В Община Карлово беше поставено началото на подписка за иницииране на местен референдум срещу изграждането на нов завод за барут. Инициативата е на „Възраждане“ и цели да предостави на местните жители възможност да се произнесат по проект, който предизвиква сериозен обществен интерес и разделение.
Подписката започна преди две седмици и се разпространява в клуба на партията в Карлово, чрез местните координатори и в търговските обекти на територията на общината. За да бъде допитването инициирано, са необходими около 4600 подписа, като организаторите уверяват, че бланките са достъпни за всички желаещи.
Как започна подписката за референдум в Карлово
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви, че според него проектът не носи реална икономическа полза за общината и страната. Той посочи, че заводът се предвижда да бъде изграден с българско участие до 49%, докато контролът ще бъде в ръцете на частна германска компания. Според него България ще трябва да инвестира стотици милиони в изграждането, без да има управленско влияние, докато печалбите ще отиват основно към чуждестранния партньор.
Костадинов подчерта още, че производството на барут изисква суровини като селитра и памук, които България почти не произвежда. Това означава внос, допълнителни разходи и зависимост от външни доставчици. Работните места, които проектът би осигурил — няколко стотин позиции — според него няма да бъдат с високи възнаграждения и не компенсират рисковете.
Лидерът на партията повдигна и въпроса за екологичните последствия. Производството на енергетични материали и експлозиви традиционно се свързва с високо замърсяване — тема, която е в центъра на дебата от месеци.
Споровете около проекта за барутен завод
Темата за завода за барут се преплита с по-широката европейска политика по превъоръжаване. През септември председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети ВМЗ „Сопот“, за да обяви разширяването на производството на боеприпаси в Европа като част от новия механизъм SAFE (Security Action for Europe).
Припомняме – Фон дер Лайен: работни места срещу нов европейски дълг
Тя представи механизма като ключов елемент от стратегията „Readiness 2030“, предназначена за ускоряване на производството на оръжия, ракети и боеприпаси. Фондът SAFE е с максимален размер до 150 милиарда евро, които ще бъдат осигурени чрез дълг, обезпечен от бюджета на ЕС. Това означава, че финансирането реално се гарантира от всички европейски данъкоплатци — включително и от по-бедните държави членки.
Фон дер Лайен подчерта, че България е сред страните, които ще получат подпомагане за увеличаване на производствения капацитет. Тя заяви пред премиера Росен Желязков, че очаква инвестиции именно във ВМЗ–Сопот и изграждането на нови мощности за енергетични материали. Според нея проектите в региона ще създадат до 1000 нови работни места и ще укрепят отбранителния капацитет на ЕС и НАТО.
Европейският контекст: фондът SAFE и плановете за превъоръжаване
Макар представян като инструмент за сигурност, SAFE предизвиква критики. Решението да бъде приет само от Съвета на ЕС, без гласуване в Европейския парламент, породи въпроси за липса на демократично представителство по толкова значим финансов въпрос.
Средствата от фонда ще се използват за:
-
противовъздушна и противоракетна отбрана,
-
артилерийски системи и боеприпаси,
-
дронове и противодронови технологии.
По-голямата част от парите ще отидат към европейските оръжейни производители, като очакваните най-големи бенефициенти са компании от Германия, Франция и Италия.
За страни като България остава въпросът дали участието в тези проекти носи реална икономическа полза или ги поставя в позиция, при която поемат дълг за индустрия, в която големите печалби са концентрирани в други държави.
Екологичният риск и международният опит със сходни производства
Изображението е илюстративно
Производството на барут и експлозиви е една от най-замърсяващите индустрии. Нитрацията на целулоза, използването на киселини и производството на TNT, RDX и HMX оставят високотоксични отпадъци в почвата и водите.
Международни примери от САЩ, където редица заводи са включени в федералната програма Superfund, показват замърсявания с:
-
тежки метали,
-
летливи органични съединения,
-
остатъци от експлозиви,
-
засегнати подземни води и почви.
Министерството на отбраната на САЩ оценява, че над 15 милиона акра военни полигони и заводи са контаминирани. Разходите за почистване варират между 8 и 35 милиарда долара, като това са данни отпреди години и проблемът продължава да се задълбочава.
Още по темата – Завод за барут: гордост или екологична заплаха?
Икономическите въпросителни около финансирането на проекта
Според коментарите на български експерти, сред които проф. Николай Райчев, проектът за нов завод за барут не представлява типична чуждестранна инвестиция. Той посочва, че:
-
България ще изтегли заем от около 500 млн. евро, за да построи завода;
-
средствата за първия етап — около 300 млн. евро — ще бъдат осигурени изцяло от българска страна;
-
германският партньор ще получи 51% собственост, без да вложи средства на този етап.
По думите на проф. Райчев това представлява „обир по време на пресконференция“, а не инвестиция. Той твърди, че България поема целия риск, докато реалният контрол и печалбата ще останат в ръцете на чуждестранния партньор.
На фона на усилващата се милитаризация в Европа, съчетана с новите задължения по SAFE, темата за завода за барут в Карлово се превръща в символ на по-широк дебат — за качеството на инвестициите, екологичната цена и ролята на България в европейската отбранителна индустрия.
Събирането на подписи за референдум ще продължи в следващите седмици. Ако бъдат събрани необходимите 4600 подписа, Община Карлово ще трябва да разгледа предложението за провеждане на местно допитване.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
