Едно историческо събитие разтърси през тази седмица Франкфурт, но като че ли не беше достатъчно добре отразено в българските медии. А именно – проведе се заседание на Европейската централна банка, в което за първи път участва и управителят на БНБ Димитър Радев. Разбирате ли значимостта на това епохално събитие? Управителят на БНБ седна на масата с богатите. Е, някои твърдят, че не бил на масата, а в ъгъла, но това са разни подривни елементи, на които не трябва да се обръща внимание.
Заседанието на ЕЦБ и българското „влизане в клуба“
Но българските медии, които с възбуда, сравнима с тази на тийнейджър, който се натиска на пейката с приятелката си, отразяваха всяка стъпка на влизането ни в Клуба на богатите, трябваше да подходят по-сериозно. Напр.: да отразят как Радев влиза в залата, как си дърпа стола, как сяда, как си отваря папка с документи. Цял филм можеше да излезе от това. А ние се ограничихме с някакви протоколни съобщения. Само Лагард пусна видео, на което май се вижда Радев.
Представете си какви чувства щеше да предизвика кадър, в който управителят на БНБ вдига ръка и гласува по важните решения за еврозоната. Ако е гласувал, де. Стефчо Станев пише във „Фейсбук“:
„… о, не, чакайте… той няма право да гласува в това заседание.
Както и на заседанията през юли, август и декември.
Е, но поне България е на масата за взимане на решения, нали?
– Оо, не, той пък по устава на ЕЦБ и решенията на Съда на ЕС представлява цялата еврозона, а не България.
Добре де. Но за важните решения ще имаме глас.
– Хмм, не точно, защото тежестта на гласа му при квалифицирано мнозинство е 1%.
Но когато гласува, ще знаем позицията му, дори и да не е приета, нали?
– Не, защото ЕЦБ не публикува протокол с това как са гласували участващите в заседанието.“
Но решения не се взимат само на масата все пак. И по време на заседанието. Може да е участвал в решението какво ще се обядва – дали тофу на скара или бургер от киноа. Спрете да мислите на дребно и се радвайте за постиженията на нашите сънародници. Защото да търкаш „Мерцедес“ на автомивката е по-добре, отколкото да търкаш „Лада“. Или бъркам?
Сметките за ток и реалността на богатите
А нашият народ се е зарил до главата в битовизми. Медиите ни заливат от сутрин до вечер с репортажи, че сметките за ток на хората били високи. Ами високи ще са. То така е в Клуба на богатите. И там плащат скъп ток. Няма само вие да богатеете от сутрин до вечер, трябва и на други да дадете малко от пая. От някакво ЕРП обяснили, че това било, защото било студено. И като е студено, крушките харчели повече ток. Било им студено и затова се загрявали повече. Звучи логично, нали?
Припомняме – Душ за 4 евро: Норвегия срещу скъпия ток от ЕС
Ако не искате да плащате скъп ток, вземете си хижа в гората и стойте на свещи. Въпреки че след последните случаи май не е много безопасно там. Няма да навлизам в конспиративни теории за тройното убийство край Петрохан, защото достатъчно Хорейшовци се изредиха по телевизора да дават обяснения, версии и сценарии, не мога да стигна тяхното ниво. Но пък се разбра какво е необходимо, за да се покаже главният прокурор. Който май не е бил главен прокурор вече, ама това са подробности. Трябва трима души да умрат при мистериозни обстоятелства, за да се появи Сарафов и да каже, че това било като „Туин Пийкс“. Бедни ми, бедни Дейл Купър, защо не си остана в кафенето с чаша ароматно кафе и малко черешов пай. Но това далеч не е първата подобна аналогия на човек от висшите ешелони на правосъдието и правораздаването. Преди години един министър беше оправдал едно бягство от затвора с припомняне, че още от времето на граф Монте Кристо имало такива. Бедни ми, бедни Едмон…
Българската действителност между иронията и абсурда
Но у нас дори вече не се налага да бягат. Направо ги гонят от затвора. Ето, шефът на софийския затвор сам предложил осъдения за наркотрафик Евелин Банев – Брендо да бъде пуснат предсрочно. Сигурно не са му достигали легла и е решил да освободи няколко. И го освободиха него предсрочно.
Неведнъж съм казвал – не Америка е страната на неограничените възможности, а България. Защото тук всичко е възможно да се случи.
Вижте и това – Може ли досиетата Епстийн да съборят Киър Стармър?
Но нека завършим с нещо позитивно. Не съм изчел всичките материали от досиетата „Епстийн“ (или „Епщайн“, че някои от вас ме поправят), обаче май не е излязла някоя сериозна българска следа. Което или означава, че нашите бизнесмени, политици и актьори са изключително честни и морални, или никой не ги смята за фактор, че да ги кани на разюздани секс оргии. Аз залагам на първото. Капка Тодорова пише във „Фейсбук“:
„Ако файловете Епстийн бяха в България, Епстийн щеше да си е жив и здрав, да има партия и половин държава. Най-много да му излезе прякор. Е тва е да се родиш на грешното място.“
И е права, мисля. Ето, ние случихме и се родихме на правилното място. Лошото е, че не случихме много на управляващи, но то пълно щастие няма.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
