Влизането на България в еврозоната се случва при спорни икономически условия – на фона на висока инфлация, бюджетен дефицит над европейските изисквания и нарастващи цени, които вече се усещат от домакинствата. Това заяви икономистът Радослав Димитров в разговор с евродепутата Рада Лайкова от „Възраждане“/Европа на суверенните нации, проведен чрез видеовръзка между Страсбург и Пловдив.
Интервюто, записано от Европейския парламент в Страсбург, разглежда икономическите последици от приемането на България в еврозоната, нивата на инфлацията и възможните сценарии за развитието на валутния съюз.
Димитров: България влиза в еврозоната без да покрива ключови критерии
По думите на икономиста България влиза в еврозоната по „безпрецедентен начин“, тъй като според него страната не покрива два от основните критерии – инфлация и бюджетен дефицит.
Той посочва пример със статистика за потребителската кошница през януари. Според данните цената ѝ се е увеличила от 52 на 57 евро – увеличение, което на пръв поглед изглежда малко, но в процентно изражение означава близо 10% месечна инфлация.
„Казано по този начин – 5 евро – не звучи фрапиращо, но това са 9,6% инфлация за един месец“, коментира икономистът.
Вижте още – От „Тука е така“ до „Е, и?“: националните девизи на България
Инфлацията и поскъпването на потребителската кошница
Димитров обръща внимание и на бюджетния дефицит. Според официални данни на Министерството на финансите той е достигнал 3,1% от БВП, което е над лимита от 3%, определен в правилата на ЕС.
„Иначе казано, ние влизаме в еврозоната с фалстарт – без правителство, без бюджет, с висока инфлация и висок дефицит“, казва той.
Икономистът твърди, че правителството е успяло да задържи дефицита около това ниво, след като в последните седмици преди оставката си е забавило редица държавни плащания – включително инвестиционни програми и трансфери към общини. Според него тези разходи неизбежно ще трябва да бъдат направени по-късно, което може да увеличи дефицита през следващата година.
Бюджетният дефицит и отложените държавни разходи
По време на разговора евродепутатът Рада Лайкова пита как новите икономически условия се усещат от хората в България. Димитров посочва, че най-осезаемият ефект е спадът на покупателната способност.
„Инфлацията означава, че със същите пари хората могат да купят по-малко стоки и услуги“, обяснява той.
Като пример дава сравнение между цените в Германия и България. По думите му обикновена пица в центъра на Франкфурт струва около 11,50 евро, докато подобна пица в центъра на Пловдив струва около 11 евро.
„Ето – догонихме европейците по цени на един обикновен обяд“, казва Димитров.
Цените в България догонват тези в еврозоната
Икономистът отбелязва, че повишаването на цените вече се усеща и от хора с по-високи доходи. Той разказва, че негов близък приятел, работещ в IT сектора, наскоро започнал да следи купоните и намаленията в магазините – нещо, което преди не е правил. Според Димитров това показва, че ефектът от инфлацията се разпространява сред всички социални групи.
В разговора се обсъжда и рискът България да се изправи пред ситуация, подобна на гръцката дългова криза. Димитров смята, че такъв сценарий не е непосредствен, но предупреждава, че страната може да се насочи към свръхдефицит и нарастващ държавен дълг, ако политиката не се промени. Той припомня, че Гърция е била спасена два пъти по време на кризата, като ключова роля тогава е изиграла Германия.
Възможна ли е еврозона на две скорости
По време на разговора Лайкова коментира и произхода на германската партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). Според нея формацията се появява именно в контекста на недоволството срещу спасителните програми за държави от еврозоната и общия европейски дълг.
„Това е като клуб на професорите, които се обединяват около темата за еврото и спасяването на Гърция и казват: има алтернатива“, казва тя.
Димитров поставя и въпроса за бъдещето на еврозоната. Според него през следващите години са възможни два основни сценария.
Още по темата – В Клуба на богатите: ЕЦБ на загуба за четвърта поредна година
Първият е напускане или изключване на държава от еврозоната – подобно на заплахите, отправени към Гърция по време на кризата.
Вторият сценарий е създаването на „еврозона на две скорости“, при която държавите ще бъдат разделени на финансово стабилни и финансово по-рискови икономики. Като примери за първата група той посочва Германия, Нидерландия и Австрия, а във втората – държави като Гърция, Франция, Кипър, Италия, Испания и Португалия.
В разговора се обсъжда и ролята на България в решенията на Европейската централна банка. Според Димитров малките икономики имат ограничено влияние. Той посочва, че дори сега правото на глас в управлението на ЕЦБ е разделено на групи, които зависят от размера на икономиката. Ако еврозоната се разшири с още държави, България може да попадне в група с още по-малко влияние върху решенията.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
