Публично заявеното участие на турска държавна компания в проучвателни дейности в българската изключителна икономическа зона в Черно море поставя нови въпроси около енергийната сигурност, суверенитета и стратегическите интереси на България. Темата се преплита с разговорите около договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“, посещението на турския външен министър Хакан Фидан в София, както и с турския интерес към енергийна, транспортна и гранична свързаност през българска територия.
На този фон „Възраждане“ поиска изслушване заради, както посочват от партията, „открита намеса на турската държава“ в български стратегически интереси. Поводът са последните публични изявления на Хакан Фидан, разговорите му в София за договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“, темите за енергийна и транспортна свързаност, както и информацията за участие на турската държавна компания TPAO в проучвателни дейности в българската изключителна икономическа зона.
Според вносителите на искането от „Възраждане“ става дума за натрупване на няколко чувствителни теми — блок „Хан Тервел“, договора с „Боташ“, бъдещия пренос на газ и електроенергия през България, както и възможно участие на турски компании в пътна инфраструктура. От партията определят това като риск за българския суверенитет и настояват държавата да даде публични отговори.
„Възраждане“ са категорични, че България трябва да отстоява своя суверенитет „в конкретните случаи на намеса в нашите дълбоко вътрешни и неприкосновени интереси“. В позицията си те посочват, че темата не може да бъде разглеждана само като технически разговор между две съседни държави, защото засяга енергетика, транспортна инфраструктура, гранична свързаност и потенциален добив в Черно море.
Турска следа в българската газова зона
Най-чувствителната нова линия в казуса е свързана с блок „Хан Тервел“ в българската изключителна икономическа зона в Черно море. От „Възраждане“ посочват, че на 18 февруари 2026 г. турското Министерство на енергетиката е съобщило за партньорско споразумение между турската държавна компания TPAO и Shell за проучвателни дейности в находището „Хан Тервел“.
Проверка показва, че такова съобщение действително е публикувано от турското Министерство на енергетиката и природните ресурси. В него се казва, че Turkish Petroleum, или TPAO, и Shell са подписали партньорско споразумение, според което TPAO става партньор в проучвателните дейности, оперирани от Shell по лиценза за „Блок 1-26 Хан Тервел“, разположен в българската изключителна икономическа зона.
Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар заявява, че блокът е близо до турското газово находище „Сакария“, че площта е малко над 3800 кв. км и че става дума за петгодишен лиценз за сеизмични дейности в партньорство със Shell, след което Анкара се надява на проучвателен сондаж през следващата година.
Това е особено важно, защото българските официални съобщения дават различна публична картина. През декември 2024 г. българското Министерство на енергетиката съобщава, че Shell е избрана да търси и проучва нефт и природен газ в „Блок 1-26 Хан Тервел“. В съобщението се посочва, че блокът е в българската изключителна икономическа зона и е с площ малко над 4000 кв. км.
Жечо Станков и изпълнителният вицепрезидент проучвания, стратегия и портфолио на „Шел“ Юджийн Окпере/сн: Министерство на енергетиката
През април 2025 г. договорът със Shell е подписан официално, като тогава българското Министерство на енергетиката представя проекта като важна стъпка към енергийната независимост и сигурност на страната. В тези съобщения водещият публично назован партньор е Shell.
На 7 май 2026 г. обаче българското Министерство на енергетиката съобщава, че Министерският съвет е разрешил частично прехвърляне на права и задължения, при което Shell прехвърля 25% от своя дял на румънската OMV Petrom. Според това официално българско съобщение след промяната Shell запазва 75%, а OMV влиза с 25%. В него не се споменава турската TPAO или нейно дъщерно дружество като участник с дял.
Именно това разминаване поставя ключовия въпрос. Турското министерство публично твърди, че TPAO е партньор в проучвателните дейности в „Хан Тервел“, докато българските официални съобщения назовават Shell и OMV Petrom. Специализирани енергийни издания, позоваващи се на корпоративни съобщения, описват структура, при която Shell е оператор с 42%, Turkish Petroleum Overseas Company Limited — дъщерно дружество на TPAO — има 33%, а OMV Petrom влиза с 25%, но при условие за регулаторно одобрение.
От „Възраждане“ настояват българската общественост да знае дали участието на TPAO или TPOC е официално одобрено от българската държава, при какви дялове, с какви права и през каква процедура. Те поставят въпроса и дали прехвърлянето на права е минало изцяло през процедурите по Закона за подземните богатства.
Защо „Хан Тервел“ поставя въпроси за суверенитета
Блок „Хан Тервел“ е стратегически не само защото е в Черно море, а защото е част от българската изключителна икономическа зона. Потенциалният добив на нефт или природен газ би имал значение за бъдещата енергийна независимост на страната. Затова участието на всяка чужда държавна компания — особено на компания от съседна държава с активен собствен енергиен дневен ред в Черно море — изисква максимална публичност.
Според „Възраждане“ Турция последователно прокарва своите интереси, включително по теми, които засягат български стратегически ресурси. В позицията си партията посочва и реките Тунджа и Марица като пример за ресурси, към които турската страна е проявявала интереси и претенции. Това е политическа оценка на партията, но тя се вписва в по-широкото им твърдение, че България не трябва да допуска чужда държава да влияе върху решения, свързани с енергетика, инфраструктура и национална сигурност.
