България влиза в еврозоната при висока инфлация и неизпълнен критерий – показват последните данни на НСИ, които поставят под въпрос реалното прилагане на правилата в паричния съюз. Паралелно с това икономисти и анализатори предупреждават, че страната де факто няма да изпълни инфлационния критерий от Маастрихт, което повдига по-широки въпроси за устойчивостта на самата еврозона.
Какво показват последните данни на НСИ за инфлацията
По данни на НСИ цените през ноември са се повишили с половин процент спрямо октомври, а годишната инфлация достига 5,2%, измерена чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това означава, че при запазени потребителски навици домакинствата плащат средно с над 5% повече за същия набор от стоки и услуги.
От началото на годината инфлацията вече е близо 5%, а когато се разглежда средната инфлация за последните 12 месеца, тя възлиза на 4,4% – стойност, която показва, че поскъпването не е моментен ефект, а трайна тенденция.
Най-осезаем ръст през ноември е отчетен при „Развлечения и култура“, където цените скачат с близо 4% само за месец. Следват транспортът, с увеличение над един процент, както и ресторантите и хотелите, където поскъпването е по-умерено, но устойчиво. В същото време има ограничено поевтиняване при съобщенията и облеклото, което обаче не компенсира общия ценови натиск.
Вижте още – Брюксел бие тревога: идват тежки години за бюджета ни
Храните: силни колебания, но общ натиск нагоре
При хранителните продукти НСИ отчита рязко разнопосочни движения. Част от зеленчуците и основните храни поскъпват значително – краставиците и доматите с двуцифрен и висок едноцифрен ръст, а телешкото месо, яйцата и млечните продукти също отбелязват осезаемо увеличение.
Паралелно с това има сериозни понижения при сезонни продукти като зеле, цитрусови плодове и лук, както и при някои пакетирани храни. Това води до нестабилна картина, при която отделни стоки поевтиняват, но общото усещане за домакинствата остава за продължаващо поскъпване.
Горива, енергия и услуги
По-ясно изразен ценови натиск се наблюдава при нехранителните стоки и услугите. През ноември туристическите пакети в страната, централното газоснабдяване, пелетите и дизеловото гориво поскъпват значително, като при някои от тях месечният ръст надхвърля 4–5%.
Същевременно има и чувствителни понижения – най-вече при международните самолетни полети, както и при част от електроуредите и отоплителната техника. Това обаче не променя общия извод за ценови натиск в ключови разходни пера, особено енергията и транспорта.
Хармонизираният индекс и критичният критерий
По Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – показателят, който се използва за оценка на готовността за еврозоната – годишната инфлация през ноември е 3,7%, при минимално месечно забавяне. От началото на годината тя е малко над 3%, а средногодишната стойност е 3,4%.
Дори по този по-умерен показател обаче натрупаната инфлация за пет години остава изключително висока, което показва колко дълбоко е ерозирана покупателната способност в по-дълъг хоризонт.
Вижте и това – ЕКИП: Еврото ще ускори цените в България
Къде и защо България не покрива инфлационния критерий
БНТ/скрийншот
В коментар във Facebook икономистът Георги Вулджев посочва, че България вече със сигурност не изпълнява инфлационния критерий за членство в еврозоната. Причината не е в единична месечна стойност, а в начина, по който се изчислява критерият – чрез средната инфлация за последните 12 месеца, сравнена със същия показател за трите държави в ЕС с най-ниска инфлация.
Допустимото отклонение е до 1,5 процентни пункта, но според изчисленията разликата е надхвърлила този праг още през август и продължава да се увеличава. Към ноември отклонението вече е над два процентни пункта, което ясно показва, че България е извън изискванията.
Коментарът на Георги Вулджев: правилата се нарушават
По думите на Вулджев страната де факто ще приеме еврото с нарушение не само на инфлационния критерий, но и на критерия за бюджетния дефицит, чийто реален размер според редица оценки надхвърля допустимите 3% от БВП. Подобни съмнения вече бяха изразени и от Фискалния съвет, както и от бившия финансов министър Владислав Горанов.
Това поставя по-широк въпрос – ако правилата, върху които е изграден паричният съюз, се третират като формалност, какво означава това за устойчивостта на самата еврозона и за доверието в еврото като валута.
Еврозоната без правила – какви са рисковете за България
„От 1 януари проблемите на еврозоната стават и наши проблеми“, пише Вулджев, подчертавайки, че членството не е символичен жест, а дълбоко икономическо и институционално обвързване. Ако конструкцията на съюза има сериозни слабости, България ще бъде сред държавите, които ще трябва да участват в тяхното решаване.
Изводът му е, че независимо от позициите „за“ или „против“ еврото, въпросите за стабилността на еврозоната вече засягат всички български граждани. А данните за инфлацията ясно показват, че присъединяването се случва в момент на сериозен ценови натиск, а не при спокойно и стриктно изпълнение на заложените критерии.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
