Хиляди декари земя в района на община Сухиндол могат да бъдат покрити с фотоволтаични панели, а част от терените, които вече са се самозалесили и са включени в лесоустройствен проект като горска територия, рискуват да бъдат фактически загубени като гора. За това предупреждава Иван Христанов във видео от място, в което показва терена и разговаря със заместник-министъра Николай Василев, отговарящ за горите и горските предприятия, както и с представители на Северноцентралното държавно предприятие.
По думите на Христанов, това, което в момента изглежда като зелени хълмове, пасища и самозалесили се площи, може да се превърне в „черно море от фотоволтаици“. Той посочва, че само на едно от местата се предвиждат около 5000 декара фотоволтаични панели, а заедно с още два близки терена общата площ може да достигне около 9500 декара.
Хиляди декари край Сухиндол пред риск от фотоволтаици
Заместник-министър Николай Василев обяснява във видеото, че общата площ на проектите е над 9500 декара. От тях близо 1400 декара са включени в последното лесоустройство като горска територия. По думите му това означава, че при реализиране на проекта България би загубила около 1400 декара гори.
Представител на горското предприятие уточнява, че по кадастрални карти тези имоти се водят пасища на община Сухиндол. През последните 25–30 години обаче част от тези пасища са се самозалесили и фактически са се превърнали в гора. Съгласно Закона за горите площите, които са станали гора, се включват в лесоустройствения проект. Именно затова лесоустроителите са ги отразили като горска територия в новия проект.
Така се стига до ключовия проблем: по документи част от терените са пасища, но фактически и по лесоустройство вече представляват гора. Според Христанов общината е имала избор — да поиска тези самозалесили се площи да бъдат признати като гори, като преписките бъдат изпратени към Министерството на земеделието и храните, или да позволи те да бъдат изсечени и заменени с фотоволтаични панели.
„Те обезглавяват български гори“, казва Христанов във видеото, като подчертава, че според него местната власт е избрала вместо зелени площи теренът да се превърне в „черна пустиня“ от фотоволтаици.
Самозалесени пасища, които вече са отчетени като гора
Според заместник-министър Василев случаят не е изолиран за страната. Той посочва, че подобен подход се наблюдава и на други места — не само чрез потенциално заобикаляне на горското законодателство, но и чрез промяна на категоризацията на земеделски земи.
По думите му в други случаи плодородни земеделски земи от трета, четвърта и пета категория се прекатегоризират, за да могат върху тях да бъдат реализирани фотоволтаични проекти. Това поставя въпроса дали възобновяемата енергия се развива върху подходящи терени, или навлиза върху земи с висока земеделска и екологична стойност.
Христанов допълва, че е изискал информация от Института „Пушкаров“, който описва като единствената институция в България, имаща право да прекатегоризира земи. Той припомня и предишен случай от 2023 г., при който прокуратурата и следствието са се занимавали с множество казуси, свързани с промяна на категорията на качествени земеделски земи към по-ниски категории, за да бъдат използвани за фотоволтаични проекти.
По думите му предстои справката от института да бъде разгледана, за да се провери дали и в настоящия случай има подобни „аномалии“ при категоризацията на земите.
Иван Христанов: Общината е имала избор
От разговора става ясно, че вече са подадени два сигнала до прокуратурата. Единият е свързан с вече разчистения терен, който участниците във видеото показват и описват като площ от около 300 декара. Вторият сигнал е свързан с намерения за продължаване на дейностите в района.
Това превръща казуса в пример за по-широк проблем — сблъсъка между инвестициите във възобновяема енергия, опазването на горските територии и защитата на земеделските земи. В случая край Сухиндол спорът не е дали фотоволтаиците са нужни като енергиен източник, а къде и върху какви терени се изграждат.
Може да ви е интересно – Турция пази земята си, България я покрива с панели
Сигнали до прокуратурата и съмнения за прекатегоризация
Видеото поставя въпроса за цената на т.нар. зелен преход, когато проекти за възобновяема енергия се планират върху самозалесили се площи, пасища или земеделски земи с потенциална производствена стойност. Христанов представя случая като избор между запазване на природно възстановили се гори и превръщането на хиляди декари в индустриална фотоволтаична зона.
Особено чувствителен е въпросът с площите, които по кадастър се водят пасища, но в последните десетилетия са се превърнали в гора. Ако тези терени бъдат признати и защитени като горска територия, те биха попаднали под различен режим. Ако обаче останат третирани като пасища, това може да отвори пътя към тяхното разчистване и използване за енергийни проекти.
Когато зеленият преход заплашва зелени площи
Така случаят край Сухиндол се превръща в симптом за по-голяма дилема: дали България ще развива възобновяемата енергия върху пустеещи, деградирали и индустриално подходящи терени, или ще допуска подобни проекти да навлизат върху площи, които вече имат горска, земеделска или екологична стойност.
В този смисъл предупреждението на Христанов е насочено не срещу самата идея за фотоволтаична енергия, а срещу начина, по който се избират терените. Защото, ако „зеленият преход“ започне да унищожава реални зелени площи, общественият спор вече не е за енергетика, а за това кой и как решава какво да бъде пожертвано в нейно име.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
