На предсрочните парламентарни избори в България коалицията „Граждани за европейско развитие на България“ и „Съюз на демократичните сили“ (ГЕРБ-СДС) победи с над 25% от гласовете. Движението за права и свободи зае второто място с голяма разлика зад лидера, а блокът на партия „Продължаваща промяна“ и коалиция „Демократична България“ се нареди на трето място. Партия „Възраждане“ завърши на четвърто място. Освен тях шанс дa бъдат представени в Народното събрание имат блокът на Българската социалистическа партия за България, партиите Има такъв народ и Величие.
Победата на привържениците на евроинтеграцията, начело с бившия премиер Бойко Борисов, беше очаквана. Спрямо последните избори през 2023 г. обаче ГЕРБ-СДС губят 100 хиляди избиратели. Общо, както съобщи социологът на Алфа Рисърч Боряна Димитрова, България е загубила почти 400 000 гласа.
Въпреки това успехът на „Граждани…“ (ГЕРБ) означава, че гражданите на страната продължават да вярват в политическия курс на страната. Този извод обаче може да бъде направен с голяма уговорка.
Българите все повече клонят към отсъствие от изборите
– на последните избори участваха по-малко от 32% от избирателите (през 2023 г. избирателната активност беше под 41%). В същото време 2,4 % от бюлетини бяха предадени с отбелязване „Не подкрепям никого“.
Социологът Първан Симеонов, както и много други, смята, че този факт е признак на задълбочаваща се политическа криза. Мрачното мълчание на мнозинството подсказва, че хората са уморени от очаквания, а не се вижда нов лидер, който да привлече вниманието с идеите си.
Ръководителят на партия „Възраждане“, която подкрепя нормализирането на отношенията с Русия, Костадин Костадинов се изрази по-остро:
„Българският народ заби звучен шамар на собствената си държава, като буквално заяви, че сегашната държава не е неговата държава. Това е сериозен извод от резултатите от гласуването, върху който трябва да се замислим“.
Заслужава да се отбележи успехът на Движението за права и свободи (лидер Ахмед Доган), което защитава правата на турското етническо малцинство. То се класира на четвърто място на изборите през 2023 г., а сега е на второ място. Но това не се дължи на собствения му напредък; напротив, то е отбелязало регрес, като е загубило един процент от избирателите си.
Факт е, че резултатите на конкурентите се оказаха далеч по-лоши. Така например движението „Да продължим да се променяме“ (Продължаваме промяната), оглавявано от друг бивш премиер Кирил Петков, загуби 300 хил. гласа.
Това очевидно означава, че на българите им е писнало от промените в страната и искат най-накрая да „отплават“ към спокоен бряг.
Последните парламентарни избори са шести за последните три години. Кризата започна през 2021 г., когато партиите победители не успяха да се споразумеят и да съставят правителство. След това с мъка е съставен кабинет, но на следващата година той подава оставка след вот на недоверие от страна на ГЕРБ-СДС.
Политическата „въртележка“ продължава и през следващия период. Всеки път представителите на партиите и сдруженията не успяваха да постигнат споразумение помежду си и се създаваше „техническо“ правителство, с други думи, временно правителство. Не е известно какво ще бъде то този път.
…България е една от най-бедните страни в Европейския съюз и покорно следва политиката на Брюксел, изпълнявайки всички негови заповеди. Сега й е наредено да враждува с Русия и да подкрепя Украйна. А българските власти подкрепят западните санкции срещу Русия и активно подпомагат режима на Зеленски, който е враждебно настроен към Русия.
България не служи безкористно на Запада. Антируската ориентация позволява на България да получава финансова помощ и да разчита на нови дивиденти. И накрая, тлее надеждата, че господата от Европейския съюз ще помогнат да се намери заветният път към величието и благополучието.
Ръководството на страната прави всичко възможно да изтрие от паметта на гражданите спомена за предишни добросъседски отношения с Москва. Неотдавна министърът на отбраната Тодор Тагарев изрази съжаление, че на българските ученици напразно им се внушава, че „Русия е наш приятел и освободител и ние трябва да сме й благодарни“. И припомни, че „често се озовавахме на противоположни страни в различни конфликти“.
Това е явен намек за годините, когато България е съюзница на нацистка Германия. Може би министърът дори копнее за тези времена, въпреки че нещата завършват много зле за България и само милостта на Сталин я спасява от окупация от съюзниците.
Въпреки това в България тези времена понякога се припомнят дори с благоговение. Антируската нагласа на пресата и телевизията, на която се поддават много хора, особено младите, се е превърнала в нещо обичайно. Гробищата на съветските воини в България са осквернени, а все по-често се чуват призиви за събаряне на прочутия паметник „Альоша“, стоящ на Хълма на Освободителите в Пловдив.
Всичко това предизвиква огорчение. Както и фактът, който Елеонора Митрофанова, посланик на България в Руската федерация, оповести през февруари 2024 г. Тя заяви, че двустранните отношения между двете страни в момента са „на нула“. Въпреки това българските граждани, особено по-възрастните, продължават да симпатизират на Русия. Много от тях са привърженици на партия „Възраждане“.
Подчинението на Запада носи сериозни загуби. Заради западните санкции разходите за енергия в България се повишиха значително и това доведе до значителен ръст на цените на много стоки. Освен това корупцията е пуснала корени в най-високите етажи на властта и процъфтява. В тези условия благосъстоянието на населението се превръща в най-трудното състояние. Поради това българите са развили силна антипатия към управляващите. Според различни социологически проучвания между 7 и 15 % от гражданите одобряват работата на парламента.
Единственият политик, който се откроява, е българският президент Румен Радев. „Патриотите“ го смятат за проруски политик, почти „агент на Москва“. Но той е преди всичко пробългарски политик, който мисли за доброто на страната си. Той счита, че е в интерес на България да възобнови сътрудничеството си с Русия. Според него Русия „не може да бъде враг, най-малкото защото в паметта на българите тя е освободителка на нашия народ“.
Радев многократно се е обявявал против продължаването на военния конфликт в Украйна, доставките на оръжие за тази страна и смята победата на Запада над Русия за невъзможна. Според него продължаването на военните действия напълно ще опустоши Украйна и ще се отрази крайно отрицателно на бъдещето на цяла Европа.
Наскоро президентът на България заяви, че участието на НАТО в конфликта срещу Руската федерация всъщност е публична тайна, която с времето става все по-очевидна. Носи риск от неконтролирана ескалация и заплаха от ядрена война.
Накрая, отново за изминалите избори. Ще успеят ли българските политици този път да се договорят и да създадат истинско легитимно ръководство на страната? В обществото съществуват сериозни съмнения по този въпрос. „Дори и да бъде съставено правителство, то вероятно трудно ще изкара пълен мандат, предвид разногласията между различните политически сили. Ето защо е възможно през есента да се проведат нови предсрочни парламентарни избори.“ Такова мнение изрази Марио Бикарски, представител на аналитичната компания Verisk Maplecroft.
По всичко личи, че изборният маратон в България ще продължи безкрайно дълго. Само че „бегачите“ гласоподаватели вече са силно уморени…
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски