Европейският дебат за т.нар. „чат контрол“ отново излиза на преден план, този път през острата критика на българската парламентарна опозиция и в контекста на последните маневри в Брюксел. В декларация от името на парламентарната група на Възраждане народният представител Ангел Славчев предупреди, че под прикритието на борбата със сексуалното насилие над деца Европейски съюз изгражда инфраструктура за перманентно масово наблюдение върху личната кореспонденция на всички граждани.
„Доброволният“ чат контрол: как ЕС стигна дотук
По думите на Славчев, приетата през ноември 2025 г. позиция в Съвета на ЕС по темата представлява директна заплаха за дигиталния суверенитет на България, за правото на личен живот и за основните свободи. Според него въпросът се прокарва „буквално на тъмно“ – без обществен дебат и при пълно мълчание от страна на българските институции и голяма част от медиите.
„Фактът, че темата се прокарва без широк обществен дебат, е ясен сигнал, че се подготвя нещо, което никой свободен човек не би приел доброволно“, заяви народният представител, като постави под въпрос защо обществеността не е информирана за механизъм, който засяга всеки смартфон, всеки чат и всяка лична снимка.
Славчев определи регламента като „един от най-опасните опити за посегателство върху фундаменталните човешки права в историята на ЕС“ и го сравни с троянски кон. Според него под формулата за „доброволност“ и „оценка на риска“ на практика се изгражда технологична инфраструктура за постоянно следене, при която всяко съобщение може да бъде проверявано от алгоритми без съдебен контрол.
Какво означава това за България: лични съобщения, идентификация и сканиране
Като експерт по киберсигурност той обърна внимание, че т.нар. доброволно сканиране на съдържание в реални условия ще бъде наложено от големите технологични компании. Това, по думите му, ще превърне личната кореспонденция в обект на автоматизирано претърсване от изкуствен интелект, без реална възможност за отказ от страна на потребителите.
Особено сериозен риск Славчев вижда в унищожаването на анонимността в дигиталната среда. Според него чрез задължителни проверки на възрастта и форми на дигитална идентификация гражданите ще бъдат принудени да предоставят лични документи, лицево разпознаване или биометрични данни, за да използват имейл, чат приложения или социални мрежи. Това, предупреждава той, отваря врата към мащабни злоупотреби с лични данни.
Криптиране под натиск и рискове за киберсигурността
Народният представител подчерта и рисковете за киберсигурността, свързани с натиска за заобикаляне на криптирането. Създаването на „задни врати“ в софтуера, по думите му, няма да остане ограничено до правоприлагащите органи, а неминуемо ще бъде използвано от хакери, чужди разузнавания и престъпни групи. В този контекст той постави и въпроса за двойните стандарти, като отбеляза, че докато личните снимки и съобщения на обикновените граждани ще бъдат анализирани от алгоритми, европейските политици се изключват от подобно наблюдение под предлог на професионална тайна.
В заключение Славчев заяви, че позицията на „Възраждане“ е категорична: защита на децата трябва да се осъществява чрез целеви разследвания със съдебно разрешение, а не чрез масово следене. Според него правото на личен живот е неприкосновено и не подлежи на преговори, а България не бива да се превръща в тестов полигон за технологии с тоталитарен потенциал. От партията настояват българското правителство да прекрати „мълчаливото си съучастие“ в Съвета на ЕС и активно да защити суверенитета и правата на българските граждани.
От защита към наблюдение: дългосрочните последици за обществото
Критиките на Славчев се вписват в по-широк европейски контекст. Въпреки че Европейска комисия формално оттегли първоначалния проект за Chat Control, идеята за централизирано или полуцентрализирано сканиране на лични съобщения не е изоставена. В анализ за The European Conservative, който КРИТИЧНО.БГ публикува през ноември, журналистът Хавиер Виямор отбелязва, че под ръководството на датското председателство на Съвета на ЕС концепцията се връща в нова форма – този път като „доброволни мерки за управление на риска“.
Новият подход позволява на държавите членки и онлайн платформите сами да активират инструменти за сканиране на съобщения, официално представяни като средство за повишаване на сигурността. На практика обаче това създава правна рамка за наблюдение на частни комуникации без съдебно разпореждане. Допълнителен проблем е високият процент на грешки при автоматичното разпознаване на съдържание чрез изкуствен интелект – при изображения и видеоклипове погрешните разпознавания могат да достигнат до около 30%, което означава масово маркиране на напълно безобидни разговори като подозрителни.
Виямор подчертава и дългосрочния риск: веднъж изградена, подобна технологична инфраструктура лесно може да смени предназначението си и да бъде използвана за политически контрол, цензура или масово събиране на данни. Според него новият модел на практика приватизира надзора, като насърчава компаниите да прилагат все по-агресивни методи, за да демонстрират „отговорно поведение“. Така частни платформи започват да изпълняват функции, които традиционно принадлежат на съдебната власт, а решенията се вземат не от съд, а от корпоративни структури под политически натиск.
Анализът прави и по-широк извод за ефекта върху обществото: дори без масови репресии, самото знание, че комуникацията може да бъде наблюдавана, води до самоцензура. Гражданите започват да премерват думите си и да ограничават изразяването си, защото не знаят кога и как алгоритмите ще интерпретират съдържанието им.
В този смисъл предупреждението, което звучи както от българската парламентарна трибуна, така и от европейски анализатори, е сходно: въпросът вече не е дали ЕС ще въведе механизми, позволяващи масово дигитално наблюдение, а кога и под какъв предлог това ще се случи – и дали обществата ще реагират навреме.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
