Проектът за държавен бюджет за 2026 г., публикуван от Министерството на финансите, предизвика сериозни критики от икономисти и публични фигури. Основните опасения се свързват с нереалистично завишени приходи, рекордни нива на нов дълг и повторение на допуснати грешки от Бюджет 2025.
Още по темата – Данък дивидент нагоре: гоним богатите или наказваме малките?
Подбрахме реакции от Facebook на водещи икономисти и публични анализатори, които коментират проекта за Бюджет 2026. Общото между тях е дълбоко недоверие към заложените параметри, опасения за рязък ръст на дълга и предупреждения, че страната се движи към фискален риск зад завеса от оптимистични макроразчети.
Нереални приходи и „измислен“ дефицит
Икономистът Михаил Кръстев определи заложения дефицит от около 4 млрд. евро като „измислица“, тъй като в приходната част са включени несъществуващи милиардни постъпления. Той припомня, че никой не понесе отговорност за неточностите в Бюджет 2025, поради което, по думите му, няма притеснение същото да се повтори. „Ефектът от всички ‘приходни’ мерки в Бюджет 2026 ще е по-малък само от невярно надписания ръст на приходите от ДДС“, коментира Кръстев.
В сходен тон е и позицията на депутата Цончо Ганев, който обръща внимание, че проектът предвижда максимален размер на нов държавен дълг от 20,5 млрд. лева през 2026 г., след вече взети 19 млрд. лева през 2025-а. „Еврозона, здравей!“, отбелязва той.
Вижте още – Костадинов: България е пред фалит, бюджетът се крепи на заеми
Рекорден нов дълг и растящи данъци
Бившият зам.-министър на финансите Георги Кадиев също предупреждава за нереалистични заложени параметри и „повторение на грешките“ от тази година. Според него правителството отново залага недостижим ръст на ДДС приходите — 35%, при реално изпълнение от 16,6% през 2025 г. Кадиев критикува увеличението на осигурителните вноски с два пункта, удвояването на данъка върху дивидента от 5% на 10% и ръста на заплатите в публичния сектор с 14,5%, включително 10,8% за сектор „сигурност“.
Той подчертава, че държавният дълг ще достигне 10,5 млрд. евро, или 31,3% от БВП.
„При Орешарски го бяхме свалили на 12%, сега взимаме заеми като луди и ги харчим за заплати, пенсии и касичките на Пеевски. Теменужка е за уволнение, както и цялото правителство„, коментира Кадиев.
Според него използването на ББР за прехвърляне на задължения към общините е начин дефицитът да изглежда по-нисък „на хартия“.
Предупреждения за фискален срив и „гръцки сценарий“
Друг силен критичен коментар идва от икономиста Кузман Илиев, който описва държавния бюджет като „обща касичка, до която имат достъп най-безскрупулните“. Според него дълговото финансиране се превръща в норма, като за четири години държавният дълг ще нарасне с почти 14% от БВП, а всяка година се теглят по около 20 млрд. лева. Илиев подчертава, че страната вече изземва и преразпределя 45–46% от произведената добавена стойност, което според него води до „размиване на границата между публичен и частен сектор“ и „смазване на средната класа и малкия бизнес“. По думите му „вдигането на данъци и рязането на социални разходи е неизбежно, но не и на парите за оръжия“, а външен натиск за военни разходи прави ситуацията още по-тежка.
„Но помните – шефът на НАТО, Рюте, ни предупреди. “Ще си плащате за “сигурност””, каза човекът. Вдигането на данъци и рязането на социални плащания и разходи е неизбежно, но не и на парите за оръжия! Там има “дерогация”, тоест следващите 3 години няма да ни го броят “тоя дефицит”. Важното е немската и американската военно-промишлена индустрия да има поръчки! Вреден ли е дефицитът или не е, влошава ли фискална ни позиция или не?! Тури му пепел – принципни та принципни са нашите “партньори”! Какво не му харесваш на цивилизационния избор?!“, посочва Илиев.
Икономистът Стоян Панчев коментира с ирония, че критиците на бюджета „са си го поискали“, визирайки членството в еврозоната. Според него бюджетният курс напомня „гръцки сценарий на ранен етап“ и било наивно да се очаква, че с премахването на валутния борд няма да последва разхлабване на фискалната дисциплина.
На фона на тези оценки посланието е ясно: оптимистичните параметри може да изглеждат уверени на хартия, но според критиците те не се подкрепят от икономическата реалност. Опасенията са, че държавата продължава да се финансира чрез заеми за покриване на текущи разходи, а приходната част остава под въпрос, което поставя под риск финансовата стабилност в години, когато икономиката има нужда от предвидимост.
Добре сме дошли в „Клуба на богатите“!
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
