На шести май сутринта в небето над София няма да летят F-16. Ще лети само илюзията – под формата на добавена реалност в студиото на bTV. Да, добре сте прочели – bTV гордо обяви, че ще визуализира самолета в ефир чрез AR технология, защото, както се оказва, единственият F-16, който реално стигна до нас, е този в телевизионното студио. Докато гвардейците крачат под звуците на фанфари, зрителите ще видят „бъдещето на българската авиация“… но не на живо, а през анимационен филтър. Ирония? Не – българска действителност.
След години чакане, пари, преговори и още пари (очевидно ще трябват), първият американски F-16 „Block 70“ наистина кацна, но не и в бойна готовност, а във визуален сценарий, който повече прилича на трейлър за „Междузвездни войни“, отколкото на национална гордост. Министерството на отбраната обяви пристигането му в края на април с фанфари и след това започнахме да му търсим платката, защото този модел не работи с чипове от перални. Вторият самолет? Трябваше да дойде почти едновременно. Може би е на път. Може би още го боядисват. Последната информация за неговото „тръгване“ беше преди седмица. Оставаме с впечатлението, че го бутат до България.
Вижте още тук: Експерт: Договорът за F-16 беше политическа сделка
И докато телевизиите чертаят дигитални хоризонти, армията ни марширува в реалния свят – по-малобройна, по-затруднена и по-зависима от всякога.
Българската армия – днес и вчера
По време на Сръбско-българската война (1885 г.) числеността ѝ наброява 86 00 души, пише Actualno.com. Броят на доброволните дружини и отряди възлиза на 14 000 души. В началото на 20-ти век Българската армия възлиза на 102 00 души. Броят ѝ надвишава армията на САЩ. По време на Балканската война (1912-1913 г.) България мобилизира 600 000 души при население от 4,5 милиона. По време на Първата световна война (1914-1918 г.) България мобилизира 800 000-на армия. По време на т.нар. комунистически период армията варира между 150 00 – 200 00 души. От 1961 г. разполага с ракети, способни да носят ядрен заряд, пише в статията.
През 2001 г. Българската армия е разполагала с около 45 000 активни военнослужещи, по данни на различни източници. Към 31 декември 2004 г. българските сухопътни войски са имали 567 танка, 965 бойни бронирани машини и 666 артилерийски установки, посочва Wikipedia. Без да броим самолетите МиГ и СУ.
Днес военният бюджет достига над 3% от БВП, но голяма част от средствата са насочени към договори със САЩ и НАТО, не към реални бойни способности „тук и сега“.
Армията ни днес е професионална, по-малка, но далеч не по-боеспособна. Имаме нови камиони, нови униформи, но нямаме достатъчно летци, механици или резерви. Иронията е, че военната мощ се изпарява, но харченето расте.
Какво ще видим на парада?
Според официалната информация от Министерството на отбраната, в днешния парад в София ще участват:
- Националната гвардейска част
- Представителни блокове на Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили и Специалните сили
- Новата бронирана техника „Guardian“ и бойни машини „SandCat“
- И няколко вертолета
По небето обаче F-16 няма да видим – дори и в добавена реалност.
Но зад парадната фасада остава въпросът: какво празнуваме? Бъдещето, което още го няма? Миналото, което забравяме? Или просто онази странна смес от гордост и срам, която толкова добре познаваме?
И все пак – нещо, с което да се гордеем
Някога българската армия беше синоним на национален дух. При Одрин, при Дойран, в Балканските и Световните войни българският войник се е сражавал с неподправена вяра, често срещу многократно по-многоброен враг. Побеждавал е не с технологии, а с воля. Не с AR-сценарии, а с кал, студ и храброст.
И точно в това е нашата сила – не в самолетите, които не пристигат, а в паметта, която не изчезва. Шести май не е просто протокол. Това е момент за почит – към реалната армия, не дигиталната. Към тези, които са носили пагони не заради телевизионни ефекти, а заради България.