Вносителите настояват да стане ясно кой държи дяловете в блок „Хан Тервел“, кой е операторът, кой носи отговорност, какви права се прехвърлят, има ли участие на турско държавно дружество и дали всички решения са одобрени от българските институции по съответния законов ред.
„Боташ“ вече не е само спорен договор
Министър Велислава Петрова и министърът на външните работи на Република Турция Хакан Фидан/сн: Министерство на външните работи
Посещението на Хакан Фидан в България беше на 11 юни 2026 г. Според съобщението на турското външно министерство той е бил приет от президента Илияна Йотова и премиера Румен Радев, срещнал се е с външния министър Велислава Петрова-Чамова, след което двамата са дали съвместна пресконференция. В програмата му е имало и среща с бизнесмени и политици от турската общност, съобщи турското Министерство на външните работи.
В интервю за БТА, дадено преди посещението му, Фидан заявява, че България е ключов стратегически партньор на Турция в енергетиката, сигурността и регионалната свързаност. Той подчертава, че Анкара е готова да работи със София за подобряване на енергийната инфраструктура, като посочва, че сегашният капацитет за газоподаване от Турция към България не е достатъчен за допълнителните количества, които Турция иска да бъдат пренасяни през българска територия.
Именно тук „Възраждане“ вижда проблем. От партията твърдят, че темата „Боташ“ вече не се разглежда изолирано като спорен договор между „Булгаргаз“ и турската държавна компания, а като част от по-широк пакет, включващ нови ангажименти за България. Според тях това може да задълбочи зависимостта на страната ни, вместо да я намали.
На съвместната пресконференция в София Фидан заявява, че Турция следи отблизо развитието около договора с „Боташ“ и че президентът Реджеп Тайип Ердоган е дал указания въпросът да бъде решен „в най-скоро време“, съобщи БТА. Турският министър допълва, че отношенията между България и Турция имат потенциал за много по-широки стратегически проекти.
Ден по-късно премиерът Румен Радев също потвърждава, че турската страна е изразила интерес към предоговаряне на споразумението с „Боташ“ с цел задълбочаване на енергийното сътрудничество с България, включително при преноса на природен газ и електроенергия. По думите му, цитирани от БТА, Турция има интерес и към увеличаване на транспортните потоци през България.
Как енергетиката се обвързва с транспорт и инфраструктура
Договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ беше подписан през януари 2023 г. и предвижда резервиране на капацитет за достъп до турската газова инфраструктура. В публичното пространство той неведнъж беше критикуван заради финансовата тежест за българската страна. Според данните, цитирани от БТА, договорът е за 13 години и предвижда българската страна да плаща около 1 млн. лв. дневно до 2035 г., като при разваляне на споразумението „Булгаргаз“ може да бъде изправен пред сериозни неустойки.
В позицията си „Възраждане“ посочва, че Хакан Фидан не само е защитил интереса на „Боташ“ и договора, който според партията е неравноправен и нанася щети на България, но и е обвързал евентуалното му предоговаряне с нови инфраструктурни и транспортни ангажименти. От партията определят това като опит за поставяне на България в „нови зависимости — транспортни и инфраструктурни“.
Това твърдение има опора в публичните изявления на Фидан, макар оценката за „зависимости“ да е политическа интерпретация на „Възраждане“. Пред БТА турският външен министър казва, че Анкара иска всеобхватно енергийно споразумение, което да включва увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между Турция и България. Той заявява и че са необходими допълнителни инвестиции от българска страна.
Газ, ток, граници и магистрали: по-широкият турски дневен ред
Край Резово от години се водят преговори за изграждане на ГКПП
Разговорите около „Боташ“ се вписват в по-широк турски дневен ред за свързаност през България. „24 часа“ обобщава, че Турция обвързва преразглеждането на споразумението между „Боташ“ и „Булгаргаз“ с няколко други проекта — увеличаване на капацитета за пренос на газ и ток през България към Европа, изграждането на магистрала „Черно море“, увеличаването на пропускливостта на ГКПП „Капитан Андреево“ и откриването на нови гранични пунктове.
Според същата публикация Фидан говори и за увеличаване на трансферния капацитет за пренос на електроенергия от Турция през България със 700 до 1100 мегавата, както и за проект за пренос на зелена енергия между Турция, България, Азербайджан и Грузия. В транспортната част той посочва втора железопътна линия между България и Турция и проекта за Черноморска магистрала.
Тук идва и другият важен елемент от позицията на „Възраждане“ — възможното участие на турски фирми в българска стратегическа инфраструктура. Още през февруари 2026 г. Mediapool съобщи, че турски компании са готови да изградят на концесия магистрала „Черно море“ и два скоростни пътя — от Малко Търново до Бургас и от Варна до Дуранкулак. Тогавашният регионален министър Иван Иванов е заявил, че са водени разговори с турската страна, но не е стигнало време проектът да бъде договорен.
Според „Възраждане“ отдаването на транспортна инфраструктура под контрола на чужда държава би нанесло щета на българската икономика и би било риск за националната сигурност. Тази оценка е тяхна политическа позиция, но фактологичната основа за въпроса е налична: турската страна публично говори за свързаност, граничен капацитет, железопътни линии, магистрала „Черно море“ и по-голям пренос на газ и електроенергия през България.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
