Новата макроикономическа прогноза на Европейската комисия звучи като предупреждение, което сме чували, но отново игнорирали: растежът се забавя, инфлационният натиск остава силен, а държавните разходи — особено за отбрана — тласкат бюджета към сериозни дефицити през следващите две години. Комисията ясно заявява, че България влиза в период, в който „лесните решения“ вече не работят, а временните буфери се изчерпват.
Забавящият растеж показва първите сигнали за бюджетно напрежение
EC отчита, че през 2024 г. българската икономика все още е растяла стабилно — 3.4% ръст на БВП, движен от частно и публично потребление. Но още в първата половина на 2025 г. става ясно, че тази динамика не може да се поддържа — инвестициите се ускоряват единствено заради по-бързото усвояване на средства от Плана за възстановяване.
Още по темата – ЕКИП: Еврото ще ускори цените в България
Втората половина на 2025 г. носи рязък обрат: по-ниски от очакваните приходи ограничават разходите на държавата, а потреблението отслабва. Комисията е категорична — през 2026 и 2027 г. частното потребление ще се охлажда допълнително, защото растежът на заплатите и социалните трансфери се забавя, а бизнесът се фокусира върху оцеляването.
Не по-оптимистична е и външната картина. Износът се срина в началото на 2025 г. заради ремонтни дейности при два ключови износителя и макар да се очаква възстановяване, нетният износ остава в минус до 2027 г. Причината е проста: вносът расте по-бързо — заради вътрешното търсене и особено заради планираните доставки на отбранително оборудване през 2025 и 2027 г.
Комисията прогнозира 2.7% растеж през 2026 г. и едва 2.1% през 2027 г. — далеч от нивата, които биха могли да компенсират бюджетното натоварване.
Припомняме – ЕЦБ: България пред риск от инфлация и кредитна спирала
Край на ръста на заплатите – нов натиск върху приходи и конкурентоспособност
ЕК подчертава, че скокът на заплатите през 2024 и първата половина на 2025 г. е бил неизбежен — корекция след инфлацията от 2022–2023 г., догонване на европейските доходи и еднократни увеличения в ключови сектори като сигурност, отбрана и образование.
Но тази фаза приключва. Комисията очаква значително забавяне на ръста на възнагражденията, тъй като инфлационният натиск отслабва, а много компании вече усещат натиск върху конкурентоспособността. Публичният сектор също няма да може да поддържа темповете заради бюджетните ограничения.
В същото време трудовият пазар остава напрегнат, което допълнително усложнява картината — безработицата пада под 4% през 2025 г., а бизнесът увеличава наемането на работници от трети страни, за да намали натиска върху заплатите и да запълни растящите дефицити.
Упоритата инфлация в храните и услугите изяжда бюджетни буфери
Комисията прогнозира 3.5% инфлация през 2025 г., подхранвана от по-висок ДДС върху хляба и ресторантите, акцизите върху тютюна и повишените регулирани цени на газ, отопление и електричество. Към това се добавя и скокът на вносните цени на храни, което вдига общата инфлационна база.
През 2026 г. инфлацията леко се успокоява — до 2.9%. Но това е заблуждаващо успокоение: храните и услугите остават трайно високи заради натрупаните разходи от 2024–2025 г., включително повишените заплати.
Комисията вече предупреждава за нов натиск. През 2027 г. инфлацията отново тръгва нагоре — до 3.7%, задвижвана от очакваното поскъпване на енергията при въвеждането на ETS2, ако директивата не бъде отложена.
Дефицит над 4%: отбраната пренарежда приоритетите на бюджета ни
Дори в най-спокойните формулировки на ЕК проличава ясно: публичните финанси навлизат в период на траен натиск. През 2025 г. дефицитът остава 3% от БВП заради автоматично и целенасочено увеличаване на разходите за социални дейности и заплати в държавната администрация, в това число отбрана и вътрешна сигурност. Разходите отново изпреварват приходите — въпреки опитите за по-добра събираемост и връщането на стандартния ДДС.
През 2026 г. натискът временно отслабва и дефицитът спада до 2.7%. Но това е само пауза преди ново влошаване: през 2027 г., на фона на втори пакет доставки на отбранително оборудване, оценен на 1.2% от БВП, бюджетът отново се разширява и дефицитът достига 4.3% от БВП — без компенсиращи мерки.
Растящият дълг сигнализира за още по-тежки години напред
ЕК прогнозира ясно повишение на дълговото ниво: 23.8% от БВП през 2024 г., 28.5% през 2025 г., 30.6% през 2026 г. и 32.6% през 2027 г. Големият скок през 2025 г. е резултат от операции по рефинансиране, както и от капиталовите инжекции в БЕХ и ББР.
Но Комисията предупреждава и за рисковете: ако тези инжекции бъдат прекласифицирани като разходи, увеличаващи дефицита, бюджетната позиция може да се влоши още. Допълнително риск представляват трайните увеличения на заплатите и пенсиите, които не са напълно компенсирани с приходи.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
