Посещението на българската парламентарна делегация в Рим и Ватикана по повод 24 май предизвика спор, който надхвърли рамките на обичайния държавен протокол. Повод станаха думите на председателя на Народното събрание Михаела Доцова, че визитата била „традиция на единство“ между католическата и православната църква, защото „християнството е едно“ и е „съборно и единно“.
Българската делегация, водена от Доцова, беше приета на аудиенция от папа Лъв XIV във Ватикана. В рамките на визитата тя отправи покана към папата да посети България, а делегацията му подари икона на св. Иван Рилски и ръчно тъкан чипровски килим. Срещата беше част от традиционните български прояви в Рим и Ватикана около 24 май — Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, информира bTV.
Репликата за „единство“, която запали спора
Папа Лъв XIV
Спорът започна след изявлението на Доцова пред медиите след срещата с папа Лъв XIV. Тя заяви, че „това не е просто традиция на посещенията, а традиция на единството между православната и католическата църква, защото християнството е едно — то е съборно и единно“, цитирана от Фокус.
Именно тази формулировка предизвика възражения. На пръв поглед тя може да бъде прочетена като дипломатически жест — послание за уважение, историческа памет и добър тон между България и Светия престол. Но в православен контекст думите „единство“ и „съборност“ не са неутрални протоколни изрази. Те имат конкретен богословски смисъл и са свързани с изповядването на Църквата като „една, света, съборна и апостолска“.
Затова критиките не бяха насочени основно срещу самата визита във Ватикана, която е част от утвърдена традиция около 24 май, а срещу начина, по който председателят на Народното събрание говори за отношенията между Православната и Римокатолическата църква.
Костадинов: държавата не трябва да говори вместо Църквата
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който беше част от българската делегация в Рим, се разграничи от риториката на Доцова.
Според позицията му след Великата схизма от 1054 г. римокатолическата общност се отделя и отпада от светата Православна църква. От тази гледна точка той определя като недопустимо председател на Народното събрание да въвлича българската държава и Българската православна църква в потенциален религиозен скандал, който според него компрометира българската вероизповедна принадлежност и православна идентичност.
Андролова: „И изведнъж Михаела Доцова ги събра“
Критики към думите на Доцова се появиха и извън партийната реакция. В публичен коментар във „Фейсбук“ Калина Андролова определи изказването като сериозен гаф и постави въпроса защо председателят на Народното събрание използва подобна терминология.
Андролова напомня, че Православната и Католическата църква са разделени от 1054 г. „И изведнъж Михаела Доцова ги събра! Това никой никога не го е казвал“, пише тя. Според нея, когато изобщо се говори в посока на сближаване, езикът обикновено е „заобиколен и метафоричен“, защото темата е духовна и изисква особена прецизност.
Най-острата част от коментара ѝ е свързана с очакването Българският патриарх Даниил да вземе отношение. Андролова определя казаното от Доцова като „самодейност“, която от гледна точка на Православната църква е „абсолютен скандал“. Според нея патриархът не би трябвало да мълчи, когато се проповядва „откровена ерес“, защото Църквата трябва да възгласява истината и да се бори с ересите.
Андролова допуска и протоколен проблем — че Доцова може да не е била инструктирана какво може и какво не може да говори при подобна среща. Но според нея това не оправдава „дилетантството“. Тя завършва с въпроса дали ще се „обединяват Църквите“, или председателят на парламента просто не е разбрала какво е казала.
„Христоносци“: въпросът е за вероизповедната чистота
Още по-разгърната и богословски остра е позицията на редакция „Христоносци“, озаглавена „Относно вероизповедната чистота и държавния протокол“. В нея изказването на Доцова се разглежда не просто като непремерена реплика, а като навлизане на светски държавен представител в деликатната област на догматиката, църковната история и православната еклисиология.
Според „Христоносци“ думите, че визитата изразява „традиция на единство между католическата и православната религия“, подменят вековни богословски истини с езика на светския компромис. Основният им аргумент е, че съборността и единството на Църквата не са абстрактни понятия, които могат механично да обединят различни християнски деноминации или изповедания.
