Турците имат една хубава дума – gön surat — буквално означава „дебелокожо лице“. У нас тя е останала като израз за дебелокож човек, в морален смисъл. И е толкова подходяща за българската политика и хората в нея. Гьонсурат до гьонсурата, мила моя майно льо.
От ПКП до Киселова – униженията вече са норма
Председателят на парламента Наталия Киселова го отнесе от словесната тирада на Борисов с стил ПКП. Лидерът на ГЕРБ директно я уволни в монолога си, излъчван от партийната централа.
„Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля. Заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. 19 депутати или там колко депутати има зад гърба си. От къде накъде?“
И подчерта, че първо трябвало да пита. Т.е. – председателят на Народното събрание да пита лидерът на ГЕРБ дали може да отиде на празника на сливата, примерно. Въпреки че по протокол президентът е първият човек в държавата, това реално е председателят на парламента, защото България е парламентарна република. В една нормална държава това щеше да е висша форма на унижение. У нас е нещо нормално, защото тук е пълно с политически гьонсурати.
Вижте още – Как Пеевски наръфа Борисов
Политическият гьонсуратлък като система на управление
Може да съм пропуснал, но не видях нито Киселова да се възмути, нито от БСП да я защитят. Те така са се хванали за шлифера на Борисов, че да не изпаднат от кораба на властта, че са готови и нея да жертват, очевидно. Защото я са отишли на избори, не е сигурно от коя страна ще гледат Народното събрание. А Киселова невъзмутимо си седеше на стола няколко дни, в опит да събере кворум, все едно нищо не се е случило. Пълна деградация – от уважаван преподавател да се сринеш до ниво, в което ти казват, че трябва да искаш разрешение да отидеш на празника на сливата. Очевидно, като седнеш на този стол и някакси придобиваш имунитет. Или дебела кожа. Защото и Цвета Караянчева беше на този пост, когато я нарекоха ПКП.
Бедна ми бедна Киселова, защо не си остана в университета и сутрешните блокове… Ама знам ли, вече може да не е бедна.
От Желязков до партийните „партньори“ – имунитет от срам
Росен Желязков дори няма нужда да бъде коментиран. Никой не си е мислил, че е бил с отвързани ръце сега, за да се изненадва от думите на началника му „че вече му отвързвал ръцете“. Миналата година беше дошъл на честванията на 3 март на Шипка. Изказването му беше посрещнато с освирквания и викове „оставка“ (тогава беше председател на НС). Един депутат ми каза: Те затова него пратиха, защото не него не му пука и да го освиркват.
В позицията на политически гьонсуратлък обаче изпаднаха цели партии. Ситуацията с БСП описа май най-добре Костадин Костадинов:
„БСП ще приемат да участват и със секретарки, и с чистачки в министерства, само и само да имат участие в управлението“.
Само не знам „Има такъв народ“ как ще обясняват клетвите си от съвсем близкото минало „Никога с ГЕРБ, никога с Пеевски“. Защото немалко хора ги припознаха именно заради тези заявки. Освен да разчитаме, че Слави Трифонов ще обясни това поведение в някаква мъдра мисъл на зулусите.
Оптимизмът по български – свикнахме и с цените, и със срама
Но това е положението у нас – да се вкопчим във властта, че не се знае кога ще я изпуснем. Навремето един политик ми разказваше за свой съпартиец:
-
Още на втората седмица ми каза „А, ама то тука няма никаква далавера“.
-
Ама той е вече трети мандат?!?
-
Именно. Това какво ти говори?
И защото дотук няма нищо оптимистично (поне не за нас), все ще намеря време и за петъчната доза оптимизъм. Шефът на КЗП Александър Колячев, които щяха да се борят с повишаването на цените, днес изстреля по Нова ТВ, че сме свикнали вече с високите цени. Което си е доста оптимистично. Значи има мегдан да се повишават още. Така и така вече сме свикнали…
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
