен и е бил преимуществено документален. В по-голямата си част той се е основавал на данните, предоставяни от концесионера.
Сметната палата посочва и проблем с размера на концесионното възнаграждение за „Челопеч“. За проверявания период е продължил да действа договореният размер от 1,5%, докато приетата през 2007 г. нова методика, обвързваща възнаграждението с рентабилността, не се е прилагала за по-стария договор. Според одитния доклад за „Челопеч“ по този начин държавата е била лишена от възможността да получи по-високо концесионно възнаграждение, а целта за по-справедливо разпределение на ползите между концесионера и държавата не е била постигната.
Държавата има право на проверки, но невинаги го използва
По-широк одит на управлението на концесиите за подземни богатства през 2017–2018 г. достига до сходни изводи. Сметната палата установява, че контролът на Министерството на енергетиката е бил предимно документален и се е основавал на информацията, предоставяна от концесионерите, към която невинаги са прилагани достатъчно доказателства. Одитът обаче внася важно уточнение в твърденията за липсата на контрол. Държавата е разполагала с договорно право да взема проби от продукцията и да извършва собствени маркшайдерски измервания, но през проверявания период Министерството на енергетиката не е използвало тези възможности.
Следователно проблемът, установен от Сметната палата, не е липсата на правно основание за извършване на проверки, а недостатъчното упражняване на предоставените контролни права.
В одита за 2017–2018 г. са посочени и пропуски при проследяването на инвестиционните задължения. За находище „Челопеч“ са установени неизпълнени планирани инвестиции за около 1,01 млн. долара през 2016 г. и 10,63 млн. долара през 2018 г. Според договора за тях са били дължими неустойки съответно от около 101 хил. и 1,063 млн. долара, но неизпълнението не е било констатирано от длъжностните лица при текущия контрол.
Сметната палата установява още, че за голяма част от концесионните договори информацията за изпълнението им е подавана със закъснение в Националния концесионен регистър или въобще не е била предоставяна. Не е съществувала и единна електронна система, чрез която да се проследяват паричните и непаричните задължения по отделните договори.
Към края на проверявания период просрочените концесионни вземания по всички договори за подземни богатства са възлизали на близо 14,84 млн. лева. Тази сума обхваща всички видове проверявани концесии, а не само договорите за добив на злато и други метали.
Предоговарянето не означава автоматично прекратяване
При евентуално приемане на проекта на „Възраждане“ Министерският съвет ще трябва да разгледа поотделно всеки договор, тъй като концесиите са сключвани в различни години и при различни финансови, правни и технологични условия.
Промяната на договорите по правило изисква съгласие между държавата и съответния концесионер. Самият отказ на една компания да приеме по-високо възнаграждение не означава непременно, че държавата може автоматично да прекрати договора без последици. За това ще трябва да бъдат установени конкретни основания, предвидени в закона или в съответния концесионен договор.
Именно поради това инициативата на „Възраждане“ предвижда прекратяването да се извършва по реда на действащото законодателство. Ако проектът бъде приет, пред правителството ще стои задачата да намери баланс между защитата на придобитите договорни права и конституционното задължение подземните богатства – изключителна държавна собственост – да бъдат управлявани в интерес на гражданите и обществото.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
