Златните резерви отново се превръщат в стратегически въпрос за централните банки по света. На фона на войни, санкции, замразени активи и нарастваща несигурност все повече държави преразглеждат не само колко злато притежават, но и къде физически се намира то. Тази тема вече има и българско измерение, тъй като значителна част от златния резерв на Българската народна банка се съхранява в Лондон, в трезора на Bank of England.
Защо темата за златото отново излезе на преден план
Поводът за новия политически дебат у нас стана декларация на народния представител от „Възраждане“ Димо Дренчев от парламентарната трибуна. Той настоя България незабавно да прибере златния си резерв в трезорите на БНБ, като свърза темата с глобалната нестабилност, кризата във Великобритания и примери за блокирани или репатрирани златни резерви на други държави.
Дренчев започна декларацията си с политическата криза във Великобритания след оставката на британския премиер Киър Стармър. Изданието отбелязва, че Стармър проправя пътя към нов премиер, който ще бъде седмият британски лидер за последното десетилетие. Според Дренчев това е част от по-широка картина на дестабилизация, която прави съхраняването на национални активи в чужбина все по-рисково.
„Защо това е важно за нас? Защото две трети от златните резерви на България днес все още се намират в банка в Англия“, заяви той.
Колко от българското злато е в Лондон
Публичните данни на БНБ показват, че българското монетарно злато не се намира изцяло в чужбина. Според Годишния отчет на БНБ за 2024 г. към края на годината позицията „Злато, инструменти в злато и други благородни метали“ включва 513 хил. тройунции кюлчета злато в стандартна форма, 801 хил. тройунции депозити в злато в стандартна форма и 14 хил. тройунции злато в друга форма. Общата стойност на тази позиция е отчетена на 6,519 млрд. лева.
В предишно официално разяснение до AFP бившият подуправител на БНБ Калин Христов уточнява, че около 513 хил. тройунции се съхраняват в трезори на БНБ в България, а приблизително 800 хил. тройунции — в трезора на Bank of England в Лондон. Така по наличните публични данни по-точно е да се каже, че около 60% от българското монетарно злато е в Лондон, а около 40% е в България.
Официалната логика на БНБ: ликвидност, пазар и доходност
Официалната логика на БНБ е свързана с ликвидност, достъп до международния пазар на злато и възможност част от резерва да носи доходност. В разяснението, цитирано от AFP, Калин Христов посочва, че Лондон е водещ център за търговия със злато и че поддържането на резерви там се смята за изгодно от гледна точка на ликвидност и инвестиционен потенциал.
В издание на БНБ за управлението на международните валутни резерви се обяснява, че след 2001 г. централната банка започва да прилага и принципа на доходност при управлението на монетарното злато. В този контекст част от златото се държи в форма, която позволява операции на международния пазар.
Според същата логика съхранението в Bank of England не е необичайна практика. Лондон е един от най-големите световни центрове за злато, а много централни банки използват трезорите на Bank of England именно заради достъпа до ликвидност и възможността за операции с кюлчета, които отговарят на международните стандарти.
От 2002 г. насам: кога златото е преместено в Bank of England
Ключовият момент е началото на 2000-те години. Според разяснението на БНБ, цитирано от AFP, през 2002 г. централната банка извършва операция по преместване на част от златните резерви в Bank of England, за да увеличи възможностите за получаване на доход.
Това е свързано с промяната в политиката на БНБ след 2001 г., когато при управлението на международните валутни резерви започва да се отчита не само сигурността и ликвидността, но и доходността. На практика тогава част от златото преминава от пасивно съхранение към режим, който позволява то да бъде използвано като финансов актив на международния пазар.
Именно срещу тази логика възразява Дренчев. Според него доходността не може да бъде водещ аргумент, ако има риск държавата да загуби контрол върху физическия актив в момент на криза.
„Във време на турбулентност сигурността на капитала става много по-важна от доходността върху капитала“, заяви той.
Международна практика, но и нова тенденция към репатриране
Съхраняването на част от златните резерви в чужбина е международна практика. Проучването на World Gold Council от 2026 г. показва, че Bank of England остава най-популярното място за съхранение на злато сред анкетираните централни банки — 57% от тях посочват, че използват този трезор. На второ място обаче вече е съхранението в собствената държава — 49%.
