Улицата показа сила: бюджетът беше прибран за часове
Снощните протести в София бяха ясен шамар за управляващите. Бюджет, който до вчера беше „неприкосновен“, „готов“ и „ще се гласува“, внезапно беше прибран под натиска на хиляди хора пред парламента. Това не е жест на мъдрост от страна на властта, а паническа реакция. И тя доказа нещо важно: когато българите излязат заедно, властта мигновено сменя тона.
Но още преди хората да се приберат от площада, започна обичайният хор от „експерти“ и диванни коментатори. Сценарият е познат: Какво търсят симпатизанти на „Възраждане“ на протест, който подкрепят хора от ПП–ДБ? Как може да има хора „за“ и „против“ еврото на едно място? Как така до млади проевропейци стоят хора от кварталите? Защо имало мутри, защо имало провалени политици, защо имало „всичко“?
Отговорът е прост: има ги, защото ограбват всички ни — без значение за кого гласуваме.
Опит за разделение: кой има изгода хората да спорят помежду си
Когато държавата посегне на парите на гражданите си, когато взима решения на тъмно и пробутва бюджет, за който няма обществено съгласие, на улицата излизат различни хора. Така е навсякъде по света, така е и тук. На протест не се ходи, за да се оглеждаш кой какво мисли за еврото или кой как гласува. Отиваш, защото си уверен, че властта прекрачва граници.
Точно това някои анализатори не могат – или не искат – да приемат. За тях смесването на различни обществени групи не е знак за демокрация, а повод да насъскват хората едни срещу други. Да разделят, да маркират, да лепят етикети, да сочат с пръст. Защото така е по-удобно за властта – разделените хора не са опасни. Разделените хора не протестират заедно. А когато не протестират заедно, никой бюджет не се изтегля и никоя власт не трепва.
Общият враг: ограбването на гражданите не познава партийни граници
Истината е, че ограбването на гражданите е общият враг. И когато врагът е общ, различията нямат значение – поне не в този момент. Нормално е да има провалени политици, които се опитват да яхнат вълната. Нормално е да има мутри, които търсят шанс да се покажат. Важното е друго: мнозинството от протестиращите бяха обикновени хора, които са уморени да ги смятат за бюджетен резерв и за статистика в таблица на Министерството на финансите.
Но ако протестът остане еднократен жест на гняв, ефектът му ще е кратък. Управляващите много бързо ще се върнат към обичайната си самоувереност. Ако искат резултати, гражданите трябва да са там не веднъж, не два пъти, а постоянно. Само тогава властта разбира, че срещу себе си има народ, а не стадо, което може да бъде водено с обещания, клишета и телевизионни монолози.
Натискът трябва да продължи: властта уважава само постоянството
Силата на демокрацията е проста: хората дават власт и хората я взимат обратно. Ако управляващите крадат, сменяш ги. Ако тези, които идват след тях, започнат да крадат — сменяш и тях. Пак и пак, докато някой най-накрая разбере, че държавата не е банкомат.
Да, звучи утопично. Но снощният протест показа, че тази утопия не е толкова далеч, когато хората решат, че повече няма да търпят.
Въпросът не е дали българите могат да го направят. Доказаха го.
Въпросът е дали ще продължат.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
