Ракетите за скрап: решението от 19 декември 2001 г.
Цветомир Глоговски напомни нещо важно, което мнозина сигурно са забравили, но то се е случило на днешната дата и е редно да се помни. Защото уроците от историята би трябвало да ни пречат да настъпваме една и съща лопата два пъти. Обаче ние сме с кратка памет и пуста лопата – все в главата ни удря. А именно – на 19 декември 2001 година Народното събрание приема решение да нарежем ракетите си за скрап.
Преди време един познат, сравнително интелигентен човек, ме попита защо съм против членството ни в НАТО. Казах му, че нямам категорична позиция, но негативите са повече отколкото позитивите, които ни е донесло членството в Алианса, и му посочих за пример именно нарязването на ракетите. Той ми отговори, че това са руски опорки и не е вярно. А представяте ли си днес да го кажете на някой от протестиращите джензита? Ще ви се изсмеят и ще си рекат: „Тоя чичак какви ги говори, НАТО ни пази от Путин“.
Но ето какво припомня Цветомир Глоговски:
„Много се е говорило и писало вече за това как „ни накараха да си нарежем ракетния щит“, но, както винаги, истината не е в едностранното мислене. Р-400 (SS-23 по „натовски“) са балистични ракети със среден обсег на действие (480 км), но с възможност да носят ядрена бойна глава (АА-60, за да сме точни). През 1987 година СССР и САЩ подписват договор, който забранява този тип ракети (U.S.–Soviet Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty).
Проблемът за американците идва през 1990 година, когато става ясно, че СССР е дал на Източна Германия (ГДР), Чехословакия и България по 24 такива ракети още през 1985 г. Естествено, САЩ са бесни и обвиняват Руската федерация, като правоприемник на СССР, че умишлено е заблудила преговарящата делегация, като настояват да се упражни влияние и дори натиск тези ракети да бъдат унищожени.
РФ отговаря кратко и просто:
– страните от Варшавския договор никога не са били страни по договора между СССР и САЩ;
– става въпрос за суверенни държави и РФ няма намерение да си „гърми патроните“ заради американски интереси.
Германия и Чешката република въпреки това унищожават ракетите си почти веднага, но България и Словакия протакват с години, надявайки се да договорят някакви прилични компенсации. Такива няма.
Компенсации нямаше: пропуснатият шанс на България
Липсата на компенсации е и голямата разлика с Украйна и връщането на ядрения ѝ арсенал на Русия. В началото на 90-те всички държави са притеснени от един прост факт: във вече бившия соцлагер процъфтяват корупцията и организираната престъпност, но в същото време тези държави имат достъп до сравнително модерно (за времето си) въоръжение за масово поразяване. Украйна точно поради тази причина получава милиарди под формата на компенсации от САЩ и Русия, за да върне ядрените ракети. Да, но тя по това време има действащи ядрени ракети, докато нашите са само с възможност да носят ядрени бойни глави.
Ето я разликата! Можеше ли да се „отиграе“ по по-добър и по-изгоден за България сценарий? Определено! Щеше ли крайният резултат (нарязани ракети) да е по-различен? Не! Имало ли е „лично облагодетелствани“, за да няма нормални компенсации за страната ни? Сигурен съм, въпреки че нямам директни доказателства„
Ако не му вярвате и на него, питайте Google. Той, за разлика от нас, има по-дълга памет. На десетата година от приемането ни в НАТО военният журналист Евгени Генов публикува убийствена статия в тогавашния вестник „Преса“, озаглавена „Малка и модерна армия – планът е изпълнен 50%“. Единайсет години след статията армията ни продължава да е малка.
Бяхме ли готови за НАТО – признания отвътре
В нея (статията я има в архивите на „Епицентър“) той коментира тогавашната готовност на България да влезе в НАТО:
„Не знам дали сме изпълнявали политическите и икономическите критерии, но във военно отношение не бяхме готови. В личен разговор тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров ми сподели откровено: „Евгени, САЩ ни приеха в НАТО заради жертвите, които дадохме в Кербала. Нека си говорим честно – не бяхме готови. Че американците тогава, както и сега, имаха решаващата дума – спор няма. Ние ги подкрепихме в трудния за тях момент във войната срещу Саддам Хюсеин, като се присъединихме към „Коалицията на желаещите“ във войната в Ирак. И те естествено ни се отблагодариха.“
„Малка и модерна армия“ – години по-късно
Днес има друга коалиция на желаещите, в която пак се бутаме да даваме пари, които нямаме, докато ония „бедняци“ от Унгария, Словакия и Чехия се скатават и си стискат парите.
Вижте още – И България ще дава „заем“ на Украйна?
Но да ви напомня ли това на нещо друго? На готовността ни за ЕС? На готовността ни за еврозоната? Всяка прилика с действителни събития е крайно неслучайна.
Признавам си, аз също съм с кратка памет (защо пък да правя изключение) и се зачудих – абе, все някаква полза трябва да сме имали през годините от членството ни в НАТО. И попитах изкуствения интелект. Ето отбрани „ползи“:
Най-съществената полза:
„Нападение срещу България = нападение срещу всички членки.
Част е от най-мощния военен съюз в света.
Рискът от пряка външна военна заплаха рязко намалява.“
И в такъв случай ми става интересно – ако Турция (от която винаги сме се пазили) реши да ни нападне (сакън!), какво точно ще предприеме НАТО срещу една от своите страни членки, и то сред най-силните.
И още:
„Членството води до:
Преминаване към NATO стандарти (дали ги изпълняваме изобщо?!).
Отпадане на наборната служба (голям успех).“
Какво всъщност „спечели“ България от НАТО
Дори и изкуственият интелект признава, че „модернизацията е неравномерна и често забавена“, но без НАТО не би могла да се случи. Как не може да се случи – не мога да си обясня, но аз съм чувал, че и без ЕС сме загубени и живи умрели, така че сигурно е вярно.
Разбира се, има и конкретни примери, които ми посочва, сред които: реконструкция и развитие на авиобази (Граф Игнатиево, Безмер), подобряване на логистична и комуникационна инфраструктура, изграждане на съвместни съоръжения.
И къде е оптимизмът в това? Тази седмица пристигнали последните два самолета F-16. Няма информация дали успяхме да ремонтираме първите, нито кога ще дойдат и останалите по втория договор. Но Mediapool пише, че „според експерти трябва да минат най-малко две години, докато Военновъздушните сили (ВВС) ги усвоят“. И това по времето на Варшавския договор нямаше да прочетете тук. Знаете ли защо? Ами защото тогава не е имало интернет.
Но нека запазим оптимизъм. И в НАТО влязохме неподготвени, и в ЕС, сега искат и в еврозоната така да ни вкарат, и още не сме ги съсипали. А историята помни, че до който съюз или империя сме се докоснали – не е прокопсал.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
