Проектът на бюджета за 2024 г. няма буфери и създава предпоставки за дисбаланси в икономиката. Освен това има разминаване между паричната политика, която водят БНБ и ЕЦБ за овладяване на инфлацията, и фискалната политика на правителството. Това обяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на заседание на бюджетната комисия в парламента, на което се обсъжда на първо четене проектозакона за държавния бюджет за догодина, пише Сега.БГ.
Димитър Радев препоръча разходната част на бюджета да бъде по-рестриктивна, а бюджетният дефицит – по-нисък. Дори при 3% дефицит, който е границата на Маастрихтските критерии, има предпоставки за макроикономически дисбаланси, смята шефът на БНБ.
Асен Василев, министър на финансите
Той посочи, че докато ЕЦБ и БНБ водят антиинфлационна политика с повишение на лихвите и на минималните резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност на банките, то проектът на правителството с високо ниво на разходи и дефицит ще изиграе точно обратната роля.
Според централната банка дефицитът е добре да бъде в рамките на 1% през следващата година и да се намалява до нула в следващите три години. „Разбирам, че нулев дефицит за 2024 г. не е реалистично, защото няма такива нагласи в Народното събрание и обществото, но трябва да се предвиди ясен тренд за неговото намаляване – нещо, което не виждаме в проектобюджета„, каза Радев.
Управителят на БНБ посочи, че не вижда буфери в бюджета. Според него те може да бъдат в две направления. Едното е да се въведе ограничение от 10% при ангажиментите за разходите. Идеята е 10% от разписаните разходи на държавните и общинските структури да се правят в последното тримесечие, само ако рисковете пред приходната част на бюджета не се сбъднат.
Според управителя на БНБ другият буфер може да бъде фискалният резерв, в който обаче трябва да има повече пари и затова е необходимо да се завиши минималният, неснижаем размер на резерва.
Минималният размер на резерва остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това обезпечава парите само на Сребърния фонд (който гарантира пенсиите, бел.ред), в който има 4 млрд. лв., плюс текущи ликвидни нужди на бюджета, които не може да стигнат и за един месец, посочи Радев. Той припомни, че първоначално Фискалният резерв е обезпечавал и другите фондове със специално предназначение, както и текущи ликвидни нужди на държавата за два месеца.
Все пак управителят на БНБ отбеляза и положителни неща свързани с план-сметката на държавата. Първо, нормализиран е бюджетният процес и се очаква до края на годината да имаме приет бюджет. Второ – има заложена ясна цел за влизане в еврозоната, макар да има забележки за начина, по който ще бъде постигната. Друго предимство е опитът за повишаване на прозрачност на капиталовите разходи.