България предстои да завърши присъединяването си към Европейския механизъм за стабилност — ESM, известен още като спасителния фонд на еврозоната. Темата звучи технически, но всъщност е пряко свързана с публичните финанси, държавния дълг и риска страната да участва в подпомагане на други държави от еврозоната при тежки финансови кризи.
Най-краткото обяснение е следното: България няма да преведе наведнъж милиарди евро и няма директно да плаща чужди дългове. Но с членството си в ESM страната ще внесе капитал, ще поеме по-голям условен ангажимент и ще стане част от система за споделяне на финансов риск в еврозоната.
Темата вече е в парламента
Законопроектът за ратифициране на присъединяването на България към Европейския механизъм за стабилност вече е в Народното събрание и предстои да бъде гласуван в пленарната зала. Преди това той получи подкрепа във временната комисия по бюджет и финанси. Според БТА законопроектът е бил одобрен на 14 май 2026 г. с 19 гласа „за“, един глас „против“ и нито един „въздържал се“.
Проектът е бил представен от заместник-министъра на финансите Методи Методиев. В мотивите е посочено, че целта е България да стане член на ESM, като се присъедини към Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност. БТА припомня още, че механизмът предоставя заеми, техническа помощ и експертиза на държави от еврозоната, когато те имат нужда от подкрепа за финансовата си стабилност.
По информация на Mediapool единственият глас „против“ в бюджетната комисия е бил на Цончо Ганев от „Възраждане“. Изданието посочва, че „Прогресивна България“, ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са подкрепили ратификацията, като част от аргументите в комисията са били, че ESM действа като „застраховка“ при криза и като европейски вариант на Международния валутен фонд.
Какво представлява спасителният фонд на еврозоната
Европейският механизъм за стабилност е постоянният спасителен механизъм на еврозоната. Той е създаден през 2012 г. от държавите, които използват еврото, след дълговата криза в еврозоната. Самият ESM го описва като междуправителствена организация, чиято задача е да помага на страни от еврозоната да избягват или преодоляват тежки финансови кризи.
Казано по-просто, ESM е общ финансов предпазител. Ако държава от еврозоната вече не може да се финансира нормално от пазарите или е заплашена от такава ситуация, механизмът може да ѝ отпусне заем, кредитна линия или друг тип финансова помощ. ESM описва ролята си като „кредитор от последна инстанция“ за държави от еврозоната, когато те не могат да рефинансират държавния си дълг на устойчиви пазарни условия.
След приемането на еврото България трябва да стане част и от ESM, защото всички държави от еврозоната участват в този механизъм. България подаде заявление за членство през септември 2025 г., а Бордът на гуверньорите на ESM одобри кандидатурата ѝ през декември 2025 г. Следващата необходима стъпка е ратификацията на договора от Народното събрание, след което членството се финализира, посочва БТА
Колко реално ще плати България
Оперативният директор на Европейския стабилизационен механизъм Яна Джонева. Снимка: Христо Касабов/БТА
Първото важно число е около 992 млн. евро. Това е реалният платен капитал, който България трябва да внесе в ESM. Сумата обаче няма да бъде преведена наведнъж. По официална информация, цитирана от БТА в интервю с оперативния директор на ESM Яна Джонева, капиталовият принос на България ще бъде около 992 млн. евро, или приблизително 1,2% от платения капитал на механизма. Тази сума ще бъде разпределена за период от 12 години, като през първите пет години България ще плаща по около 120 млн. евро годишно.
Какво стои зад ангажимента от 8,68 млрд. евро
По-голямото число — около 8,68 млрд. евро — е общият капиталов ангажимент на България в ESM. Това не е сума, която страната трябва да преведе веднага. То е делът ѝ в утвърдения капитал на механизма и включва както реално внесения капитал, така и т.нар. условно изискуем капитал.
