„На третото момиче Огнянов зададе такъв въпрос:
— Райно, я ми кажи, при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се?
И той гледаше кротко и приятелски невинните очички обърнати към него и по които още стояха следи от сълзи.
Момиченцето помисли малко, помръдна си устните, па извика с гласец ясен, тънък и звънлив, като на чучулига, кога заран пее из въздуха:
— Българският цар Борис покръсти българите!
— Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
Огнянов му помогна:
— Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детският поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея“
За тези, които не се сещат, цитатът е от „Под игото“, когато Огнянов препитва учениците, за да се проверят и техните знания, но и как е преподавала Рада.
Учителят като будител – уважение, дисциплина, пример
Когато го четях, се сетих за една моя учителка по математика. Математик от мен не излезе (и по-добре за математиката), но тази жена съм я запомнил с усещането за уважение и дисциплина, което излъчваше. Почти винаги строга, с каменно лице, дори — сърдита. В нейните часове винаги цареше тишина и съсредоточеност. Въпреки своята строгост не помня да е повишила тон на някого и често оставаше след часовете, за да помага на учениците. Защото не е важно само да преподаваш, но и как преподаваш. Защото е важно да надградиш това, което детето би трябвало да е получило вкъщи, през „първите седем“. Важно е да изградиш доверие в детето, за да ти отвърне с уважение.
Новите времена: технологичен шум и култура на „лайфстайл“
И днес има такива хора сред нас, не са изчезнала порода. Просто времената се промениха, възпитанието се промени, някак си не можахме да се напаснем на целия този технологичен и глобалистичен бум, който ни дойде изневиделица. Заля ни буквално със субкултура в различни нюанси, даде ни лесни методи да достигаме до нея и ние заживяхме с нея, превръщайки я в култура и „лайфстайл“. Затова често заветите на някогашните будители — тяхното творчество, мисия, борба — днес звучат главно като малко клиширани фрази на 1 ноември. Или когато честваме някоя дата в календара. Всичко останало или е размито, или самото то е превърнато в субкултура, сякаш проповядвана от сектанти — нещо от отминалите времена, нещо, което звучи странно и непознато.
Медиите като фабрика за модели на подражание
И за това сме виновни всички ние, без изключение — защото или не сме се борили, или не сме се борили достатъчно. Най-голямата вина, разбира се, носят медиите и то — масмедиите (един позабравен вече термин). Защото именно от големия екран започна голямото промиване на мозъци. Някога отричаната и заклеймяваната чалга вече отдавна шества по националните телевизии в различни предавания, пие кафе, готви мусака и показва норми на поведение. Затова няма и какво да се изненадваме, че всичко това се прехвърли във Facebook, TikTok, Instagram и така стигна до децата.
Защото докато те гледат зяпнали всякакви „инфлуенсъри“ и „тиктокъри“, нашите будители останаха в прашасалите книги. Днес имаме други будители — Киро Брейка, Пиленцата от Монако, Юли Тонкин, Наталия Кобилкина… Всякакви „риалити-звезди“, ергени и ергенки, инфлуенсъри и инфлуенсърки…
Проблемът не е Хелоуин. Проблемът е забравата
Затова от години ми е много нелеп спорът, който се развихря към края на октомври — дали децата да празнуват Хелоуин или Деня на народните будители. Не е проблем, че едно дете е решило да се маскира и да се забавлява, пък макар и на чужд празник. Проблемът е, ако на другия ден е заспало. Ако не може да каже кой е създал българската азбука и кой цар е покръстил българите. Проблем е, ако за него Вазов е само улица, а Славейков — площад. И е проблем, ако не можем и ние да му го обясним. Защото в годините на т.нар. демократичен преход (който все не свършва) и на технологичния бум, който преживяхме, ние принизихме и омаловажихме труда на стотици и хиляди преди нас. Вижте само колко далечно звучат тези думи:
„Процесът на Българското възраждане се извършил в течение на един човешки живот. Тази бързина на преврата наистина заслужава учудване. Още в началото на сегашния (XIX) век всеки би могъл с право да се усъмни дали ще успеят българите да се изправят на краката си като народ… След 40 години вече навсякъде се появили патриоти търговци, учители и духовни лица; български училища възниквали във всички градове, а българските книги в хиляди екземпляри се четели вече дори и от селското население. Този коренен, дълбок преврат се извършил не със силата на оръжието и с кръвопролития, а в тишина, с помощта на книги и училища.“
Затова борбата ни днес трябва да не е с тиквите, а с тиквовизацията. Защото плодовете от днешния нихилизъм ще берем утре. Ако е останало кой да ги бере изобщо. Защото днес затваряме училища с лекотата, с която „лайкваме“ новия пост на „инфлуенсърката“, която следваме. И си пускаме „лайфа“ на „коуч“-а, който псува като врачанин, чието вино се е вкиснало. После заделяме една стабилна сума пари, защото трябва да отидем на „тренинг“, който да ни направи успешни, богати или поне да ни научи как добре да…
И така, неусетно се превръщаме в един сбъркан модел на подражание. Защото, за да променим децата си, първо трябва да променим себе си. И можем да използваме именно тези технологични механизми, за да събудим заспалите.
„…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо“
Честит празник!
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