Текстът стъпва върху православното разбиране за Църквата като „една, света, съборна и апостолска“. От тази гледна точка „Христоносци“ твърдят, че след Великата схизма Римокатолическата катедра е отпаднала от благодатното единство на Православието поради догматически различия като учението за папското първенство и непогрешимост, както и Филиокве — добавката, според която Светият Дух изхожда „и от Сина“. В тази логика твърдението за „единство“ между православие и католицизъм се представя като легитимиране на т.нар. „теория на клоновете“ — идеята, че различните християнски традиции са отделни клонове на една и съща Църква. Подобна теза е отхвърляна от по-консервативното православно съзнание, защото според него пълнотата на Църквата се съхранява в Православието.
Другият важен акцент в позицията е свързан с държавния протокол. „Христоносци“ настояват, че светската власт няма мандат да формулира богословски позиции по въпросите на църковното единство. Според тях председателят на Народното събрание може да участва в дипломатически срещи, да изразява уважение и да говори за културни и исторически връзки, но няма право да прави изказвания, които звучат като позиция по междуцърковни въпроси.
Тази теза е насочена към по-широк проблем: къде минава границата между държавното представителство и църковната компетентност. За „Христоносци“ понятия като „съборност“, „единство“, „църковно общение“ и „православна идентичност“ не могат да се използват свободно от политици, защото принадлежат към богословския речник на Църквата.
Позицията засяга и жестовете около срещата с папата. Особено внимание е отделено на целуването на ръката на римския епископ, което според „Христоносци“ не може да бъде сведено само до светски етикет или дипломатическа учтивост. В строгото православно разбиране подобен жест може да бъде възприет като признаване на духовна власт и приемане на благословение от инославен йерарх.
Именно тук текстът преминава от критика на политическата формулировка към по-дълбока тревога за икуменизма. Според „Христоносци“ духът на изказването прокарва идеи на религиозен синкретизъм, които размиват границите между Православието и католицизма. Те виждат в подобен език не просто невежество, а риск от нормализиране на богословски компромис, представен като дипломатическа учтивост.
Защо спорът не е само политически
В случая има няколко различни нива на критика. Едното е богословско: думите „съборност“ и „единство“ не са просто красиви общи формули. В православната традиция те са част от Символа на вярата и обозначават конкретно разбиране за Църквата. Затова употребата им в контекст на „единство“ между Православната и Римокатолическата църква лесно може да бъде възприета като внушение за пълно църковно общение, каквото реално не съществува.
Другото ниво е институционално. България е светска държава, но Конституцията определя източноправославното вероизповедание като традиционна религия. Това означава, че държавните представители трябва да бъдат особено внимателни, когато говорят за теми, свързани с православната идентичност и отношенията между църквите. Те могат да представляват държавата, но не и да говорят от името на Българската православна църква.
Когато дипломатическият език стъпва върху богословска мина
Вероятно изказването на Доцова е било замислено като протоколно послание за близост, уважение и традиция. В дипломатически контекст подобни думи често се използват, за да подчертаят културни и исторически връзки, без да се навлиза в богословски детайли.
Но точно тук се появява проблемът. Когато държавен представител използва понятия като „съборност“ и „единство“, той вече не говори само на езика на протокола. Той стъпва върху терминология, която за православните вярващи има догматическо съдържание. А когато тези думи бъдат поставени в контекста на отношенията между Православната и Римокатолическата църква, те неизбежно отварят въпроса за Великата схизма, папския примат, Филиокве и липсата на пълно евхаристийно общение.
Затова случаят не е просто спор около една реплика. Той показва колко лесно дипломатическият език на „мостовете“ може да се сблъска с богословския език на границите. За едни думите на Доцова може да звучат като жест на уважение. За други — като недопустимо смесване на държавен протокол, религиозна символика и църковна догматика.
Така посещението, което трябваше да бъде част от празничния дипломатически календар около делото на светите братя Кирил и Методий, се превърна в повод за по-дълбок спор: може ли светската власт да използва богословски понятия без богословска прецизност — и каква цена плаща общественият разговор, когато го прави.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
