4 876 са кандидатите за народни представители за тези избори. Числото изнесоха от ЦИК преди дни. Това ви го казвам в случай, че сте решили да не гласувате, защото „няма за кого“ или „всички са еднакви“. Бога ми, аз двама българи не познавам, дето са еднакви, пък какво остава за 4 876. В това число познавам и две близначки. А ако измежду 4 876 души кажете, че няма за кого…
4786 кандидати и пак „няма за кого“
Средно се пада, че 20.32 души се борят за едно депутатско кюфте. Извинете за лапсуса – място. Кюфтетата идват после. И тук идва демографската криза. Ако щете вярвайте, тя засегна и кандидатите за Народното събрание. Намаляват всяка година, няма хора. Рекордът е бил 2021 г. – над 6 800 кандидати. Стана като онзи виц, в който две джуджета (като от приказките, да не се обиди някой) седят и играят карти на централната алея в „Слънчев бряг“. Повечето не им обръщат внимание, защото или са пияни англичани, или са се нагледали на всякакви дивотии в „Слънчев бряг“. Обаче минал един пицар от Харманли и ги попитал:
– Какви сте вие?
– Ние сме седемте джуджета.
– Ами защо сте само две?
– Няма хора, баце.
Та и с кандидат-депутатите така. Демографската криза посегна и на тях. Затова и се подсигуряват. Двама кандидати се регистрирали в четири избирателни района, за по-сигурно, друг – в три. А най-фрапиращ, писаха редица медии, е случаят на Таня Гочева от Хасково – тя пък си избрала две листи: на БСП и на „Антикорупционния блок“. Ако не стане от едната, да пробва от другата. И разбирам, местата в парламента не достигат.
4 876 души и Явор Божанков не е сред тях. Съсипаха я тая държава…
Всички борят корупцията, но никой не я назовава
Както слушам, следващото Народно събрание май ще е велико – с 400 депутати. Не заради друго, ама поне 3–4 формации обявяват, че ще вкарат над 120 депутати (или поне искат). И основната част ще борят олигархията. Обаче никой не я назовава тая олигархия – кои са в нея, самостоятелен елемент ли е… Как ще я борят? Това е като младежа от село Савока в Сицилия, който искал да влезе в мафията. Питал местните, те му казали „няма мафия“. Отишъл в съседния град Таормина – „няма мафия“. Стигнал до Палермо – „няма мафия“. Накрая се добрал до Capo di tutti capi, който му казал – „няма мафия“. Прибрал се на село и го попитали дали е влязъл в мафията и той отговорил: „Няма мафия“. Тогава всички започнали да се страхуват от него, защото разбрали, че е влязъл в мафията. Не знам как започнах да говоря за депутати, а стигнах до мафията…
Но и на тези избори всички борят олигархията и корупцията. Последната даже някои заплашват да я унищожат. Аз се самоопределям като невежа в борбата с корупцията, но не съм чувал някъде да е премахната напълно. Преди години, когато Кирил Петков се беше устремил към властта, същото разправяше. И на една пресконференция го попитах в коя държава няма корупция. Без да се замисли, изстреля:
– Руанда!
Рядко оставам без думи, обаче този път се случи. Как му дойде Руанда на ума, езика и устата, и до ден днешен не знам. Жалко, че не му стигна времето да ни направи като Руанда. Или пък не е жалко, не знам…
От обещания за булки до дигитални утопии
Илиян Янчев, кмет на Малко Търново/сн: Фейсбук
Но кампанията тепърва започва. Преди години беше лесно. Кметът на Малко Търново Илиян Янчев беше обобщил преди десетина години предизборните обещания:
„На всяко село ще има полицай. На всяко училище – лекар. На всеки ерген – булка. На всяка булка – бебе. На всяко бебе – безплатно училище. След това – безлихвен заем за апартамент. Да стигнем до пенсия, която ще бъде над 2000 лв., и безплатно място за погребение.“
Така като гледам – нищо не се е случило до момента. Но преди беше лесно – обещанията бяха три типа: локални, регионални и национални. А вече са и глобални, и виртуални. Обещават ни какви ли не онлайн подобрения на нашия живот, които да премахнат ходенето по гишета. Но това е в сферата на научната фантастика. Ние сме държавата на синия печат и подписа със син химикал. Всичко електронно трябва да бъде разпечатано. Всичко разпечатано – трябва да бъде внесено на гише.
Интеграцията навсякъде – но никой не пита
Но глобалната сфера е по-интересна. Днес си мрат да ни интегрират някъде. На Запад, на Изток, в Европа, в Азия, в Европейския съюз, в „съюза на Тръмп“, в БРИКС. Куцо и сакато ни засилва интеграцията. И никой не пита дали искаш. Едно време само ромите интегрирахме и така и не успяхме, а днес нас ни интегрират където сварят и както сварят.
Пилешки хапки и право на убежище: абсурдът на Запад
И като заговорихме за интеграция, дойде време за петъчната доза оптимизъм. The European Conservative пише:
„Сюрреалистичният случай на албански престъпник, който се опита да избегне депортиране от Великобритания, като част от аргументите му бяха, че синът му не харесва чуждестранни пилешки хапки, достигна своя логичен завършек тази седмица, когато той спечели правото да остане в страната. Клевис Диша е влязъл в страната незаконно под фалшиво име, излъгал е в молбата си за убежище и по-късно е осъден на две години затвор, след като е бил заловен с 250 000 паунда, за които е установено, че са придобити от престъпна дейност. Имиграционен трибунал по-рано е постановил, че би било „прекомерно сурово“ синът на нарушителя на закона — посочен в съдебните документи само като „C“ — да бъде принуден да се премести в Албания поради сензорни проблеми. По-късно това решение е било отменено при обжалване, като в него се казва: „В решението можем да видим само един пример защо C не би могъл да отиде в Албания: C няма да яде вида пилешки хапки, налични в чужбина.“
Ще попитате кое му е оптимистичното? Ами ние чак такива проблеми нямаме. Обаче, ако продължат с интеграцията…
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
