Ако трябва да заснеме продължение на култовия филм „Да изчезнеш за 60 секунди“, режисьорът Доминик Сена обезателно трябва да покани за главната роля шармантната Павела Митова. В новата версия — „Как се национализира рафинерия за 30 секунди“.
Днес крехката депутатка от „Има такъв народ“ успя да организира, проведе и накара комисията по енергетика да гласува чисто нов законопроект дори за по-малко от минута. Някои смятат 28, други — 30 секунди, ама за две няма да правим проблем. Дори аз, със скромния си 19-годишен стаж зад микрофона, ѝ завидях колко текст успя да изчете.
И това е закон! Закон, бе! Не е прогноза за времето. Но за управляващите това няма значение, стига да е защитен интересът. Я националният, я нечий друг… Вие преценете кой надделява. Аз залагам на първото, защото „е заинтересовано цялото общество“. Тоест — вие, ние, аз…
Експресен закон за „Лукойл“ – национализация за секунди
Мнозинството прие днес чутовен закон:
„Народното събрание прие и на второ четене законовите промени, с които правомощията на особения управител на рафинерията „Лукойл“ се разширяват. Текстовете бяха приети с гласовете на формациите от парламентарното мнозинство ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, БСП, ИТН, четиримата независими депутати и един от АПС.
С измененията особеният управител получава право да продава активи на компанията, да ги ипотекира и залага. Неговите актове не подлежат на съдебен и административен контрол. Предвижда се особеният управител да бъде назначаван от МС“, пише БНР.
И разни хора подскачат от радост как сме объркали сметката на Путин. Само че… „Лукойл“ и рафинерията в Бургас не са пряка руска собственост. И не искам да съм лош пророк, обаче ми мирише на едни сериозни международни съдебни процеси, които могат да доведат до тежки компенсации.
Международен риск и арбитражни последици за България
Аз не съм юрист, но ето какво казва изкуственият интелект по въпроса:
„Според правния анализ на ChatGPT (OpenAI), назначаването на „особен управител“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“ с правомощия да продава, ипотекира или залага активи без съдебен и административен контрол може да изложи България на значителен международен риск. Рафинерията е собственост на швейцарската компания Litasco SA, която държи близо 99,85% от капитала, и е част от структурата на руската група „Лукойл“. Подобна държавна намеса може да бъде квалифицирана като фактическо отчуждаване, в противоречие със спогодбите за защита на инвестициите между България и Швейцария, както и с разпоредбите на Енергийната харта. Такава ситуация би дала възможност на инвеститора да предяви иск срещу държавата пред международен арбитраж — например пред ICSID във Вашингтон или UNCITRAL в Женева. Подобни случаи в миналото — като Yukos срещу Русия и Vattenfall срещу Германия — са завършвали с присъди за десетки милиарди долари обезщетения. Освен финансовите рискове, според анализа подобен акт може да бъде тълкуван и като нарушение на Хартата на основните права на ЕС (чл. 17 — защита на собствеността) и на българската Конституция (чл. 17 и чл. 19), което би застрашило както инвестиционния климат, така и международния авторитет на България.“
Когато национализацията звучи като сценарий от филм
Обаче не ви ли прави впечатление как тези, които най-много обичат да се правят на демократи, най-често залитат по прийоми, познати от едни години след ’44-та — свързани с национализация? Очаквам скоро да започнат палежи на мандри и хвърляне на позиви от F-16. Нищо, че те са на власт — профилактично, да си знаем. То не че сме тръгнали да ги сваляме, де…
И дойде време за петъчната доза оптимизъм. Премиерът Росен Желязков каза през седмицата, че скептиците за еврото вече са малцинство. Нещо повече — доверието растяло устойчиво. Нямам причина да не му вярвам. Сърцето ми бие заедно с това на Лагард и чакам 0:01 ч. на първи януари, за да отворя вратата и да посрещна еврото. Въпреки че най-вероятно ще влезе само студ…
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
