Кои са Gen Z, милениалите и предишните „грешни поколения“?
Покрай протестите в България в публичния разговор все по-често се появява фразата „ядосахте грешното поколение“. В момента това е насочено към т.нар. Gen Z — поколението, родено приблизително между края на 90-те и началото на 2010-те години. Това са младите хора, израснали изцяло в дигитална среда, свикнали да общуват, работят и учат онлайн, поколение на социалните мрежи, бързата информация и висока чувствителност към социални каузи.
Но важно е да си припомним, че подобни очаквания — почти месиански — обществото е имало и към предишните групи. Така беше и с поколението Gen X, родено през 60-те и 70-те, което трябваше да бъде „прагматичното поколение на промяната“ след прехода. По-късно и към милениалите (поколението, родено между ранните 80-те и средните 90-те) бяха отправяни сходни надежди: по-образовани, по-адаптивни, глобални, модерни — и уж бъдещите носители на нов политически морал.
Всяко поколение има своите общи характеристики, формирани от времето, в което е израснало — технологиите, икономическата среда, културните модели. Но всяко поколение е и огромно множество от различни личности. Да се обобщава поведението на милиони хора като единна протестна маса е не само неточно, но и подвеждащо.
Вижте още – Зимата на нашето недоволство: време е да се пробудим
Защо митът за „грешното поколение“ се повтаря?
Снимка: Милена Стойкова/БТА
Днес често чуваме същите лозунги, които вчера бяха насочени към други поколения. Доскоро в публичното пространство се говореше, че „от това поколение нищо няма да стане“ — че младите хора са аполитични, апатични, безинтересни към обществените процеси. А днес внезапно същите млади хора се превърнаха в „грешното поколение“, което някой бил „ядосал“.
Този контраст разкрива една по-дълбока истина: обществото търси обяснения, когато види енергия на улицата, и често я обвързва с възрастта, вместо с реалните политически и социални причини за недоволството.
Поколенческите етикети могат да бъдат удобни — те създават усещане за яснота. Но истината е далеч по-сложна. Хора излизат на протест не защото са родени в една или друга година, а заради усещане за несправедливост, липса на перспектива, бедност, корупция, ценности или лична житейска травма. Поколението може да дава фон, но мотивите винаги са индивидуални.
Протестът е само начало — промяната е в урните
Протестната вълна може да създаде силно усещане за солидарност, ритъм, обща кауза. Младежката енергия, песните, хореографираните скандирания и социалната мобилизация са важна част от демократичния процес. Но протестът не приключва на площада.
Той започва там.
Да извикаш, да се събереш, да покажеш гражданска позиция — това е първата крачка. Но промяната минава през политическо участие, което означава още нещо: утре трябва да отидеш и да гласуваш. Да направиш информиран избор. Да търсиш отговорност от тези, които избираш. Да не се разколебаваш след първите трудности.
Енергията на едно недоволство е мощна, но без политическа трансформация тя изчезва като пара. Истинската тежест се проявява, когато гласът на площада стане глас в урната.
Това не зависи от Gen Z. Не зависи от милениалите. Не зависи от Gen X.
Зависи от всеки човек поотделно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