Същото проучване отчита, че централните банки продължават да диверсифицират местата за съхранение. Според Reuters 9% от анкетираните са увеличили вътрешното съхранение през последната година, а 10% са диверсифицирали чуждестранните места за съхранение. Това показва, че въпросът вече не е само колко злато притежава една държава, а и дали то е достъпно при криза.
През последните години централните банки купуват значителни количества злато. Reuters посочва, че рекордните 45% от анкетираните резервни мениджъри планират да увеличат златните си резерви през следващата година, а сред основните мотиви са поведението на златото при кризи, дългосрочното съхранение на стойност и диверсификацията.
Германия, Австрия и Полша вече върнаха част от резервите си
Германия е един от най-известните примери за репатриране на злато. През 2013 г. Бундесбанк обявява план до 2020 г. половината от германския златен резерв да бъде съхраняван във Франкфурт. За целта трябва да бъдат преместени 300 тона от Ню Йорк и всички 374 тона от Париж. По-късно Бундесбанк съобщава, че трансферът е приключил предсрочно.
Австрия също промени политиката си за съхранение. Според Австрийската централна банка половината от общо 280 тона златни резерви трябва да се съхраняват в страната. През 2018 г. са репатрирани 90 тона, след което 140 тона вече се намират в Австрия.
Нидерландия предприе подобен ход още през 2014 г. AP съобщава, че нидерландската централна банка е върнала 122,5 тона злато от Ню Йорк в Амстердам. След операцията резервът е разпределен между Амстердам, Ню Йорк, Отава и Лондон. Това показва, че тенденцията не е непременно към пълно прибиране у дома, а към по-балансирано разпределение.
Полша също върна значителна част от златото си. Според публикация на Notes from Poland през 2019 г. полската централна банка репатрира около 100 тона злато от Bank of England във Варшава. Унгария също предприе такъв ход — според унгарския Музей на парите през март 2018 г. унгарската централна банка прехвърля златните си резерви от Лондон в Унгария, а по-късно същата година увеличава златния си запас десетократно — от 3,1 до 31,5 тона.
Еврозоната и въпросът за българския контрол върху златото
Темата придоби допълнително значение след присъединяването на България към еврозоната. През октомври 2025 г. БНБ съобщи, че е закупила 66 хил. тройунции злато на международните пазари във връзка с въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. Централната банка уточни, че покупката представлява под 1% от брутните ѝ валутни резерви и е направена, за да се осигури необходимото количество злато, без да се намалява съществуващият златен резерв на БНБ.
Дренчев използва този факт, за да постави въпроса за контрола върху резервите след влизането на страната в еврозоната.
„С влизането на България в еврозоната всички решения вече се взимат от Европейската централна банка, не в София. В този смисъл няма никаква нужда България да държи златния си резерв в чужбина и особено това да е в страна извън Европейския съюз“, заяви той.
Рискът от блокирани активи: казусът с Венецуела
В декларацията си Дренчев обърна внимание и на случая с венецуелското злато, съхранявано в Лондон. Според него отказът на Bank of England да върне златото на Венецуела показва, че при политически конфликт собствеността върху активите може да бъде поставена под въпрос.
Той свърза този пример с по-широката картина след 2022 г., когато западните държави замразиха суверенни руски активи. Според него това е било „отрезвяващ момент“ за много централни банки, защото е показало, че резерви, държани извън страната или във валути, контролирани от други държави, могат да се превърнат в инструмент за политически натиск.
Именно тук Дренчев вижда основния риск за България. По думите му физическото притежание на златото на територията на страната е гаранция, че то може да бъде използвано в момент на криза.
„Има максима, която гласи — притежаваш само това, което можеш да контролираш. А над управляващите в Лондон българската държава няма контрол“, заяви той.
„Възраждане“ настоява златото да се прибере в България
Дренчев отправи критики и към ръководството на Българската народна банка. Според него БНБ не е дала достатъчно ясен публичен отчет за състоянието, местонахождението и физическия контрол върху златните резерви. Той заяви, че „Възраждане“ отдавна настоява управителят на БНБ да даде подробна информация по темата.
Депутатът отхвърли аргумента, че връщането на златото би изпратило лош сигнал към чуждите инвеститори. Според него примерите на Германия, Австрия, Нидерландия, Полша, Унгария и други държави показват обратното — че репатрирането или диверсифицирането на златните резерви може да бъде представено като знак за финансова отговорност и суверенитет.
Според Дренчев България трябва незабавно да върне златния си резерв в трезорите на БНБ. Той определи това като въпрос не само на финансова политика, а на държавен суверенитет.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