Казано по-просто: България плаща реално около 992 млн. евро, но поема ангажимент до 8,68 млрд. евро в капиталовата структура на ESM. Разликата между двете суми не се плаща автоматично, но може да бъде поискана при определени кризисни условия.
Именно тук се намира най-същественият риск. 8,68 млрд. евро не са непосредствен бюджетен разход, но са реална горна граница на капиталовия ангажимент, който страната поема. Договорната рамка на ESM предвижда т.нар. capital calls — искания към държавите членки да внесат допълнителен капитал. Такива искания не се правят произволно, но са възможни при няколко хипотези.
Първата е решение за допълнително внасяне на капитал по реда на управлението на механизма. Втората е необходимост от възстановяване на платения капитал, ако ESM понесе загуби от свои операции. В документите на ESM е посочено, че капиталови искания могат да се правят за покриване на загуби, включително ако платеният капитал бъде намален.
Най-сериозната хипотеза е спешен сценарий, при който ESM трябва да избегне неизпълнение на свои задължения към кредитори. В този случай управляващият директор на механизма може да поиска капитал, за да се гарантира, че ESM ще изпълни плащанията си навреме. Документите на механизма предвиждат, че държавите членки поемат неотменим и безусловен ангажимент да изпълнят такова искане.
Чужди дългове или споделен финансов риск
Тезата, че „България ще плаща чужди дългове“, е опростена, но не е напълно безпочвена. По-точно е да се каже, че страната ще участва в общ механизъм за споделяне на риска при дългови и финансови кризи в еврозоната.
България няма да превежда директно пари на Франция, Италия или друга държава, за да покрива техните бюджетни дефицити. Но България ще участва с капитал в механизъм, който съществува именно за подпомагане на държави от еврозоната при тежки финансови затруднения.
Има и още едно важно уточнение. Според обяснение на оперативния директор на ESM Яна Джонева, цитирано от БТА, капиталът не се използва директно за финансиране на заеми за държави. Той служи като гаранционна основа, която позволява на ESM да набира средства от пазарите при ниска цена и след това да предоставя тези благоприятни условия на държавите, ако е необходима подкрепа. Така че формално не става дума за директно плащане на чужди дългове. По същество обаче България влиза в система, в която стабилните държави участват в общата гаранционна и капиталова рамка на еврозоната.
Рискът не е абстрактен, защото в еврозоната има няколко държави с много висок държавен дълг. По данни на Eurostat към края на 2025 г. най-високите съотношения държавен дълг към БВП са при Гърция — 146,1%, Италия — 137,1%, Франция — 115,6%, Белгия — 107,9%, и Испания — 100,7%. За сравнение България е с 29,9% дълг към БВП.
Особено важни са Франция и Италия, защото са големи икономики. Ако малка държава от еврозоната изпадне в криза, натискът върху общия механизъм е един. Ако сериозен проблем възникне в голяма икономика, ефектът може да бъде системен.
Това не означава, че тези държави непременно ще поискат помощ от ESM. Но показва, че в еврозоната вече има страни с високи дългови нива, а България влиза в механизъм, създаден именно за реакция при тежки финансови сътресения.
ESM действа като кредитор от последна инстанция за държавите от еврозоната, когато те не могат да се финансират на пазарите при устойчиви условия. Механизмът вече е бил използван при кризите в Ирландия, Португалия, Гърция, Испания и Кипър, като ESM и предшественикът му EFSF са предоставили общо 295 млрд. евро заеми на тези държави.
Случаят с присъединяването на България към ESM има две страни. От едната е аргументът, че страната влиза в обща финансова защитна система, която може да ѝ бъде полезна при бъдеща криза. От другата е фактът, че България поема капиталов ангажимент и става част от механизъм, който може да бъде използван за стабилизиране на други държави от еврозоната. Истинският въпрос е друг: България, с много по-нисък държавен дълг от редица големи икономики в еврозоната, влиза в система, в която финансовите рискове се споделят. Това може да бъде защита при криза, но може да бъде и ангажимент при чужда криза.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
