Остри критики към плановете за въвеждане на еврото и към проектобюджета за 2026 г. отправи заместник-председателят на Народното събрание от „Възраждане“ Цончо Ганев. В интервю за Дарик радио той заяви, че България влиза в еврозоната „в най-неподходящия момент“, натрупала „40 милиарда нови дългове“ и изправена пред риск от загуба на последните си финансови защитни механизми.
Според него широко прокарваната публична кампания в подкрепа на еврото — финансирана с „10 милиона лева от бюджета“ — стъпва на два „пропагандни, а не икономически“ аргумента: спад на лихвите и прилив на чуждестранни инвестиции. И двата, подчертава Ганев, са погрешни.
Лихвите и инвеститорите: митове за еврото
Ганев аргументира, че членството в еврозоната не носи обещаваното поевтиняване на кредитите, защото реално такова поевтиняване вече е настъпило без въвеждане на еврото.
„В момента България, без да е част от еврозоната, има лихви съизмерими с тези в държавите членки. Няма накъде повече да падат. Там и тук са еднакви“, заяви той.
По думите му тезата, че еврото ще донесе финансово облекчение за домакинствата и бизнеса, е неоснователна и не отразява реалната динамика на кредитния пазар.
Вторият ключов аргумент, който Ганев оспорва, е, че членството в еврозоната ще направи България магнетичен център за инвеститори.
„Как точно ще стане? Бизнесите не напускат България, напускат Европа. Германия – локомотивът на европейската икономика – губи заводи и производства. Франция е пред фактически фалит. Как тогава инвеститорите ще се втурнат към България?“, попита той.
Ганев подчерта, че Италия, Франция, Испания и Гърция са със задлъжнялост, която поставя под въпрос стабилността на самата еврозона, а българската икономика е твърде малка, за да противодейства на възможни сътресения.
40 милиарда нов дълг при влизане в еврозоната
Според Ганев България се присъединява към валутния съюз в момент на рекордно нов дълг, без работеща индустриална политика и с изкуствено завишени приходи в бюджета.
„Влизаме в клуба на богатите, стартирайки с четиридесет милиарда нови дългове. Това означава едно — нищо добро не ни очаква. Ще продължаваме да сме най-бедните“, предупреди той.
Той прогнозира, че страната ще попадне в „дългова спирала“, която неминуемо ще доведе до външен контрол върху националната бюджетна политика: „Някой ще дойде и ще каже: няма да актуализирате пенсии, няма да вдигате заплати, ще режете разходи по указания отвън“.
Падането на борда и загубата на финансовата защита
Най-сериозната критика на Ганев е насочена към факта, че с приемането на еврото отпада валутният борд — механизъм, който според него е предпазвал България от хаотично харчене, прекомерни заеми и инфлационни шокове.
Още по темата – Деян Николов: Еврозоната може да върне България в хаоса на 90-те
„Единствената котва, която пазеше държавата от хаос, беше бордът. Сега тя пада. 80 милиарда лева, които бяха недосегаеми, се освобождават. Част от тях отиват в Брюксел, а ние оставаме без защита“, заяви той.
Ганев повдигна и въпроса за двата тона злато, закупени от БНБ „на рекордно високи цени“ и изпратени в Брюксел като част от резервите за участие в еврозоната: „Защо не дадохме от златото, което се държи в Банката на Англия, а купихме ново на най-високите цени?“.
В интервюто си в Дарик радио той направи паралел между България и държави, които вече са част от валутния съюз и според него се намират в критично икономическо състояние: Италия, Испания, Франция и Гърция.
Той използва и метафората за потъващия „Титаник“, за да опише процесите в еврозоната: „Корабът потъва, лодките се отдалечават, а българската лодка гребе към него, защото е най-големият кораб“.
Бедността и ефектите върху хората
Според предоставените от Ганев данни, получени от Министерството на финансите и НАП:
-
79% от българите официално декларират доходи между 0 и 2000 лв.
-
Половината от тях — до 1000 лв.
„Какъв клуб на богатите? Какъв просперитет?“, пита той.
Ганев отбеляза, че значителна част от българите живеят в условия на „енергийна бедност“, отоплявайки се минимално през зимата и разчитайки на най-евтините храни.
Вижте още – Данък дивидент нагоре: гоним богатите или наказваме малките?
Критики към проектобюджет 2026
По негови думи проектобюджетът за 2026 г. не е нито социален, нито реалистичен. Вместо да подкрепя най-уязвимите, той „вдига данъчно-осигурителната тежест за малкия бизнес“, докато едрият капитал остава защитен.
Той обвини управляващите, че целенасочено представят еврото като универсално решение, докато истинските проблеми – ниските доходи, липсата на индустрия, високата задлъжнялост – остават без решение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
