Дебатът за инфлацията и ефектите от бъдещото присъединяване на България към еврозоната се води усилено през тази година, но сериозно се засили след като страната предприе реални стъпки към въвеждане на еврото. Според подробен анализ на Стоян Панчев от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика), публичният разговор е доминиран от опростени политически внушения, които често противоречат на реалните икономически данни.
ЕКИП подчертава, че българските граждани са реално разтревожени от ускореното нарастване на цените в процеса на замяна на лева с евро и изчезването на валутния борд. Липсата на пълна, обективна и аналитична информация възпрепятства хората и бизнеса да се ориентират в реалната икономическа ситуация и в онова, което предстои.
Анализът разглежда връзката между инфлацията и еврото през няколко взаимно свързани перспективи – теоретични, исторически, институционални, глобални и локални – за да изведе основните проинфлационни фактори, включително тези, които възникват именно при присъединяването към еврозоната.
Вижте още – Цончо Ганев: Еврото ни води към дългове, не към просперитет
ЕКИП: Еврозоната по структура е проинфлационна
Стоян Панчев обяснява, че всяка съвременна държава със собствена валута има два основни монетарни стълба: стабилност на цените и ограничение пред финансирането на бюджета от централната банка. Преминаването към друг монетарен режим – какъвто е членството в еврозоната – неизбежно засяга именно тези два механизма.
Според анализа еврозоната е „структурно проинфлационен проект“. При създаването ѝ южните икономики преминават от инфлационен към относително дисциплиниран режим заради наследството на Бундесбанк. Но с времето това наследство отслабва, а на преден план излиза политика на парични стимули и все по-слаби бюджетни ограничения. В северните държави отпадането на строгите национални правила води до постепенно засилване на инфлационните ефекти.
ЕКИП отбелязва, че исторически въвеждането на еврото винаги е било придружено от ускоряване на инфлацията, както краткосрочно (закръгляване на цени, разходи за преминаване към еврото), така и дългосрочно (ефектите от монетарната политика на ЕЦБ).
Анализът разглежда и глобалните цикли – дефлационния период след азиатската криза, Русия 1998, „дотком“ срива и интеграцията на Китай в СТО. Именно тези глобални фактори, а не еврото, стояха зад ниската инфлация в първото десетилетие на XXI век.
ЕКИП подчертава, че след 2015 г. политиката на нулеви и отрицателни лихви, огромните програми за количествени улеснения и фискалните експанзии в ЕС водят до рязко ускоряване на инфлацията. Пандемията и войната в Украйна само усилват този цикъл.
Вижте и това – Георги Вулджев: Еврото няма да ни спаси
Хърватия като предупреждение за скрит инфлационен натиск
Анализът отделя голямо внимание на Хърватия като пример за политически „улеснено“ влизане в еврозоната на фона на ускоряваща се инфлация.
ЕКИП подчертава:
-
Хърватия не е изпълнявала инфлационния критерий в периода април 2021 – март 2022 г., изоставайки с 0,4 пункта.
-
Методологично решение за „изключения“ повишава критерия така, че страната да попадне под него.
-
След публикуването на Конвергентния доклад инфлацията в Хърватия рязко ускорява, много преди 1 януари 2023 г.
-
Въвеждането на еврото е съпроводено с ценови тавани, етичен кодекс за търговците, двойно обозначаване, проверки, натиск върху бизнеса и др.
-
Въпреки тези мерки Хърватия натрупва почти двойно по-висока инфлация спрямо средната за еврозоната.
ЕКИП предупреждава, че след потискане на цените по административен път, неизбежно следва освобождаване на „задържаната“ инфлация – процес, който вече се наблюдава в България.
Какво означава еврото за България според анализа на ЕКИП
Стоян Панчев подчертава, че България влиза в еврозоната в период на глобална инфлация, без външни фактори, които да облекчат ценовия натиск. Според него рискът идва както от външната среда, така и от вътрешни фактори, които ще се засилят при отпадането на валутния борд.
Краткосрочни ефекти
ЕКИП очаква:
- закръгляване на цени;
- повишени разходи за бизнеса при преминаване към еврото;
- възползване на компании в концентрирани сектори за повишения;
- инфлация, задвижвана от очакванията на потребители и фирми.
Вътрешни структурни фактори
-
демографски натиск → ръст на заплати над производителността;
-
ускорено кредитиране при реално отрицателни лихви;
-
разхлабена фискална политика и увеличаване на публичните разходи.
ЕКИП подчертава, че след влизането в еврозоната монетарните решения на ЕЦБ ще се пренасят бързо в българската икономика, но страната няма да има инструментариум да противодейства, защото делът ни в еврозоната е едва 0,7%.
Петте основни извода
-
Преминаването от валутен борд към еврото е по природа проинфлационно.
-
Административният контрол върху цените е временен и неизбежно води до рязко поскъпване след отпадането му.
-
Реалното управление на инфлацията изисква задълбочено разбиране на пазарните структури и институционалните слабости.
-
След еврото макропруденциалните мерки (инструменти за ограничаване на прекомерното кредитиране и финансовите рискове – б.р.) остават единствен инструмент за БНБ – но досегашният опит показва, че те почти не се използват.
-
Фискалната политика е най-силният вътрешен проинфлационен фактор и тази тенденция ще се засили след отпадането на борда.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
