Наводненията в Царево: мащабът на разрушенията и жертвите
На 5 септември 2023 г. Южното Черноморие преживя едно от най-драматичните бедствия в новата си история. Силни поройни води преминаха през община Царево и доведоха до смъртта на четирима души, сред които председателят на Районния съд в града Мария Москова и нейната дъщеря, ветеринарният лекар д-р Даниела Йорданова. Водната стихия разруши ключова инфраструктура – мостове, участъци от пътища, части от пристанището, стени на водоеми, постройки и десетки частни имоти.
Комисията от 2023 г. и неизпълнените препоръки
Въпреки мащаба на бедствието и ясните изводи, които произтичат от него, държавата демонстрира тревожна липса на последващи действия. Народните представители от „Възраждане“ Борис Аладжов и Александър Койчев припомнят, че след трагедията Министерският съвет създава междуведомствена комисия със заповед от 8 септември 2023 г.
В състава ѝ участват представители на МОСВ, МРРБ, МЗХ, АПИ, ДНСК, областна администрация Бургас, община Царево и редица външни експерти от академичните среди и специализираните агенции. Комисията работи в ускорен порядък и до 21 септември представя подробни доклади, включващи анализи, огледи и предложения. На 4 октомври Министерският съвет приема резултатите и одобрява 19 конкретни мерки, целящи предотвратяване на подобни трагедии.
Работата е свършена — навреме и с достатъчно експертиза. Но оттам насетне процесът буксува.
Вижте още – Хотели в реки и „законни“ беззакония в България
Как двугодишното бездействие блокира мерките срещу бедствия
По повод официално парламентарно питане от Аладжов и Койчев, министър-председателят Росен Желязков уточнява в писмения си отговор, че докладът на комисията е бил предоставен на институциите още на 29 септември 2023 г.
На 18 октомври същата година Министерският съвет възлага на всички участващи ведомства да подготвят план за действие с конкретни финансови параметри и срокове. Този план е изготвен през ноември 2023 г., но нито едно последващо правителство не го е утвърдило.
Без утвърден план няма формално разпределение на ресурси и няма как да започне изпълнение. Повечето мерки изискват инвестиции, междусекторна координация и административна ангажираност — всичко това остава блокирано поради липсата на едно формално, но ключово решение.
Повторното наводнение през 2025 г.: доказателството за системен провал
Въпреки готовите анализи и препоръки, на 3 октомври 2025 г. Южното Черноморие преживява почти идентично бедствие. Царево този път се размина без човешки жертви, но в община Несебър загинаха хора — трагичен знак, че проблемите не са решени.
Едва след това бедствие настоящото правителство разпорежда на институциите да направят преглед на мерките и да започнат работа по тях. Според официалната информация от Министерския съвет:
– част от мерките са започнати — промени в Закона за водите, допълнителни изисквания към съоръженията по речните течения и регулации за свободното къмпингуване;
– значителната част от препоръките все още са в процес на „анализ“ и „съгласуване“;
– няма яснота за срокове и осигурено финансиране.
Още по темата – Кой носи вината за поредния потоп с жертви и щети?
Само 4 от 19 мерки изпълнени: рискът за хората остава
Народните представители Аладжов и Койчев определят за недопустимо, че две години след трагичните наводнения и година след повторението им държавата все още не е приложила заложените мерки.
Те подчертават, че общият необходим ресурс е около 1 млн. лв. — сума, която държавата може безпроблемно да осигури, ако въпросът беше приоритетен. Въпреки това за две години са реализирани едва 4 от 19 мерки, а останалите продължават да чакат следващото решение „в удобен момент“.
„Колективната безотговорност води до неглижиране на безопасността на хората, до нови разрушения, а в утрешния ден могат да доведат и до нови жертви“, предупреждават двамата депутати от Бургас.
Когато държавата пак чака водата да вземе жертви
Две години след първата трагедия и година след нейното повторение държавата отново действа след факта, вместо преди него. Мерките срещу наводнения се вадят пред камерите в дните след бедствие и след това потъват в институционална забрава. Българското общество бързо забравя — имената на загиналите избледняват, болката остава само за близките, а системните пропуски се възпроизвеждат неизменно.
Фактът е безмилостен: държавата отказва да вложи 1 милион лева за две години, за да укрепи инфраструктурата, да защити имуществото и да предпази живота на хората по Южното Черноморие.
В същото време намира 10 милиона, за да финансира „магазини за хората“, които според последните заявления дори няма да бъдат магазини, а щандове.
Приоритетите са ясни.
Те просто не са тези, които обществото очаква.
И докато политическото бездействие продължава, България е оставена да се спасява сама — до следващия порой, до следващия разрушен мост, до следващия живот, който можеше да бъде спасен.