Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов проведе официални разговори в гръцкия парламент по покана на партия АКЕЛ. Сред основните акценти на посещението беше темата за ГКПП „Рудозем–Ксанти“ (познат още като „Елидже“) – стратегически проект, който би осигурил пряка връзка между Родопите и Северна Гърция.
Според информацията, разпространена от „Възраждане“, Костадинов е подчертал, че от българска страна инфраструктурата на пункта е напълно завършена от години, а през миналата година е финализирана и гръцката част. Това създава очаквания, че дългоочакваното откриване на ГКПП-то може да се случи в най-скоро време.
В гръцкия парламент депутатът Михалис Гавгьотакис е уверил Костадинов, че ще постави въпроса на ниво изпълнителна власт и официално пред министрите на транспорта и външните работи на Гърция. „Имаме уверението, че отварянето на пункта, така важен за населението на Родопите от двете страни на границата, ще стане много скоро“, заяви председателят на „Възраждане“.
Ангажимент за политическа подкрепа по темата е поел и председателят на партньорската партия на „Възраждане“ – Вакис Цобанидис.
Защо ГКПП „Елидже“ е блокиран вече 29 години
Както КРИТИЧНО писа още през април тази година, проблемът с неизпълнените ангажименти по пункт „Елидже“ датира от близо три десетилетия. Още през 1996 г. България и Гърция подписват споразумение, в което страната ни се съгласява да предоставя 29% от водосбора на река Места на южната ни съседка. В замяна Атина поема ангажимент да отвори три гранични пункта: Гоце Делчев, Маказа и този при Рудозем.
Въпреки че първите два функционират от години, пунктът при Рудозем така и не е отворен. Макар трасето вече да е напълно завършено, пътят към него от гръцка страна остава затворен с ограждения и бетонни заграждения. Това доведе до протести на местни жители през пролетта, инициирани бизнесмена и общественик Тодор Батков.
Пред Критично.бг Батков обясни тогава, че инфраструктурата е напълно готова: пътят е асфалтиран, със съществуваща маркировка, мантинели, а тунелите – с работещо осветление. Според него гръцката страна се оправдава с наличие на свлачище по участък от около 50 метра, но в действителност свлачището е встрани от пътя и по никакъв начин не препятства движението.
„Дори да е необходимо повече място за техника, тези 50–100 метра могат лесно да се регулират със светофар. Това се прави на много места в България, включително край село Тикале в област Смолян“, заяви тогава Батков.
По думите му гръцкият еквивалент на акт 16 – разрешението за ползване – е въпрос на политическо решение. Областният управител на региона Македония и Източна Тракия вече е предал документацията към правителството в Атина. „Ако гръцката държава има желанието, буквално за часове може да пусне пътя в експлоатация“, добави Батков.
В публичното пространство се обсъждаше, че пунктът може да бъде открит на 1 януари тази година – дата, която съвпада със символичното начало на частичното ни членство в Шенген. Това обаче така и не се случи. Пътят остава официално непуснат в експлоатация от гръцка страна, въпреки че на практика е напълно готов.
Политическият контекст и регионалното сътрудничество
По време на срещите в Атина е обсъдена и втора ключова тема – намерението на АКЕЛ да се присъедини към европейската политическа формация „Европа на суверенните нации“ (ЕСН). Ако това се реализира, общият брой страни, представени в ЕСН, ще достигне 15.
Костадинов е изразил категоричната подкрепа на „Възраждане“ за присъединяването на гръцките им партньори, подчертавайки значението на изграждането на международни политически съюзи на основата на защита на националните интереси.
„Възраждане“ има една основна задача във външната си политика – защитавайки националните интереси на България, да създава нови съюзници и да издига престижа на страната ни зад граница. Когато управляваме България, това ще стане и национална политика!“, заяви Костадинов.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
